специални помещения за продажба на продукция от това стопанство, макар че поддържаха с месо всички работнически столове. Поевтиня и храната в тях, защото продукцията от помощното стопанство се калкулираше по себестойност, без печалба и данък оборот. И в заводските магазини месото се продаваше с цена по-низка, отколкото в търговската мрежа. Примерът на комбината бе последван и от други предприятия.
Предизборната програма в 51-и девненски избирателен район бе изпълнена. Изградиха се нови обекти. Това не можеше да не се забележи от обикновения човек. Девненци виждаха и чувстваха грижата за тях. Те се отблагодариха с всеотдаен труд и уважение към своите избраници и местни ръководители.
През август 1982 г. бях със семейството си на почивка на Златните пясъци. Дойде да ме види Димитър Попов. Уточнихме се за провеждане на някои мероприятия. По негово предложение се проведе среща с народните представители от Варненски окръг, на която той пожела на всички успешна съвместна работа за изпълнение на предизборните поръчения на избирателите. Делово премина и срещата със Стоян Цанев — директор на местната промишленост. Целият разговор се въртеше около темата: какво може да се направи за следващите две-три години за подобряване на социално-битовото обслужване на хората от Варна и на нейните гости — туристите? Родиха се идеи за построяването на: детска водна пързалка на брега на морето; делфинариум; дом на красотата; цех за тефлонови домакински изделия; няколко цеха за химическо чистене и други.
— Мислил ли си да се направи улица на услугите във Варна, запитах директора.
Не съм. Може да се направи, отговори той.
— Ще говорим с Градския съвет съвместно да уточните коя да е тя и действайте, допълни Попов.
Посочените и други обекти се изградиха един след друг за две-три години.
През тази почивка семейно с Димитър Попов бяхме на гости на кмета на село Кантарджиево. Разгледахме малката и спретната къща, двора с много цветя, различен зеленчук и асма, както и заето- механа. Домакините — гагаузи, бяха гостоприемни и благородни хора. Оставиха у нас незабравими впечатления.
Като водещ листата на депутатите от Варненски окръг ангажиментите ми нараснаха. Участвах не само в мероприятия на окръга във връзка със задълженията ми като народен представител, а и на сесии на Окръжния съвет, на отчетно-изборни конференции, на празници, посещения в заводи и търговски обекти. Винаги, когато можех, оказвах съдействие, но не премълчавах пропуските и несполуките в стопанската дейност.
В изказването си пред отчетно-изборната конференция на окръжната организация на Отечествения фронт през 1984 г. посочих някои негативни тенденции, а именно: в народностопанския комплекс Варненски окръг е на трето място по население, на второ място по промишлени производствени фондове, на трето място по средна работна заплата, на трето място по стокооборот на дребно на човек от населението, на четвърто място по театрални посещения, но окръгът е твърдо на последно място в страната по материални разходи на сто лева стокова продукция в промишлеността, а строителите заемат двадесет и трето място по този показател. Окръгът е на деветнадесето място по използваемост на тракторите, на двадесет и четвърто място по брой на птици, на двадесет и първо място по брой на говеда на 1000 дка стопанисвана земя, на петнадесето място по среден добив на грозде и скромното единадесето място по обществена производителност на труда. Посочените факти едва ли подхождат на икономическото, социалното и културното развитие на Варна.
През 1965 г. присъствах на празника на военноморския флот. С адмирал Янакиев, висок и снажен, душевно богат човек и активен варненски депутат се познавахме добре. Дойде при мен. Здрависахме се дружески и предложи:
— Може ли след парада да отидем до Кранево.
— С удоволствие. Знаеш с теб винаги ми е приятно.
— Отдавна зная, че имаш слабост към помощните стопанства на предприятията. Ще ти покажа, че и ние военните можем да произвеждаме, а не само да консумираме.
Пристигнахме на обекта край Кранево — голям и добре уреден свинекомплекс и помощно стопанство. Информираха ни, че сега поделението не само се задоволява с месо и зеленчуци, но и продава по договор за търговия на едро.
Всеки, който е посетил Варна, знае къде се намира Дворецът на културата. Като народен представител положих усилия за завършването на тази монументална сграда, творение на българската архитектура. Не можех да присъствам на нейното откриване през 1986 г.
В моя разказ — спомени като народен представител искам да благодаря на Страхил Христов — председател на изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет. През цялото време на моя мандат в Девненския район той оказваше активно съдействие за изпълнението на поръченията на избирателите. Останах с уважение към него като компетентен и неуморен ръководител.
В продължение на пет години работех с прекрасни варненски приятели и другари. На тях и хилядите техни съграждани и гости от страната и чужбина с голяма обич отдадох част от своя живот.
Кипра и Варна станаха мой втори роден край.
Вторият ми мандат, юни 1986 г. — края на май 1990 година, бе в 20-и бургаски избирателен район. И тук заедно с местните ръководители работехме интензивно и с голяма любов към избирателите. В новоизградения, сравнително добре благоустроен жилищен комплекс се решиха редица проблеми във връзка с разширяването на окръжната болница, поддържането на детските ясли и търговската мрежа, благоустрояването. И тук общуването с обикновените хора бе на преден план. Срещите по клубове и седенки позволиха да се опознаем взаимно. Особено ценна помощ в задълженията ми като депутат ми оказваха първият секретар на окръжния комитет на партията Николай Жишев, председателят на районния народен съвет Слави Станчев и местните ръководители. Слави се оказа мой състудент. Рядко симпатично и работливо момче, със склонност към оперното пеене Често ни развеселяваше с някоя ария от „Риголето“ или „Аида“. Полезни бяха и посещенията в завода за пиво, „Булгарплод“, местна промишленост и други.
И днес са живи в съзнанието ми спомените за двата мандата като народен представител (юни 1981 — май 1990 г.), това бе време на искрена и всеотдайна работа за добруването на хората от различни възрасти. На тях отдадох доверие и уважение.
Срещите с тях ще запазя като скъп спомен завинаги.
Най-горното стъпало на професионалната стълба
На 18 юни 1982 г. пристигнахме на аерогара София от заседание на българо-монголската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество в Улан Батор — Монголия. Посрещнаха ни Григор Стоичков, Йордан Великов, заместник-министри и съветници на Министерския съвет. Още при ръкуването, Й. Великов нетърпеливо ми подхвърли.
— Честита нова длъжност!
— Навярно утре ще излезе указ на Държавния съвет. Ставаш и председател на Държавния комитет за планиране, рече Григор Стоичков.
От летището, както след всяко завръщане от командировка, направо се запътих за местоработата си. Обадих се по „ВЧ“ на председателя на Министерския съвет за пристигането ни. Той не спомена нищо за предстоящата промяна. Рано вечерта се прибрах у дома. Новината съобщих на съпругата си. Тя се зарадва, че отново ще работя по професията си. В новините по националната телевизия в 20:00 часа се прочете
Каква институция трябваше да ръководя?
Държавният комитет за планиране бе с 37-годишна история. Имаше около 1500 души колектив от висококвалифицирани специалисти с различни професии. Бе един от най-авторитетните държавни органи на изпълнителната и разпоредителната власт, с големи права и отговорности. Наричаха го „първата цигулка“ в оркестъра от органи за осъществяване на социално-икономическата и културната политика на държавата. Той бе специализиран орган на правителството за изработване на основните документи на планирането: система от национални цели; различни прогнози; комплексни целеви програми; проекти за концепции и
