еднолично, както си искам, освен ако не ми каже шефката как. Но с мойте двадесетина гласа всякакви закони се приеха. Както се казва, моята депутатска свободна воля — „глас Божий“. Така си карах в онзи парламент. Натарактисвах на гуша, звънках с наполеончета, бях гласът Божий. А бе, общо взето аз, а и моята управляваща парламентарна група, доста се бяхме отарактисали, чак до уши, че и в квартала се заговорило за моите приватизационни отарактисвания, ама нейсе! Дойдоха избори и с изборите дойдоха и борбите за оставане в парламента, но сега имам особено мнение за второто място в листата. И като знам някои покрай царя как взеха да се изфилчват, а-а-а, на всяка цена трябва да съм в парламента! Но второто място си е второ…
Минаха изборите и аз пак съм депутат. Избра ме, бе, пак ме избра, мамка му проста и избирател! Хич не се и надявах, а пак ме избрахте! И ето ме! Пак в парламента се натарактиках! Сега — в опозиция, но затова пък — с имунитет, и верно, че положението е много нафилчено, но за четири години имунитет, има да кобургясваме! Пък после ще видим! Как ще я караме занапред! Но пък мен що ми е, аз съм се натарактисал от приватизацията. Вий сте тука в кварталната кръчма, пък тия, дето са навън, те да му мислят. Ама и те му намериха лесното, откак падна Шенген. Едни — в Канада, втори — в Гърция, трети — на всеки километър по света. И както е тръгнало, няма да има кого да управляваме, но нали сме се натарактисали, ще си внесем японски пенсионери, хем ще си плащат, хем и са дисциплинирани, не са като нас. НЕ СА!
МОДЕРНА ИСТОРИЯ
Валдес беше потънал до шия в презрението на околните и в дългове. Бог отдавна беше изоставил негодното си и безжизнено творение. На сатаната явно също не му беше до Валдес. Обърнатият кръст безжизнено и някак импотентно висеше на превития му костелив врат. Неспособен да се справи със ситуацията Валдес смяташе да сложи край на нещастния си живот. Приятелката му, отчаяна от половата му немощ и от жаждата му за безконечни и много скъпи разговори по секс телефона, му би шута. Как да се живее? Какво да се прави? Няма пари, не дават на заем, няма възможност за секс телефон, а и истинският секс е недостижим — всъщност това беше проблемът на Валдес. Проблемът, който бъркаше в извратеното му съзнание, който го караше да словоблудства и сквернослови, проблем, от който само магистралката можеше да го извади и да го накара да се почуства желан, велик, особенно надарен, богат, смел, силен, красив, все неща, които не беше и които изветряваха след няколко часа и го оставяха сам и нещастен, при това обикновено подмокрен и по бебешки изцапан. Както винаги след всеки трап, в който попаднеше, а това му се случваше често, идваше и прозрението…
То винаги беше едно и също. Трябва му жена! Защото той беше убеден, че жените са двигатели на живота, те не само дават живот, но чрез тях можеш и да направиш кариера…
Тя трябва задължително да е млада, ще рече глупава, за да може да я обсеби и манипулира, хубава, за да може с физиката си да му пробие път в живота, богата, за да може да го издържа, и задължително трябва да има телефон, това защо, Валдес си го запази в тайна. А да, задължително тя, тоест бъдещата му жена, трябва да бъде от някакво възвишено, благородно семейство, да е чадо на известни хора, които от морално-етични съображения и от страх, и срам пред един публичен скандал ще го оставят с телефонната слушалка в ръце, с две думи, няма да му попречат да се изяви на попрището жизнено, дори ще се чувстват длъжни да му помагат. Облян в подмокрено и още нещо, Валдес възмечта. Нещо повече, той се сети за едно жълтоклюно пате, което точно отговаряше на всички изисквания: наследница на няколко жилищни имота, на интелектуалци родители, на дядо и баба реститути. Дядото Бог си го прибрал, бабата инфантилизирала се от грижи за имотите, седнала над дюшека с парите, които чакат Валдес, толкова лесна за манипулация, че внучката сама, без вещото наставление на Валдес, си я джобеше. Бащата, Бог да го прости. Единствено майката не можеше да се побере в плана за действие, но важна беше жълтоклюната патка, която щом се опитоми, ще започне да снася златни яйца, а майката от хорски срам ще се примири…
Веднъж измислил плана, Валдес с усърдие, достойно за последовател на сатаната, се втурна да го осъществява. Среща-две с патето и то се почуства голямо, чаша кафе, таблетка „папа верин“, таблетка „валиум“, таблетка „диазепам“, черен чаршаф, някои подръчни средства и жълтоклюното пате се превърна в жена. Жена, толкова глупава, толкова влюбена, а и толкова чувствена, че след някои изживявания на Валдес му се появяваше задължително стреснушка. Тази стреснушка малката женичка изкупуваше с париците, които джобеше или изтръгваше от бабета. Тези пари Валдес си ги харчеше безпрепятствено, но това бяха джобни пари, а трябваше и да се преоблече, че понапълня напоследък покрай бабините спестявания. Трябваха пари и за диплом за висше образование, трябваха пари и да си купува ръкописи, за да може да публикува, нали се беше обявил за писател. На всичкото отгоре майката разбра за връзката на дъщерята, и като всяка майка интелектуалка, побърза да разкаже приказката за това как принцесата се превърнала в Пепеляшка, защото се прибрала вкъщи след 12 часа. „Бабините деветини“ вече не можеха да влияят върху малката патица, майката неусетно, отдавна и безвъзвратно бе загубила контрол. Разбира се, Валдес имаше заслугата за това. Няколко магистралки, подходящите внушения, съчетани с любовни клетви, изградиха бариера срещу всички доброжелателни съвети. Но все пак съществуваше опастност, и за да си спаси златната мина, Валдес измисли едно пътуване до столицата, което малката финансира с драгоценности, откраднати от бабиера и от дома си. Разбира се, тези пари, а толкова много Валдес не беше виждал събрани накуп, бяха похарчени за пътуването, за обличането на Валдес в столичен бутик, а за малката не сметна за нужно, тя си има дрешки, купени от „втора употреба“, а и би трябвало да е щастлива, щом й се дава привилегията да облича Валдес и да се съблича пред него. Парите отидоха най-вече за изпитите, които Валдес беше докарал до под кривата круша. Професорите си взеха рушвета, писаха му тройките и оставиха Валдес без пари. Не съвсем, защото единият от тях бе работил в катедрата при покойния баща на златното пате, та той, макар и необичайно смутен от ходатайството на дъщерята, писа четворка на кандидат-зетя. По-висока оценка не му позволи съвеста. Четворката, доскоро непостижимо висока за Валдес, съвсем го въодушеви, вече нищо не можеше да го спре, най-сетне беше захапал! Оттук насетне от малката наивница можеха да го отделят само ако близките й фалират и тя остане без пари или ако я лишаха от наследство, което си беше пак безпаричие. Веднъж усетил вкуса на парите, на доброто похапване, попийване и лукса, Валдес не се отделяше от патката, която му снасяше златните яйца. Страхуваше се да не му я отнемат. Заради парите и престижа на фамилията й в обществото, неща, които той харчеше с пълни шепи и пилееше безразборно, Валдес беше готов да убива всичко останало, това, което в добрите среди беше липса на бон тон, за него беше ежедневие и навик. Да открадне — никс проблем, да лъже — пур тужур. На това ежедневие той се опитваше да свикне и малката. Не беше трудно, тъй като от джобенето на бабиерата до кражбата на семейните ценности крачката беше малка, а хлапето от малко живееше под стъкления похлупак на бабата, в един измислен свят, чиито контури бяха размити от жаждата за притежание, свят, в който богатството беше най-главното качество, а бедността — порок. Патето се боеше от бедността и веднъж взело скъсаната кесия на Валдес за богаташка, непрекъснато наливаше, инвестираше в „богаташа-интелектуалец“, какъвто беше в представите й Валдес. Разбира се, тя плащаше вечерите му с псевдоинтелектуалците, плащаше платените му съобщения във вестника — литературните му напъни, с нейни пари се купуваха и творби от позакъсали автори и после се представяха за негови, но това за него, а след Валдесовото превъзпитание, и за нея, беше в реда на нещата. Опитите на майката да прекрати тази връзка, доведоха до „голямото скъсване“, както Валдес със смях обясняваше, просто малкото пате ошамарило майка си. След случилото се малката се нанесе при Валдес. Разбира се, доходите рязко секнаха, малката нямаше от кого да джоби и понеже така не беше достатъчно привлекателна за Валдес, се принуди да се промъква тайно вкъщи и да краде оттам. След като доходите секнаха, за Валдес остана утехата от доброто име, с което се ползваше фамилията на паткесата. Нещо повече, той нямаше нищо против да се представя с нейната фамилия, дори си беше запланувал при брака, който ще сключи с патето да вземе нейната фамилия. Тази новина умилостиви бабиера, а обещанието му да кръстят детето на нейно име съвсем размекна вцерберялото, склерозирало бабетче…
И рукнаха доходите от реститутската собственост. А доходите бяха инерцията към успеха, с пари Валдес се дипломира и кандидатства за научна степен, с пари написа книги и ги публикува, с пари влезе в доброто градско общество и откри, че то много не се различава от него…
Ако се запитате какво стана с майката на патето? Тя е бездомна, безработна и дължи много пари на дъщеря си и зет си за издръжката, която не им е осигурявала. Дъщерята я осъди…
Валдес, със новото си фамилно име, си осигури успеха и телефона, за който мечтаеше…
Бабишока го поставиха под запрещение и го вкараха в психоболница, Валдес стана опекун на реститутските сметки и имоти и вече имаше готовност да ги трансформира в свои, а патката беше на път да заживее като майката. Но Валдес не мислеше да спира дотук, в това общество, с тези пари и с името, което си беше създал, голямата кариера беше пред него…
И се събуди подмокрен и още нещо: той, Валдес, бард, писател и велик учен, бъдещ нобелист!?
НИЕ, ПРОСТИЯТ НАРОД!?
Кеф ми е бе, кеф ми е! Най-сетне! Най-сетне да разбера, че имаме държавни мъже! Преизпълнен съм с доверие към тях, подкрепям ги напълно и пак ще гласувам за тях! Не съм сбъркал, като гласувах за тях и като убедих целия роднински клан да ги подкрепи. Не съжалявам за синините под двете очи — резултат от участието ми в изборите и обработката на избирателните комисии. Ако не са тез хора, богати българи няма да има! Ама тук, в България, кой да ги оцени? Те, точно те, ни дадоха възможността да богатеем, да станем истински европейци, граждани на туй, как беше, „глобалното село“. Досущ като оня наш българин, когото скоро насила представиха на свети Петър. Ама какъв велик мениджър! Светъл пример, нелепа кончина, да му е вечна светлата памет, както казаха тез наши държавници. Искам и аз да съм като него, милиардер, ама жив с милярд и половина в зелено. Направи ги тез пари той, човекът със светлата памет, направи ги в България. Бедна била България, малка била, не вървяло нищо, не можело да се прави истински бизнес у нас! Тъй а? Да-а, ама не! Я вижте него, младо момче, безбрадо, само за дванадесет години направи милярд, че и половина отгоре в зелено, в български пари три милярда. Работил човекът бе, не като нас простите неспособници. Трудил се много и даже пресметнах по колко. Тя, годината, нали има 365 дни, от тях, ако извадим 52 недели, 52 съботи и още 11 официални и национални празници остават 250 дни. Дванадесет години по 250 са само три хиляди работни дни. Тоз’ човек как е издържал на такъв труд — три хиляди работни дни, че то по един милион нови лева на ден спечелвал той. А почнал, като си продал трабанта. Аз имам лада, ма нали съм неспособен и недосетлив, още си я карам, а ако бях умен като него и ако си я бях продал навремето, къде щях да съм сега ЕХЕЙ! Таквиз богаташи на тез’, наш’те държавни мъже ги дължим. Ама не го овардиха те. Ох, как го изтърваха! Че той даже гражданин на САЩ станал, каква чест! Тез’ наш’те държавници са страхотни, страхотни усилия полагат да богатейми, да станем досущ като европейци. Ще ги запомним ний, ще ги помним, ще ги помнят наш’те деца, ще ги помнят даже и децата на внуците ни! И ще пишат за тях и в учебниците по световна история. Няма да ги забравят, както оня диктатор с отрязаните китки от учебника по българска история, дето затварял границите за вноса, за да стимулира родното производство, че като влезела държавата в общия европейски концерт, да не скрибуцала фалшиво като стомаха на гладен цигулар. Не стига туй, ами и разбойнически закон приел, разбойниците гонил, ловил, бесил и парите им за държавата прибрал. Зарад’ туй го насекли. Глупав човек, не да издири способните и да им даде условия да печелят по милион на работен ден. Зарад’ туй и името му се е забравило. Добре че го пише в учебниците на децата, че да се знай. Ма той не е като днешните ни управници! Къде е той, къде са те? Балкан разлика! Те работят за благото ни, дават ни възможност по милион лева на ден да печелим законно, да ги печелим и спокойно да разполагаме с имота си. Само дето не могат таквиз умни и работни печеловници да ги опазват. Ама трябва още да поработят върху охраната, да се поизпраксат и в това и тогава ще сме бетон. И лек да
