прибрали. Въх, пих една студена вода сега, ’сичките ми парички, спестяванията ми, дето съм ги отгладувал, дето като хората веднъж не съм се напил, отидаха ми париците! То българин намерена пара връща ли назад, ако и да е на сънародник в чужбина, нефела работа. Дръпна ми се нещо под лъжичката, много станахме българите във Виена, хляб вече за мене, простака, тука няма, щом по-умните, студентите са дошли. Добре, че поне паспорта ми остана в колата. Отидох, взех си паспорта, потърсих по-едър камък и баш на центъра на Виената, с тоя камък спрасках една витрина, на сол стана ’сичкото й стъкло, ама да знаят аустрийците, че съм мъжкар и кога мъжкар назад в родината се връща. Че и рева съ все глас: „България, моя мила страна, моя мила България!“ Прибраха ме полицаите, четир’се’ дена трих нарите на пандиза, ама топло, светло, манджа, баня и клозет, после ме качиха на самолета и с чер печат ме върнаха в България…
Те оттогава ми остана прякора Данчо Камъка, да видят немтурниците к’о значи българин-мъжкар. Пък колата сигур’ още е на паркинга, ако не са я вдигнали полицаите, да я приберат в моргата, че друг гурбетчия да я купи, покрив над главата да си осигури. Сега ниви мож’ да нямам, ама за ракия се изкарвам, пък и да не изкарам, се някой ще почерпи. Това е, ко’ ма гледате кат’ тряснати с мокър парцал. A поръчайте по една ракия, де, че ми пресъхна гърлото от много приказване!
ЧУЖДЕНЕЦ
Ас съм цузденец, не съм вулгарин, ас съм грък от Салоники. Тук съм на васата маса, стото съм много богат и стото ви церпя, пластам сметката накрая. Не мога да ви разбера, засто не ме увазавате, нали ви церпя, нали ви слусам, докато си говорите, пък сега, когато ас сте ви раскасвам тас моя история, вие не стете да ме слусате…
Стом пораснал, станал на двайсе и две годин, мой баста продал педсе кози, дал пари на мен, да прави бизнес тук във Вулгария. Там в Салоники с тес пари мозе само да се напиес една вецер в селското таверна, но тука във Вулгария с тези пари ставас бизнесмен, нъмбър уан. Във васия град дойдох прес деведсе и второто годин. Веднага се орентирал в обстановката, сте правя бизнес, айм лайк мъни. Пари дават власт, пари дават сила, пари дават увазение, дазе и на боклук. По този време вие вулгарите имали сте осте много пари, о-о-о богат хора, всицкото народ. Стом богат и стом сте става беден, знаци много сте пие тос народ. Взех под наем ресторан „Бизнесмен“, направих тос ресторан на таверна, греко-кръцма, пуска вътре сиртаки. ЯСО! Народ прос, харесва, идва да янде и да пие. Но тос васи сервитори, лосо, много лосо цовек, без да рамботи, ицка да янде. Сервитор рамботи колкот един дзудзе Дългоноско, иска заплата колкот един циклоп Полифем. Но нали ас, като си бил там във Салоники, уцил във военното уцилисте, науцил се добро да прави бой, бой на сервитор, сяка вецер бой. Сеснайсе дела за набой водил, мене съдили, оправдавали, в арест съм лезал. Вулгарско арес по-лосо от гръцко и от европейско дазе. Там сицкото арестант в обсто килия. Удобство там въобсте — забрави. Дазе там обиздат, обиздат по ориенталски, много обиздат, сицкото арестант обизда мене. Дазе и полицай много лосо мен обидил. Обаце ас съдил, съдил дързава, съдил и полиция, цак в Европейското съд в Хага съдил. Зарад туй съдене спецелил дело. Деветстотин хиляд доларс обестетение платила мене вулгарска държава и внесла по сметка банка. Тоз бизнес най-доходно във Вулгария, да съдис дързава. Ас кат осъдил вулгарската дързава и вулгари поцнали да съдат дързавата си, дазе министър-председателя пробвал тос далавера. Луканков ли бесе, Судзукув ли бесе, Саламов ли бесе, не помня. Ама зе пари, завод за судзук да си направи. Много друго вулгарин пробва след туй тос бизнес. Едно успял, друг не успял, обаце ас нали първи, успял. Модернизирал свой таверни, наел много сервитор, но сицкото сервитор лосо. Сервитор при мен повец от месец не стои, стои само севиторки, които прави гръцка колицка, не сте прави колицка, сут в задника, няма янде, обаце зелаести за сервиторки много. Добро прави бой и с клиент, клиент янде, пие, не сте да пласта, знаци янде бой, силен бой. Обаце после съди мен и ас пласта обестетение, знаци той янде на ресторан, ас на него пласта. Такъв бизнес не добър, ас да пластам не обицам, пък да пластам на цовек, дето янде мой храни, не добро, не ста да смятам други разход и загуби, сцупени цинии, маси столи. От тос бизнес пецалба няма. Мой фирма „Муфтакис“ стял да фалира, ако моя сестра не продала свои сватбени цеиси и дала пари на мен. Ас пак станал бизнесмен нъмбър уан. Обаце тос, да си бизнесмен нъмбър уан на града, има свои задълзения, големи задълзения. Трябва да пластас, много да пластас. Идва цовек от обстина, дай пари за обстински нузди, стани спонсор, казва, на обстинската власт. След него идва от спортен клуб, пак стани спонсор, после идва театър, политици от партии, добре це в тос град няма балет, стото сигурно сте се налози да спонсорирам и балерините. Колкот пари съм изкарвал, сицките съм давал на спонсорирване. Пък тес коит’ съм спонсорирвал, хем яли мои пари, хем викали на мене церен циганин, мръсно грък, елинска отрепка. Въобсте некултурна работа. Докат земат мои пари, тес вулгари, мои приятели, кат земат мои пари, поцват преследват мен кат (клефт) гръцко хайдутин. Ама много хайдук тука във Вулгария, някой казе ли тебе „добър ден“, знаци мисли как теб изработи, измъкне от теб пари. Който каквото и тебе говори, се за твои пари как да открадне мисли. Прос цовек няма ум, стот няма два по един у дзоба, идва дава акъл на тебе и гледа открадне пари. Ми той вулгарина, кат има акъл, стял да искара пари! Сто ицка да крадне от моите? Ама краднали. На няколко пъти краднали. Ама напоследък цак банките поцнали да действат кат’ умно и бедно вулгарин. Откраднали мене деветстотин хиляд’ доларс и казали: „Тос гръцка маймун таквис пари от де видял!“ Съдил, много съдил с тях, с банкери, шестотин хиляд доларс хонорари и русвети дал, ама дело спецелих! Съдия казал: „Сте имас да взимас“, банкер казал: „Сте имас да взимас, ама да мозес да цакас“ и ас цакам. Цакам, много стана. Ама отказал съм да съм бизнесмен нъмбър уан. Станал търговец — производител на перилно препарат. Поцнал да произвезда праф за прафне. Зима ситен рецен пясък, сега внимавай, издава фирмен тайна, рецепта на мой праф „Хтопос“, знаци, зима се две кофи ситен рецен пясък, измива се, изсусава се на пецка, най-добре циганско любов, църка се три бутилки веро от полвин литар, разбърква се добре с лопата, бърка се като цимент. Объркания разтвор се суси на пецката циганска любов. С тоси праф се пере цинии, тенцери и други домакински уред. Големи пари направил с този рецепт. Обаце прекратил и тос производство. Мойто работник ицка заплята! Бес заплята не сте да рамботи, ама те да не работник от Европейски съюз, да иска заплята и сигуровки. Бой! Платил на тях с бой! Те мене съдили и зели заплята, обесстетение и болницни. Кат платил тес неста, пари за бизнес свърсили. Писал на татко в Салоники. Писал на сестра в Салоники. И двамата отговорили: „Няма веце кози, няма веце сватбени цеиси!“ Зарат мен мой сестра останал стара мома, а баста от фермер станал пенсионер. Трябвало спасява сам. Кат разбрало, це ас бес пари, клефт-банкер предлозил сделка: пласта на мене сега три хиляд доларс, разлика от осъден сума, пласта по пет хиляд доларс на година, докато изплати всицкито деветстотин хиляд доларс. Кат няма де да ходи, баста няма кози да ида да дои, кат няма свадба на сестра, да ида да взема откуп, съгласил се. Осигурил се сто и сейсе годин да полуцава пари от банка. Така мозе да бъде бизнесмен, да рамботи на загуб и пак да има бизнес. Със тес пари сега отворил търговско обект — магазин второ употерба, нарекъл него магазин „Нов зивот на стари вести“. Купува от вулгари техни стари вести, цисти тях на химицко цистене и пурдава отнова на вулгари. Те купуват, нали бедни. Беден цовек като няма какво да янде, пордава свои вести. Кат земи пари отива — купува други вести, състите, само це поизгладени и поизпрани и по-скъпи. От туй несто аз прави алъс-верис. Така искарва пари и за яндене и за гръцко колицка. Понезе сто и сейсе годин се имам да зимам, ас пак става спонсор, обаце спонсор на бизнесмен-политик, ценге, куртурно-работник, на сицки, които мене увазават и които садат да яндат и пият със мене на маса. Яндат и пият със мене на маса, аз пластам сметката, не яндат и пият със мене на маса, знаци мене не увазават и ас не пластам сметката. Въобсте тука, във Вулгария, разбрал един истина от зивота: „Който каквото говори, става въпрос за пари, ако много говори, става въпрос за много пари, обаце пари да открадне или да вземе на заем, коет’ състото, застото вулгарин-бизнесмен не обица пари да връста…“
Вий вулгарете завизда на мене, завизда, стото ас и с малко пари пак — богат, завизда, стото ас има европейско паспорт, завизда, стото ас бохем, въобще завизда, стото ас сицко туй, което вий НЕ! Е, зарад туй вий мрази, не увазава и не слуса мене, кога ас говори, но туй не преци на вас янде и пие от мойто пари. Сега понезе тас компания от политик, циновинк, ценге и друго културно хора мене слуса, докат’ говори, ас сте плати сметката, стото ас има пари и вий зарад тях мене увазава. Обаце, ако някой казе на мене, це ас гръцко копеле, ас прави на него добро бой. После мозе пласта обестетение, но тука, във Вулгария, мозе цовек сресту запластане да си прави удоволствие, да прави добро бой на тос, който не харесвам. Ето засто ас увазава вулгарски независим съд…
ВТОРИЯТ ГУРБЕТ НА ДАНЧО
ИЛИ
ЗАЩО НИ ПРИЕМАТ В НАТО
И ОЩЕ:
ЗАЩО САЩ НЕ СЕ ОБВЪРЗВАТ С ИРАКСКИЯ ДЪЛГ КЪМ БЪЛГАРИЯ
Мина доста време, откакто Данчо се завърна от гурбет. За това време много нещо се изпи, по-малко се изяде. Черпеха го хората, няма грешка, пиеше сладко Данчо, пак без грешка, докато на кръчмарските обитатели, инцидентни и постоянни, им омръзнаха историите му за чужбината и един ден ДАНЧО КАМЪКА ОСТАНА ТРЕЗВЕН…
Толкова трезвен, колкото никога не е бил, с такова главоболие, с такъв махмурлук, не ти е работа. Търсеше Данчо пиене вкъщи, ама вълк пастърма суши ли, търсеше той пиене по съседите, но им беше омръзнал и не му дадоха, досвидя им се да почерпят баре’ една бира. А му се пие, косата му настръхнала, очите му кръвясали, носът му щръкнал и току души, души, търси алкохолец, също както граничен пес нарушител. Отиде нашенецът на кръчмата, а там кръчмарят не само че на вересия не му даде, ами му взе и ръчния часовник за стара вересия, че и се развика, навика Данча и се оказа, че часовникът не стига и че Данчо още има да дължи. А сега накъде? И краката инстинктивно сами поведоха Данчо, доведоха го до селския ракиджиски казан. Но там няма, никой няма, кой ракия да вари, на Данчо ракийчица да подаде. А вътре в ракиджийницата още топличко, явно предната вечер някой варил ракия, пък така ухае на ракийка, Данчо чак се просълзи от умиление. Затърси се той, но няма от скоросмъртницата, чак патокито си е прибрал човечеца. Е като няма — няма, Данчо току отхлупи казана, а вътре, оставен материла, за да не плесенясва бакъра, че като го лъхна аромата приятен, чак поприседна на задницата си. Няма накъде, огледа се нашенецът — няма никой, бръкна с ръка, извади шепа изварена ракиджийска каша, мирише приятно на ракия, близна я, пак я близна, поогледа се, па като нагъна кашата, сигурно кофа изяде, дорде не му се изду тумбака, не кандиса. Поуспокоен, Данчо излезе от ракиджийницата и закрачи към центъра на селото. Ама в изварена ракиджийска каша има градус — колкото коса по главата на дълъг плевенски шоумен, а няма ли градус, за Данчо няма радост! Не можа нашенецът да мине и сто крачки и го удари тежката приливна вълна на махмурлука, че на всичкото отгоре червата му зъкъркориха и нещо взе стомахът му да се надига към гърлото. Спря се Данчо — ни назад, ни напред. Поседя, помисли и се забърза към върбалака. Влезе той във върбалака, па приклекна и оттам се понесоха звуци: „Ъ-Ъ-Ъ… У-А- А… У-А-А!…“
Как се прибра нашенецът, и сам не помнеше, но три дни сюргюн, три дни повръщане и на всичкото отгоре — ужасен махмурлук. Да не ви дава Господ такова нещо да опитате, от туй, що преживя Данчо. За да се разсее от ужасния махмурлук, Данчо взе да гледа телевизия, и понеже освен националната друга програма телевизора му не ловеше, той втренчено следеше всички предавания. Не изпускаше даже новините, от тях Данчо разбра, че БКП набира доброволци за защита на Садам Хюсеин. И както си беше трезвен, не пил повече от седмица, взе решение на трезва глава. Тръгна за София, при комунистите интернационалисти, те качиха Данчо на автобус и ето ти го тебе Данчо Камъка в Ирак, доброволец, ще защитава Садам от янките империалисти. Грешка направи, разбира се, защото тука пиене няма. Както от после научи, коранът забранява пиенето, а полицията и революционната гвардия зорко следят за спазването на шериатското и светското право…
За доброволците програмата беше казармена, облякоха ги в униформи, раздадоха им калашници и почнаха строева и всякаква военна подготовка, с ударение на строевата. От само себе си се разбира, че Данчо и другите доброволци най-много тренираха маршова подготовка, тържествено преминаване под разветите знамена пред биг боса на Ирак. Повечето от тренировките бяха на преминаванията. Защото Садам всеки ден ги инспектираше и приемаше строя доставяше му
