Времето, в което живях, и хората, с които работих

всички видове планове — дългосрочни, петгодишни и годишни. Този орган извършваше координацията на националния план с плановете на другите страни-членки на СИВ и реализираше икономическата интеграция с други държави, с които имахме външноикономически взаимоотношения. Като държавен орган изработваше цялата система от материални, стойностни, валутни и трудови баланси и тяхното продължение и завършек — балансът на народното стопанство. Най-общо казано, Държавният комитет за планиране носеше непосредствената отговорност за народното стопанство.

Друга негова отговорност бе осигуряването на методологическо ръководство на плановата работа на всички органи за планиране на всички етажи по вертикала и хоризонтала на управлението на държавата и повишаването на неговото научно равнище.

За осъществяване на тези свои функции и задачи Държавният комитет за планиране работеше в тясно единство и взаимодействие с другите специализирани органи за управление на народното стопанство — Министерството на финансите, Комитета за наука и технически прогрес, Министерството на външната търговия, Българската народна банка, Комитета по труда и работната заплата, Министерството на снабдяването и държавните резерви, Централното статистическо управление и други. Съгласно предоставената им компетентност изброените по-горе органи имаха следните по-важни основни функции и задачи при планирането на народното стопанство:

да изучават състоянието на различните функционални дейности в планирането поотделно и във взаимна връзка, да извършват анализи и съставят прогнози и планови разработки за тяхното развитие;

да участват на всички етапи при изработването на единния държавен план за обществено- икономическото развитие на страната;

да координират и насочват оперативно чрез съответните министерства и други ведомства производствено-стопанската дейност в процеса на изпълнението на плановете;

да контролират стопанските комплекси, министерства, ведомства и стопански единици от тяхната система по съответните функционални дейности;

да изработват, предлагат за утвърждаване или сами да утвърждават норми и нормативи за планиране и регулиране дейността на стопанските комплекси, министерства и други ведомства и стопански организации;

да дават оценка и внасят свои съображения в правителството по плановите разработки на стопанските комплекси, министерства и други ведомства и окръжните народни съвети.

Посочените функции и задачи на функционалните органи се координираха и направляваха от Националната планова комисия. Тя се оглавяваше от председателя на плановия комитет, нямаше свой щатен персонал и се обслужваше от служителите на комитета за планиране.

Да се ръководят Националната планова комисия и Държавният комитет за планиране се изискват много знания и богат житейски опит, компетентност по проблемите и принципност при тяхното решаване. Основният въпрос, който тогава си задавах, бе: ще ми стигнат ли сили и знания, умения и опит да изпълня възложената ми нова работа?

Като начало се проведе среща с колегиума на Държавния комитет за планиране. Министър- председателят информира за указа на Държавния съвет и ме представи на колегите.

Първата ми задача бе да се срещна и разговарям с всички зам.- председатели.

С доц. Найден Найденов, първи заместник-председател на комитета, се познавахме от години наред, заедно бяхме работили по много нормативни документи по икономическия механизъм, преподавахме в една катедра в Икономическия институт. Имах чудесни впечатления за неговата работа. Помолих го да съсредоточи своето внимание върху подобряване методологията на планирането, нейното привеждане в съответствие с новия икономически подход и неговия механизъм.

Срещнах се и разговарях с:

Методи Спасов, който работеше по проблемите на жизненото равнище, с министерствата на леката промишленост, вътрешната търговия и услугите, Централния кооперативен съюз, Комитета по туризма;

Васил Цървенков — ръководеше териториалното планиране. Работеше със Софийския градски народен съвет и окръжните народни съвети;

Ген. Димитър Димитров работеше със специалистите от военно-промишления комплекс и специалните ведомства;

Иван Манолов — ръководеше специалистите по селското и горското стопанство и околната среда;

инж. Кольо Колев — с проблемите на енергетиката, металургията, машиностроенето, електрониката и електротехниката;

инж. Любен Петров — работеше със специалистите по строителството и транспорта;

Георги Ат. Георгиев — с външноикономическите връзки;

Васил Милков, главен директор на направление „Общ план“.

Проведох разговор и със старши научен сътрудник II степен Гинка Чавдарова, изпълняваща длъжност директор на Научноизследователския институт по планиране и на електронноизчислителния център.

В основни линии познавах работата на всеки заместник-председател. Знаехме се от години. Не предложих нито един за освобождаване от работа. Единствен критерий за оценка на кадрите за мен бе компетентност, срочно и качествено изпълнение на възложените задачи, инициативност и деловитост.

След няколко дни бях приет от Тодор Живков в резиденция „Баня“.

Август бе месец за почивки, изтърколи се бързо. В съответствие с утвърдения от правителството график за актуализиране на държавните планови задачи за 1983 г. стопанските организации, министерства и ведомства внесоха в правителството и в Държавния комитет за планиране своите предложения.

В началото на септември с всички зам.-председатели бе обсъден въпросът как да се организира работата по уточняване на плановите задачи за 1983 г. Възприе се следният ред:

Да се проведе извънреден колегиум, на който да се разгледат предложенията на стопанските организации и ведомства и тяхното отклонение от годишното разпределение на петгодишния план.

Да се подготви и внесе в Министерския съвет информация за подготовката на единния план за социално-икономическо развитие на страната и държавния бюджет за 1983 година.

Всеки зам.-председател съвместно със зам.-министрите от функционалните ведомства да се срещнат с ръководителите на основните стопански организации с цел да се положат усилия за намаляване на различията по предложените нормативи и показатели на плана за следващата година. Да се подготвят кратки съображения за заседание на Националната планова комисия.

След заседание на правителството и проведените разговори да започнат, по специален график, срещи в Националната планова комисия. Васил Цървенков да проведе срещи с окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет. При съществени различия откритите въпроси да се разгледат в Националната планова комисия.

Да се подготви и внесе доклад в Министерския съвет.

След заседанието на правителството да се докладва по държавния план за 1983 г. в Централния съвет на Българските професионални съюзи и в постоянните комисии на Народното събрание.

До края на октомври да се подготви доклад за единния държавен план и държавния бюджет за 1983 г. за Централния комитет на партията и за Народното събрание.

Колегиумът разгледа предложенията на стопанските организации и ведомства. Установиха се съществени отклонения на показателите за 1983 г. от тези, предвидени с петгодишния план. Подготвих доклад за правителството със следните изводи:

Първо. Все още много ръководители на стопански организации недостатъчно са осмислили философията и духа на новия икономически подход и на неговия механизъм: вместо да предлагат нормативи и показатели, тласкащи към постиженията на най-силните конкуренти на международния и вътрешния пазар, с най-голям резултативен фонд „Работна заплата“, те се заеха да доказват нереалността на държавните планови задачи.

Второ. По инерция се искат допълнителни капитални вложения, които не са финансово обвързани и усвояването им не е съгласувано със строителните организации и Българската народна банка. Това е в противоречие с новия икономически подход и неговия механизъм.

Трето. Болшинството стопански организации не са спазили новата технология