Времето, в което живях, и хората, с които работих

отрасли. През май правителството прие постановления — № 15 от 10 май и № 18 от 28 май за компенсиране на загубите. Проведе се и национално съвещание във Варна, на което се постави задачата „да превърнем сушата в наш съюзник, да не се намаляват темповете на икономически растеж, да не се влошава жизненото равнище на народа“.

Пред Държавния комитет за планиране стоеше отговорността да осигури нужното преразпределение на наличните ресурси, за да може, въпреки трудностите, да се гарантират по-нататъшно развитие на страната, комплексно задоволяване на материалните, социалните и духовните потребности на хората и активен платежен баланс с другите държави. За целта бе нужно да се разработи по същество нов държавен план и нов държавен бюджет за 1983 г. и на тази основа да се актуализират насрещните планове на трудовите колективи. Такъв план и бюджет бяха предложени на заседанието на Министерския съвет на 20 юни за обсъждане и утвърждаване. Едновременно с тях се предложиха и някои параметри за уточненията в плана и бюджет за четвъртата година на петгодишния план.

През юли 1983 г. Националната планова комисия извърши огромна работа за съставяне на икономически обоснован и балансиран единен държавен план и държавен бюджет за 1984 г. Техните параметри варираха около годишното разпределение на петгодишния план за съответната година плюс осигуряване изоставането от предходните години за съответната стопанска организация.

Сравнително ранното обсъждане и приемане на проектите на държавния план и държавния бюджет за 1984 г. не бе случайно. То бе необходимост и станаха практика в плановото ръководство на народното стопанство.

От една страна, се осигурява достатъчно време на трудовите колективи за съставяне на насрещните планове. Стопанските организации получиха уточнените държавни планови задачи няколко месеца преди настъпването на новата година; достатъчно време за включване на стопанските договори и за разкриване на нови резерви. Създава се възможност от първия ден на новата година да работят с ясно определени и договорно обвързани насрещни планове.

От друга страна, се осигури възможност на централните органи за планиране да пренесат центъра на тежестта върху стратегическото планиране и координацията на националните планове с другите страни- членки на СИВ. Задачата по съставянето на дългосрочния план за развитието на страната до 2000 година и на деветия петгодишен план, образно казано, „чукаше на вратата“. Необходимо бе време, без да се подценят текущият план и текущите задачи, за да се приложи новата технология на планиране при съставянето на перспективния план на основата на структурно-стратегическия подход за развитието на икономиката.

На 28 септември в резиденция „Бояна“, Дом № 1 се проведе специален пленум на Централния комитет на партията. За втори път докладвах едновременно за плана и бюджета за 1984 г.

Определящо начало в работата на правителството и неговите функционални органи бе да се гарантират необходимите условия за успешно изпълнение на закона за петгодишния план като цяло, за компенсиране на загубите от неблагоприятните природоклиматични условия през тази година. Всестранният и задълбочен анализ на основните резултати от изпълнението на държавния план и държавния бюджет за първата половина на петгодишния период дадоха основание да продължи курсът за поддържане на високи и стабилни темпове на социално-икономическия растеж, за по-нататъшно изпълнение на главната социално- икономическа задача на осмия петгодишен план.

Центърът на внимание бе поставен върху съществуващите резерви в народното стопанство и отделните отрасли и подотрасли на икономиката, а именно: пълноценното използване на наличните производствени фондове; постигането на проектните показатели на въведените в действие обекти; повишаване на ефективността на капиталните вложения, подобряването на качеството на продукцията; повишаването на обществената производителност на труда; пестеливото използване на енергийно-суровинните ресурси; засилване конкурентоспособността на националното производство на международния пазар.

Поставянето на тези проблеми с конкретни факти от нашата действителност показваше наличието на много неизползвани резерви на създадената огромна за мащабите на България материално-техническа база. Тяхното привеждане в действие бе гаранция за поемане на напрегнати, но реални насрещни планове от всеки трудов колектив, за повишаване на социално-икономическата ефективност на общественото производство.

В изказванията, направени на пленума, единодушно бяха подкрепени оценките, изводите и предложенията в доклада и текстовете на проект за закона за единния държавен план и държавен бюджет. Реши се те да бъдат внесени за обсъждане и утвърждаване от предстоящата сесия на Народното събрание.

На сесията на Народното събрание, състояла се на 29 и 30 септември, докладвах за единния държавен план за социално-икономическото развитие на Народна република България за 1984 г. Доклад за държавния бюджет прочете Белчо Белчев. Двата доклада с малки съкращения по традиция бяха публикувани в ежедневния печат. Народното събрание единодушно прие предложените проекто-закони. Три месеца преди настъпването на следващата година държавата имаше утвърден от висшия орган на държавната власт Закон за единния държавен план за социално-икономическото развитие на страната и Закон за държавния бюджет. Това бе уникален случай не само в историята на плановото ръководство на народното стопанство у нас, но и сред другите страни-членки на СИВ. Теоретическите ми постановки за организация на плановата работа, които години наред преподавах на студентите специалисти-плановици в Икономическия институт „Карл Маркс“ — София, станаха реалност. Бе взет един висок връх в плановата теория и практика. Една победа ражда нови победи. Удовлетворението от постигнатото ми даде сили за търсене на нови решения в плановата дейност.

Съчетаването на теорията с практиката бе ръководно начало в моята дейност в Държавния комитет за планиране. Въпреки огромната ми служебна заетост, нито за миг не ми минаваше мисълта да се откажа от преподавателска дейност в института. Някои колеги от моя или по-низш ранг отстъпваха лекциите си на други преподаватели, като смятаха, че дълго време ще работят на предоставената им длъжност. Смятах това за неправилно. Защото човек се лишава от едно задължение към аудитория, която го заставя винаги да бъде в крак с най-новите постижения в съответната наука, защото човек се откъсва от погледите на младите хора, жадни за знания. През всичките години на преподавателската ми дейност се отнасях с голямо уважение към студентите, стремях се да им дам онова, което зная, което ги интересува по дисциплината, което преподавах. Това още повече ме задължаваше, когато бях начело на най-висшия орган на плановата дейност. Макар че времето на лекциите, всеки вторник от 7:00 до 9:00 часа, не бе най-удобно и за студентите, и за мен, аудиторията се пълнеше със слушатели. Идваха студенти от предходни години, от други специалности, защото знаеха, че ще чуят нещо ново, нетрадиционно по актуалните проблеми на планирането на народното стопанство.

През лятото на 1984 г. присъствах на Държавен изпит на студентите по специалността. Имах и четирима дипломанти. Целта ми бе да разбера начина на тяхното мислене и да чуя как ще се представят отличниците при защитата на дипломните си работи. Чух защитата на много будни младежи. Помолих ръководството на катедрата да ми представи списък на десетина отличници, които желаят да постъпят на работа в Държавния комитет за планиране. Възложих на кадровика Кирил Тричков, главен специалист в комитета за планиране, да се срещне със студентите, да подготви заповеди за назначаването им на свободни длъжности. Така и стана. На заседателната маса в моя кабинет седнаха единадесет млади и умни момчета. Почерпих ги с кафе. Огледах всички заедно и всеки поотделно. И днес са пред мен техните грейнали очи. Помня имената им: Васил Кинов, Димитър Костов, Иван Димов, Александър Александров, Георги Рогачев, Иван Танушев и т.н. В непринуден разговор им казах: „Вие започвате професионалния си път в едно от най-престижните държавни учреждения. За да работите тук, са необходими много знания. Ще видите предимно възрастни хора с богат практически опит. Вие сте първите служители в комитета, дошли направо от студентската скамейка. Нужно ви е време да се адаптирате към ситуацията, да натрупате опит, за да предлагате целесъобразни планови решения. Смятам за необходимо да се запознаете с работата на всички направления и дирекции в комитета, да посетите министерства, ведомства и някои по-големи стопански организации и тогава да определите кой в какъв сектор желае да продължи да работи. Тогава ще ви преназначим на нови работни места и с нови заплати. Работникът в плановата дейност не е и не може да бъде обикновен чиновник или технократ. Плановата дейност има творчески характер. Тя е изкуство. Чрез нея се определят насоките и бъдещото развитие на обществото, създават се нормални условия за живот на всеки негов член. Затова от