II
Край още топлата камина
отпуснат хърка Пустяков,
до свойта тежка половина.
Гвоздин, Буянов, Петушков
и Флянов, пак неразположен,
налягали са кой как може.
Трике и а пода е заспал
с фланела, шапчица и шал.
А там край Олга и Татяна
девойките дълбоко спят.
Едничка Таня в своя кът,
от лунна светлина заляна,
срещу прозореца без сън седи
и тъжно гледа вън.
III
Появата му ненадейна
и погледа му мигновен,
и валсът със сестрата нейна,
така пред всички изявен,
до дън душа я разтревожи.
Да проумее, тя не може
и сякаш ледени ръце
притискат нейното сърце —
и сякаш на ръба на бездна
стои със разум помрачен.
„Загивам — шепне, — но за мен
е сладко и така да чезна.
Сърцето ми се примири.
Любов не ще ми той дари.“
IV
Но ето друг пред моя взор е.
Напред към новото лице.
Наблизо там до Красногорье,
на Ленски тихото селце,
живее и до днес добрува
и философствува, мъдрува
Зарецки, комарджия стар,
разбойнически главатар,
трибун на кръчмите безспирен,
сега улегнал и прибран,
съпруг, макар и невенчан,
почтен другар, помешчик мирен,
прославен с честност, с добрини…
Как този век се измени!
V
За дръзките му зли закачки
лъстиво хвален бил навред;
разправят, от петнайсет крачки
улучвал асо с пистолет;
веднъж — а то и днес се спомня —
пиян-залян летял на коня
в сражение, презрял смъртта,
и храбро цопнал във калта.
Французите пленили този
нов Регул, на честта нов бог,
готов да бъде пак залог,
готов окови пак да носи,
но само сутрин у Вери
да се напива без пари.
VI
Шегуваше се той забавно:
осмее важния глупец
или умника метне славно
с похватите на стар хитрец;
при туй от всяка несполука
извличаше добра поука,
макар понякога и сам
да биваше глупак голям.
И спор повеждайки основен,
бе духовит или пък тъп,
понякога на думи скъп,
друг път безкрайно многословен.
Ту скара двама някой път,
че те дуел си обявят,
VII
ту силом просто ги сдобрява,
за да закуси после с тях
и скришом да ги подиграва
и прави пред света за смях.
Sed alia tempora. Отлита
накрай и смелостта честита
(като съня на любовта.
Зарецки, тих пред старостта,
отглежда вишни и акации,
за бури вече не ламти,
живей като мъдрец почти,
сади цвекло като Хораций,
