търсят срещу смъртта. Туй направят ли, всички богаташи ще искат да станат българи, ще хвърлят американски и европейски паспорти и ще дават луди пари за български. И покрай богаташите все ще капне нещо и за нас, ще си оправим дереджето, нали толкоз време все на туй се надяваме! Обаче, както е тръгнало, и това ще стане, и тогаз наистина, Тях, българските държавници, Ние, простият български народ, НЯМА да ги забравим, ще ги помним вечно и вечно ще ги благославяме по БЪЛГАРСКИ!
МУТРАГЕНЕЗА
Как се роди кварталният рекетьор
Ей, чш-ш, ало там млъквай, млъквай, казах, ти чуваш ли какво ти говоря, к’во бе, на мъж ли ще ми се правиш, искаш да се пробваме кой е по-корав мъж, тъй ли! Ей сега ще се натъркаляме на кълбо тука. А така-а, мълчи, щом мълчиш и се съгласяваш, проблеми няма да имаш. Аз май ще трябва да въдворя ред тук на масата…
Какво сте пощурели тая вечер, какви са тия приказки? Хайде холан, обърнахте кръчмата на парламент! Защо не си седнете на дирниците и не си съзерцавате кротко чашите с пиене!? Защо не се отдадете, както друга вечер, на тихо квартално пиянство!? Защо не си давите, както винаги, с поглед, белите мишки и буболечките, които ви пъплят!? Какво сте заискали да съм ви се представел с някоя моя история!? Като че ли не ме познавате, Иван Рекетьора, кварталният рекетьор. Е, не винаги съм бил мутра, даже преди години за разлика от вас бях порядъчен гражданин. Плащах си данъците, бях фермер, свързвах двата края. С големи усилия се справях — все на ръба, но гладен не оставах и пък и не живеех особено добре…
Докато един ден не дойде при мен, Черния Гошо, агрономът, той ме зачерни и ме вкара принудително в сегашния бизнес. По това време той обработваше земя в съседното землище. Предложи ми да се кооперираме с превоза на препаратите за пролетното пръскане и да спестим триста долара от пътни разноски, като ползваме един камион от завода до нивите. И като заразсъждава на глас, леле майко, реди цифрите като джобен калкулатор „Елка“. „Като ги вземем — казва — от производителя директно, икономисваме по 5% надценка, средно на човек около 500 $ икономия се пада, пък ако се обединим и ги купим с една фактура, заводът за голямо количество прави търговска отстъпка 5%, ето ти по още 500 $ икономия, дотука по 1150 $ сме икономисали. Пък се познавам с шефа на агенцията за земеделски кредит. Правим по една молба, носим му я за одобрение, на него подписа му хиляда лева струва, плащаме му по 500 $ средно и ползваме целеви преференциален кредит. Чакай, не бързай да подскачаш като опарен, знам, че ги имаш парите, и аз съм си ги приготвил! Взимаме парите от агенцията и след десет дена ги връщаме, и понеже сме се издължили навреме и предсрочно, връщаме ги с по 8% по-малко, нали е преференциален кредит и държавата подпомага, та икономисваме по още 800 $. И като дръпнем чертата остават 1150 плюс 800 минус 500 е равно на 1450 долара на калпак икономия. Много пари бе! Това са почти шестнадесет процента от парите, които трябва да дадем за препарати. Много пара, тц-ц-ц-ц-ц! Я пак да смятам.“ И цялата сметка Черния Гошо ми я сметна още два пъти. Подпали ми той главата, чак си замъглих съзнанието и отгде се изтървах вечерта вкъщи да кажа на мойта…
Пък тя, сатаната безопашата, като почна…
„Хората хора станаха, милиони в зелено натрупаха, виж брат ми, набор ти е, каква кола кара, три вече ги смени, пък ти още си с вартбурга. Парите с акъл се правят, пък ти с туй земеделие, като се качиш на трактора, ядеш в движение, пиеш вода в движение, с извинение пикаеш в движение. Даже гащите си не сменяш вече всеки ден. На някой мухлив селендур вече си заприличал!“ Ей, май с жена като стар грамофон на 78 оборота — пердаши-нарежда. Не издържах на обстрела, та по едно време й рекох: „А бе, ти поне се включи на 34 оборота, та приказката да ти разбирам, като ми се караш.“ Що ми трябваше да дърпам дявола за опашката. Като побесня оная ти ми жена, още по-бързо и по-силно се развика, че като хвърчат едни слюнки, със сушата в Добруджа да се пребориш, не тий кака, работа. Не ме остави да мигна цяла нощ. Цяла нощ мислих и накрая…
Нали малката пиано учи, голямата — компютри, нека да се развиват децата, няма да останат слепи я. Те, пианистите, и трактор могат да карат, щом паяжина хванат на едното си място. А от тракторист — пианист хич става ли!? Те затова на сутринта се направих на мъж голяма работа. Тръснах на жената 1500 долара, купувай пиано, компютър, ама да са втора употреба, че са по евтини, пък с останалите, викам, идете с децата една седмица на море и там да не вземеш да ми се стискаш, кат’ трябва, още ще дам! Жената зяпна като улава от почуда, не знае да вярва ли на очите и ушите си, но побърза да прибере парите…
Тръгнах аз по Гошовия акъл. Тръгнахме, пристигнахме в завода и как стана, сам не зная, но общата фактура на мое име се написа. Ама като имала глава да пати. Гошо остана да товари, аз за агенцията заминах, нали фактурата е на мое име. Пък Гошо всичко уредил. Верно бе, уредено беше, голям връзкар излезе тоя Черен Гошо. Директорът ме чакаше с готовия проект за преференциален, целеви кредит, с готовия договор, подписах аз, подписа и директорът, печат даже сложи, броих 500 $ — (хиляда лева), както ми беше поръчал Гошо и ги дадох в пликче. Директорът почерпи едно кафе с водка, както го предпочитал той, обясни ми, че ще получа парите по кредита до няколко дни, със сигурност до петия ден, накара ме запис на заповед да подпиша, да е спокоен, че ще върна парите на агенцията, стиснахме си ръцете и по живо и по здраво ме изпрати вкъщи. Останах възхитен. Ей това се вика европейска работа, ще влезем в Европата и в НАТО-то даже, щом имаме такива хора, които толкова енергично и оперативно действат като този директор, с който се бях запознал благодарение на Гошо. Виж, това с хилядарката в брой не ми хареса баш, но жената като викна: „К’во ти разбира тиквата на тебе, туй да не ти е социализма, ами то на запад така е уредено: който уреди кредита, той и процент взима, «комисион» го наричат. Добре са си хората, с ум пари правят.“ Замълчах, мога ли със собствената си жена да споря, тя по ги разбира тия работи…
След четири дни директорът на агенцията ми звънна по мобилния, дошли парите по кредита, да съм отидел да ги взема. Отидох, брои ми касиерката парите. Директорът си удържа още една хилядарка, че Гошо забравил да му плати според уговорката. Излизам от агенцията и насреща ми Гошо: „Разгеле, Иване, че те виждам, дай ми моя дял.“ „Чакай — казвам, — какъв твой дял, нали парите ще ги внасяме на сметка и след десет дена, като погасим кредита, ще си разделим печалбата.“ Бе ура, бе тута, изнуди ме той, дадох му парите, като даже забравих да си удържа хилядарката, която броих от негово име на директора. Оставихме за после да си я удържа, като уреждаме накрая, след десет дни, сметката. Гошо замина сърдит. Не стигало, че ми отворил очите, ами и недоверие съм проявявал към него! Казва: „Ако вложим парите на срочен влог в ДСК, направо без пари ще ми излязат препаратите.“ Покрай тази разправия съвсем забравих да го попитам какво става, къде са препаратите. На другия ден го търся, да го питам — няма Гошо. На третия ден пак търся Гошо, ни Гошо, ни Черен, ни бял, ни камион, ни препарати. Обадих се на диспечерката от автофирмата на камиона и тя ми отговори, че камионът е в завода и че ми се трупала голяма сума престой да плащам. Разтревожен, завъртях в торовия завод. Оттам ми отвръщат: „Нали не ви стигнаха парите, колегата ви остави камиона за гаранция натоварен и си тръгна за пари, а камионът вече повече от 8 дни стои натоварен, но вие не се тревожете, прибрали сме го на сухо, че да не повреди дъждът препаратите.“ Изтървах телефона на земята. Как тъй!? Нали направихме фактурата, нали с ръцете си дадох на Гошо парите, за да плати, ей тъй на, от найлоновия плик ги извадих и му ги наброих пред вратата на касата, за да даде и да свърши работата, пък аз тръгнах към агенцията…
Взех такси и хайде в завода. Набързо анулирах старата фактура, след което фактурирах само моята част от препаратите, разтоварих и после пренатоварих собственоръчно камиона, и нали ден година храни, тръгнах с камиона за нивата. Добре че парите от кредита, който взех от агенцията, бяха у мене. Камионът с престоя си за девет дни ми излезе тройно по-скъп от нормалното, а и нали количествата препарат, които купих от завода, са по-малко, няма търговска отстъпка, ами даже има и надценка отгоре. За капак, няма го и Гошо с девет хиляди долара мои пари. На всичкото отгоре и заемът на мое име, пък аз му дадох с ръцете си половината пари, че и отгоре с хиляда лева — неговата част от заема. Тю да му се не види, какво говоря и аз, проклет език, как можа да се обърне и да каже неговата част, че той целият заем на мое име. Фалшив заем от 20 хиляди долара, уреден от директора на Държавната агенция за кредитиране на селско стопанство, уреден срещу рушвет от 1000 $. Ето това беше дережето. Чисто и просто. Купих си препарат на цена на дребно, при това платих превоз до завода, платих престой за девет дни на камиона, Гошо взе девет хиляди долара мои пари, после още десет хиляди долара мои пари, при това му ги наброих доброволно и на всичкото отгоре, вече ми виси на врата хомот от двадесет хиляди долара кредит към агенцията, за който снесох на директора хиляда долара рушвет. Много сложно си направих голяма беля. Ей тъй с калкулатор в ръка и с със сладки приказки ме завлече едно мекере. На всичкото отгоре, както разбрах след време, двамата, директорът и Гошо били комбина и си направили Делчо Делев на моите парички…
Пък що ми викат Рекетьора и кога се захванах с рекетьорския бизнес, пак заради това, което току-що ви разказах, но, ха наздраве, че ми пресъхна гърлото и ми настръхна косата, а пък джобното ми ножче само се отвори…
Разчу се работата, че Гошо ме прекарал и един тарикат ме подкачи: „Що не запалиш комбайна и нананайна, нананайна, не му овършееш на Гоша житото, че да вземеш да си избиеш парите.“ Брей-й, че примамливо звучи. Огледах я таз идея оттук оттатък, той, Гошо, мене измами ли ме, измами ме, открадна ли от мене, открадна, изигра ли парите на комар в „Роялс клуба“, изигра ги, както по-късно научих. Имам ли аз да плащам борч на агенцията, имам. Що имам борч? Щото Гошо ми изяде парите и ги изигра на комар. Той в крайна сметка има ли да ми дава пари? Дължи ми, и то много. Какво каза той, като се видяхме последния път и си исках парите: "Ще извиняваш, стана грешка, ама Господ — на мене, аз — на тебе, даде ли Господ да спечеля, веднага ще ти ги върна. Все едно на заем съм ги взел. Ще ти ги върна, че и с лихвите отгоре." Бе не му искам аз лихвите, искам си моите пари и да спрат хората да ми се подиграват. И като запалих джондира, влязох в Гошовата пшеница, пък то, като се наляло едно зърно, да му се ненарадваш. По нищо не личи, че нивата е оставена ненаторена и ненапръскана. Едро, хубаво зърно, почти като моето, дето цялата агротехника, и то в срок спазена. Таман опуках половината блок, и три полицейски коли с джипа на групата на НСБОП дойдоха с включени сирени и сини лампи. Там, на нивата, ме закопчаха и хайде в РПУ-то. Джондира остана на полето, та докато съм окошарен апашите го разкомплектоваха тотално и безвъзвратно. В участъка ми предявиха обвинение: изнудване — рекет по съвременно му, кражба на пшеница, а като им разказах историята си, за да се оправдая, към списъка с обвиненията добавиха и самоуправство. Преспах една нощ в участъка, закачен с белезници за един радиатор на парното. На другия ден пристига Гошо с адвокат и той казва: „Не е вярно, че Гошо ти дължи пари, с какво ще докажеш подобно твърдение, имаш ли черно на бяло, завариха ли те да крадеш пшеница от Гошовата нива! Ха сега да не те съдим, подпиши, че си предупреден и че няма да се разправяш с Гошо, и че нищо не ти дължи! Подпиши ако не искаш съдебни и полицейски разправии!“ Подписах аз, след което ме освободиха. Това беше първото ми арестуване и първото обвинение в рекет. После на излизане от участъка се заклех пред себе си, пред мъжката си чест се заклех, че тая работа така няма да я оставя, отидох вкъщи, вкарах една агнешка главичка в носа на жената, за да си знае всяка жаба гьола и да говори едносрично, и то само когато я запитам. Разпродадох набързо жито, Джондир, трактор и всичко селско. След това купих як джип, обадих се на братушките, че влизам в техния бизнес, което те ми позволиха срещу съответния процент, и ето ме як и дебеловрат, но не фермер, а мутра — рекетьор. Като рекетьор, първата ми работа беше да натоваря Черния Гошо в багажника на джипа, да го повозя там с мръсна газ из Балкана, да ми подпише той запис на заповед, с лихвите барабар на моите си пари и да си ги прибера чрез съдия изпълнител. Има нещо вярно в това, че съм го учил да диша във водна среда, в улуците на новоселската чешма, ама какво е вярно, вече не помня. Хилядата долара рушвет от директора на агенцията си ги прибрах с още толкова лихва отгоре, обаждам му се аз за парите, той казва „окей, ела вкъщи довечера да вземеш парите.“ Ми да дойда, що да не дойда. Отивам, звъня, влизам, а вътре, като ме накачулиха мутри, бургаските колеги, платил им директора, да го пазят от мене. Крещят мутрите „горе ръцете!“, сочат ме с пистолети, както сме си с тях в коридора на апартамента на директора. „Вади ръцете от джобовете и ги вдигай!“ Спокойно бе момчета, вадя си ръцете и ги вдигам. Вдигнах ги аз, ама в ръката ми ръчна граната и шплента й е изваден, ха съм я пуснал, ха гръмнала и ни избила всичките. Ха сега да ви видя ербап момчета, напълнете ми в този найлонов плик двете хиляди долара за които съм дошъл. Пък съм дошъл, защото така и така направиха Гошо и директора. Ха довиждане! Аз си тръгвам, пък вие с господин директора се оправяйте, както си знаете! После
