научих, че те си взели двете хиляди от директора, със 100% лихва, затова че му услужили с пари, да се разплати с мен. Взели си и уговореното възнаграждение за охраната. Сега да ви кажа, като рекетьор съм много по-добре, отколкото като фермер, уважават ме и никой не смее да ми се подиграва, пък и не бъхтам както преди. Благодарен съм на полицията и на държавата, че ме научиха и ме принудиха да изоставя непопулярния фермерски бизнес и че се захванах с лихварство и събиране на несъбираеми кредити! Станах почтен рекетьор! А жената говори като член на първобитно племе, с няколко едносрични думички, и то само ако я запитам. Но пък аз редовно полагам грижи за нея, например, за да не й се изтриват сенките, често я гримирам. Колкото до Гошо, чух, че наскоро го влачили нагоре по Ришкия проход с вериги, закачен зад ТИР, пак завлякъл някого. Не си поплюват колегите, тъй че гледайте да сте редовни в плащанията, за да не ми ставате клиенти! Толкоз!
СПЕЦИАЛЕН ДОКЛАД
В задимената кръчма, край препълнената маса, лист хартия политна във въздуха като нощна пеперуда и падна в краката на един шумен здравеняк. Той го забеляза, наведе се, взе го и се вторачи. Дебелакът до него се подразни, че загуби слушателя на монолога си, задърпа хартията от ръцете му и се развика:
— Каква е тая хартия тука? Кой я изпусна? Я, дайте да я разгледаме! Какъв е тоя печат на нея? Чудна работа! Я-а, гриф: „Строго секретно.“ Кой от вас е слушалка, бре? Я, покажи на всички да видят! Чети, чети, какво пише на нея!
Дебелакът се прокашля, късогледо присви очи и с дрезгав тютюнджийски глас зачете:
Строго секретно!!!
До началника на отделение, бивше политическо, бивше 6-то
Специален доклад
от
специален агент Сервитьора.
Уважаеми бивши другарю началник на бившото 6-то отделение, тук в града,
по повод служебното задание докладвам:
Както ми беше наредено преди време, поднових членството си в партията, която беше предвидена да стане управляваща. Проста работа, отидох, без да чакам покана, и то на окръжна конференция. Според плана, понеже дядо ми бил стар техен член, взеха, че ме избраха за член на ръководството. Лесният ми избор си го обяснявам с нареждането ви на други колеги-агенти да ме изберат, иначе няма как да събера половината от гласовете плюс един. Преди избора всеки разказа за себе си, аз също — тъкъв им бил редът. Докладвам какво разказах, ма то си е истината: на 42 години съм, дядо ми преди Девети септември бил функционер на партията, за което после бил репресиран от новата власт. Аз не успях да зъвърша основно образование, щото много мъ биеха пионерите. Сега работя като обездвач на нескопени мъжки магарета в магарешкия завод. Пък каква стойка кавалерска имам върху магарето. Хеле, като си сложа цилиндъра, само да не падаше толкоз, докато яздя, не аз, цилиндъра, за уточнение. Жених се, развеждах се, после пак се жених, пак се разведох, вече не помня колко пъти, но със сигурност сега съм женен. Шефе, ша ма просщаваш, ама много ми тешка работата. Знаеш ли ти как се обяздват нескопени мъжки магарета. Засилваш се и се мяташ върху му, ако не улучиш или улучиш не седлото, а рамката на магарето, боли, много боли дупето бе, шефе. Не съм се разкиснал, вече свикнах, над 27 години ги обяздвам магаретата, ама боли бе, шефе. Затова напомням, ако има мегдан да ме изместиш и да ме уредиш поне при скопените магарета, моля не забравяй! Шефе, както бях инструктиран, влязох под кожата на председателя на ръководството, то не беше трудна работа, понеже ти гениално си го планирал. Както ми беше наредено, всяка вечер почнах да се мъкна у тях и да се напиваме двамата, сближихме се много, даже мога да кажа, че е сродна душа. Той — голяма работа, може да пише прочитни книжки, с парите от членския внос ги печати и раздава, безплатно, щедър човек! Станах му шофьор. Той без мене вече никъде по партийна работа не ходи. Всички, с които се среща и говори по партийни работи, им записвам имената. Много от тях са ми познати от инструктажите в управлението, ама те се правят, че не ме познават. Има обаче една опасност, да ми вземат колата, готвят един за шофьор, тогаз к’о прайвам! С какво ще возя бурканите за компоти на жената и не знам как ще научавам имената на другите партийни функционери, ’ма то не че вие не ги знаете, те нали половината получават хунурар от нашето управление, също като мене. Шефе, добре че мене избрахте за таз’ задача. Тука ми урадиса. Където и да идем по партийна работа, я свършим, я не, ама после черпят, то аз без да имам пари, все са напивам, ама п? съм тавряз от тях. Те, като са напият почват да си говорят тайни работи, но аз всичко си записвам, но нали съм пиян, нищо не мога да разчета след туй, само веднъж разчетох, нещо споменаваха за моята майка, ама какво не мога да си доразчета. Шефе, аз много ставам за политик, голяма курва съм, тъй да знаеш, даже като обсъждаха кадровите промени в меверето, аз предложих тебе да тъ уволнят, тъй въобще не се усъмняват в мене, ама твойто уволнение другите ти специални агенти в ръководството го блокираха с болшинство от гласувалите, пък един от тях ми каза, че съм простак, ама не съм, тъй да знаеш. Много съм умен, способен съм, политическа курва ли беше, дето го казваш, политически кадрил ли беше, се със К е. Пък много от членовете им, май е правилно да пиша членки, щото туй член е от мъжки род, пък за жените е правилно да се пише членки, са много хубави и много лесни. Спя със тях, както ми наредихте, нали съм шеф, не смеят да ми откажат, обаче много се оплакват, след като преспят с мене, много съм ги тормозел, много силно съм хъркал. Ама то моето хъркане е от мъжките нескопени магарета, чак гърлото ми се е повредило от тях. Със всички спя, бе шефе, и дърти, и грозни, и беззъби, със всякакви. Ще помоля да ми плащате вредни, щото някои от тях доста миришат, то и аз си понамирисвам на магарешки фъшкии, ама жена да мирише, срамна работа. Шефе, както нареди, започвам да работя срещу всички, които не са от нашата служба, тъй че да не остане член на ръководството, който да не получава хунурар от службата. Най-напред на онуй магаре, дето иска да ми вземе колата, служебната, ще духна под опашката. Аз с какви нескопени мъжки магарета съм се оправял, че с него ли няма да изляза на глава. Шефе, много ми пречи, че нямам образование, ако може да побързате обещания диплом за ветиринарен техник да ми издадете, щото аз вече на едно събрание се пофалих, че съм ветиринар, то аз покрай нескопените мъжки магарета опознах животинската и човешката анатомия, тъй че ще има покритие със познанията ми. Аз си спомням, че като ме избираха, казах че нямам основно образование, ама като ми дадете дипломата, те няма да си спомнят какво съм казал, те да не са като мене много да помнят, пък и после като имам черно на бяло, на тъпана ли ще вярват, или на туйнака. Пък с диплом за ветиринар мога да стана и дипутат и там ще ви бъда по-полезен шефе! Аз ставам за дипутат, то по-свестни от мене в тази партия няма. Всичките са от един дол дренки, все срещу куманизма приказват, пък всичките с партийни книжки бяха навремето. Шефе, много ми са нидостатъчни хунурарите. Все не ми стигат парите, много пари утиват за черпене в изпълнение на служебния ми дълг. Ако може да ми увеличите хунурара. Към специалния доклад прилагам сметка за специалните разходи, които следва да ми се изплатят.
Специален агент първа степен Сервитьора.
Приложение за специалните разходи за специални разузнавателни средства.
1. Бутилка водка — 4.50 лв.
2. Две бутилки вино — 5 лв.
3. Каса бира — 7 лв.
4. Салам за мезе 500 гр. — 1.70 лв.
5. Безалкохолно — 80 ст.
6. Молив за записване на подслушани разговори — 5 ст.
7. Тефтер за записване на подслушани разговори — 25 ст.
Всичко специални разходи за специални разузнавателни средства — 19.30 лв.
— Е, ти си можел да четеш, и то както го е записало мекерето му с мекере, тъй го прочете. Ей, ти там, с молива и тефтера, к’во го гледате бе, дръжте го бе, счупете масата с главата му, то задника му на магаре може и да даяни, ама на кръчмарски кютек не знам, нека го пробваме!
P.S. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
СПОМЕНИТЕ НА КМЕТА
Както го бяхме планирали, така стана, избори, в които ние, истинските демократи, победихме, избори, за които с цената на всичко се готвихме. Избори, в които не само победихме, но и получихме властта, цялата, без остатък.
Станах заместник градски кмет, избраха ме на сесия съветниците. За вас лъжа — за мене истина, ама като проверих, вярно бе, гласували хората, чак комунистите гласували за мене. Не знам защо така, сигурно защото много съм умен и много красив, пък може и защото много съм способен, ама нали те, комунистите де, си го знаят, нали те навремето ме вкараха в демократичната партия, нали те ме обучаваха в специалните партийни школи. Трудното беше не да ме изберат, щото те, съветниците, бяха инструктирани за кого да гласуват, трудното беше да накарат кмета да ме предложи за свой заместник. Комунистът му с комунист, не стига, че накарах моята демократична партия да гласува за него, ами не бил съгласен да издига моята кандидатура, за какво му бил селскостопански специалист на длъжност заместник кмет по културата. Че как тъй бе? От мене по-културен има ли? Обаче, като го насви оня шеф от оная институция, хайде де, срещу ръжен рита ли се?! Щом е решила службата, оная, нашата, мърдане няма! Абе хей, моколу, аз на тая служба живота си съм посветил, две години по границите съм работил, часовници са ме награждавали за добра служба, тя ли заради мене няма да те притисне? Станах аз заместник кмет по културата, че и образованието ми типосаха нашите кафадари, хей така, без да се замислят, аз на такова натоварване мога ли да издържа. Тежка работа, трудна, пот да те облее, нищо че климатикът работи. Ей, как се издържа, че и оня ти ми кмет, като ми каза пиян на работа няма да идваш, че аз пиян не съм идвал, тука на бюрото съм си попийвал, ама за кураж и творчески ищах. Бе той на мен ли ще ми каже, аз да не съм случаен човек, че аз съм човек на службите, той забрави ли! Те така, четири години мандат изкарах, все да се крия, за да мога да си пия. Тайничко, един вид конспирация значи, попийвам си и се крия като пальок в трици. Но и как да не пия, преди години нали изядох един домат, те оттогава все ме пали на ракия. От притеснение да не ме подушат, че мириша на ракия, се наложи да сменя алкохола, преминах на водка, че по не мирише. Ех, що пиене изпих в този кметски кабинет, много нещо, сигурно има литража на Байкалското езеро в бившия братски Съветски съюз! Ами само пиенето ли беше, а колко жени, с колко много жени преспах, от „Списъка на Шиндлер“ са повече! Вярно е, винаги бях пиян, когато легна с жена, и не съм сигурен дали съм спал, или вода съм им носил, но пък нали ми се носи славата на мъж. Вярно е, понесе ми се славата из цялата община, че и не само в общината, а дори из цялата област. Даже и в моята махала, където живея, уж никой не ме познаваше, а почнаха с пръст да ме сочат. Дори почнах да ходя по гости из махалата. Първо ходих на гости в съседа, който живее до мене. Посрещна ме, извади пиенета, мезета. Пиенето обаче бира, е аз и бира пия, общо взето каквото дадат. Понапих се доста в тоз’ съсед, чак от много пиене на бира взех да се поизтървам. Тръгвам по коридора към
