Времето, в което живях, и хората, с които работих

на планиране: предложенията за уточняване на държавните планови задачи за 1983 г. да се обсъдят и приемат от стопанските съвети на организациите.

Четвърто. Някои стопански министерства и ведомства заеха неутрална позиция, други въобще на помогнаха на стопанските организации при уточненията на държавните планови задачи за 1983 г. Малко са специалистите, а още по-малко са ръководните и научните кадри от министерствата и ведомствата, даже и ръководители на стопански организации, които конкретно са работили по уточненията на плана. Изключение в това отношение, на този етап, прави ръководството на Централния кооперативен съюз.

Пето. Недостатъчна е досегашната работа и на специалистите от Държавния комитет за планиране, Министерството на финансите, Държавния комитет за наука и технически прогрес, Българската народна банка, Министерството на външната търговия, Министерството на вътрешната търговия и услугите със стопанските организации. Сключването на договори за реализация на продукцията е още в сферата на приказките. А стопанските договори трябва да предхождат уточненията по плана за следващата година.

Предстоеше огромна работа, да се проведе диалог по същество между централните органи за планиране и ръководствата на стопанските организации.

Във връзка с това се предложи и правителството прие следните решения:

1. Всички стопански организации, министерства и ведомства да положат максимални усилия за постигане на утвърдените с осмия петгодишен план нормативи и показатели за 1983 г. и за преодоляване на изоставането там, където има такова, през следващите две години.

Под ръководството на министрите и ръководителите на ведомствата незабавно да се съставят работни групи от специалисти и научни сътрудници, от техните институти и центрове, в помощ на стопанските организации за разкриване на „тесните места“ в производството и на икономическа основа да предложат актуализация на плановите задачи за 1983 г.

2. В Националната планова комисия с участието на съответните министри и ръководители на ведомства да започне творчески диалог с представител и на структуроопределящите стопански организации за решаване на възникналите проблеми и отстраняване на неблагоприятните отклонения от утвърдените държавни задачи.

При този диалог да се има предвид следният методологически подход:

а) Капиталните вложения и включването на производствени обекти в поименните списъци да се доказват чрез:

— експорта рентабилност;

— техническо, технологично и организационно равнище на производството;

— осигуреност на местни или внос от социалистическите страни на суровинно-енергийни ресурси;

— гаранция за качеството, реализацията и цените на продукцията.

За извънпроизводствената сфера предимство имат жилищата, училищата, детските и здравните заведения и обектите в селищните системи от IV и V функционален тип, като се използват типови проекти и възможности за намаляване на сметната стойност на обектите.

Върху тази основа Държавният комитет за планиране, Българската народна банка, Министерството на финансите, Министерството на строителството и архитектурата и съответните министерства и ведомства да уточнят поименния списък в рамките на предвидените капитални вложения за 1983 г.

Занапред да няма деление на обектите на „наблюдавани“ и „ненаблюдавани“ от Министерския съвет.

б) Предложенията за уточнения в лимитите за суровини и материали, горива и енергия да бъдат съобразени с резултатите от програмите за внедряване на научно-техническия прогрес и програмите за икономии на суровини и материали, горива и енергия.

Всяко предложение за изменение на лимитите за материални ресурси задължително да се съпровожда с данни за разход на суровини и материали, горива и енергия на единица продукция във водещи предприятия от съответния отрасъл у нас и конкурентни фирми в чужбина.

Увеличението на материални, финансови, валутни и трудови ресурси над държавната задача, предвидена с петгодишния единен държавен план, да се съпровожда с подобряване на показателите за ефективност.

в) Да не се допуска намаляване на обществената производителност на труда.

г) Изменение на държавната задача за реализация на продукцията в натура да се допуска единствено при съществени отклонения в сравнение с предвидените условия по петгодишния план като: отчитане задълженията по вноса и износа съгласно допълнително сключени търговски спогодби; конюнктурата на международния пазар; неспазени срокове за въвеждане в действие на производствени мощности и други подобни обективни причини.

3. Едновременно с уточнението на нормативите и показателите на единния държавен план за 1983 г. да се уточни и държавният бюджет с цел двата документа да се внесат едновременно за обсъждане в Министерския съвет.

Навлизахме в заключителния етап на съставянето на плановете за 1983 г. на цялото народно стопанство и неговите съставни части — стопанските единици. 1983 г. бе решаваща за изпълнението на осмия петгодишен единен държавен план. Насочихме усилията си да се направи реален, икономически обоснован и балансово обвързан план.

Поканих Белчо Белчев, министър на финансите, Христо Христов, министър на външната търговия, и проф. Веселин Никифоров, председател на Българската народна банка на среща в Министерския съвет. С тях ме свързваха дългогодишна дружба и приятелство. Смятах, че добре ще ме разберат. На срещата посочих, че си давам сметка за трудностите по съставянето на плана и ги моля за активно съдействие и помощ като членове на Националната планова комисия. Нужно е планирането да се приведе в съответствие с нормативните актове за новия икономически подход, утвърдени от правителството. Още повече, че Б. Белчев и В. Никифоров са били зам.-председатели на плановия комитет и имат опит в плановата работа. Уточнихме се и за взаимодействието на специалистите от ведомствата, които ръководим, и за подхода на работата в предстоящите заседания на Националната планова комисия. И не се излъгах. Тримата министри бяга сигурното ми рамо и най-активните участници в дискусията с ръководителите на стопанските организации, министерствата и ведомствата.

В края на септември Националната планова комисия започна активна ежедневна работа. Първо се разгледаха предложенията на Централния кооперативен съюз, които имаха висока степен на готовност. Председателят на съюза Панчо Иванов докладва нови инициативи в посока на подобряване на показателите. Осигуриха се и допълнителни ресурси.

След дискусия с проф. Никола Тодориев — министър на енергетиката, продължи работата със специалисти от Държавния комитет за планиране и другите функционални ведомства под ръководството на инж. Кольо Колев.

Обсъдиха се докладите на стопанските организации от системата на леката промишленост, вътрешната търговия и услугите, на машиностроенето. Специално внимание бе отделено на военно-промишления комплекс.

Най-задълбочено към възникналите разногласия по нормативните и показателите за 1983 г. се отнесоха представителите на химическата промишленост. Под ръководството на енергичния и компетентен министър Георги Панков ръководителите на стопанските организации от отрасъла дойдоха в плановата комисия с нови предложения, максимално доближаващи, а за валутните приходи — надхвърлящи предвидените държавни задачи. Това ведомства бе пример за държавнически подход в плановата работа.

Големи трудности имаше с ръководителите на металургията и минералните ресурси. Министърът Тодор Божинов, който бе и член на Политбюро, не отстъпваше от първоначалните си предложения. След около час дискусия той напусна заседанието и продължихме да работим с първия му заместник инж. Димитър Дачев. Той бе мислещ и разумен човек. Дискусията в голяма степен приближи становищата ни. В този дух преминаха и диалозите с другите стопански организации и техните ведомства.

За Националния аграрно-промишлен комплекс докладваше председателят на комплекса — Александър Петков. Присъстваше и Васил Цанов, секретар на Централния комитет на партията по въпросите на селското и горското стопанство. И тук „битката“ за занижени планови показатели бе в разгара си. Очаквах Васил