към бедния ревнивец тя:
от входа просто полетя
като надежда лекокрила,
безгрижна, весела, добра.
каквато вечно е била.
XIV
„Изчезнахте внезапно снощи,
Защо?“ — посрещна го с въпрос.
Обърка се, невлязъл още,
и мълчалив провеси нос.
И мигом ревността угаси и
пред този взор, пред тази ясна,
пред тази искрена душа,
игрива, чиста — без лъжа,
Той гледа Олга с умиление,
уверен в нейната любов.
Разкаян, вече е готов
дори да проси извинение.
Но няма думи, тръпне цял,
щастлив е той и оздравял.
XV, XVI, XVII
Унил, замислен, няма сила,
терзан от тъжна тегота,
да спомене пред свойта мила
за случката, за вечерта.
„Ще бъда нейният спасител
от оня ловък изкусител.
И няма да я съблазни
със неговите хитрини!
И няма червеят злотворен
да прояде това стъбло,
и няма весело чело
да клюмне тоя цвят разтворен!“
То значи: на дуел съм аз
в уречения вече час.
XVIII
Да би узнал, че люта рана
Татянината гръд гори!
Да би отгатнала Татяна,
че утре, още във зори,
Владимир, сляп във свойта злоба,
с Онегин ще оспорва гроба,
тя с любовта си може би
враждата щеше да стопи.
Ала за тази страст случайна
не се догади никой там.
Онегин беше просто ням.
Татяна се топеше тайно.
Бавачката й от това
бе нещо схванала едва.
XIX
Таз вечер Ленски бе разсеян:
ту мълчалив, ту весел пак:
от муза който е лелея и,
е винаги такъв чудак.
Приседна той на клавикорда,
изтръгна няколко акорда
и вперил в Олга поглед жив,
шепти: „Нима не съм щастлив?
Но Ще си ходя. Става късно.“
С девойката се той прости;
сърнето, свило се, тупти,
от мъка сякаш ще се пръсне.
„Какво ви е?“ — чу сякаш в сън.
„О, нищо!“ И след миг бе вън.
XX
Той в къщи двата пистолета
прегледа, после ги прибра.
След туй на светлината бледа
Том Шилеров един избра —
Но мисъл го обзема властна —
той вижда Оленка прекрасна
Непобедимата мечта
го носи нейде по света.
Затвори книгата. Тогава
рой стихове написа той —
с любовни глупости безброй.
Прочита ги — и продължава —
тъй както Делвиг сам твори
пиян, възбуден до зори.
XXI
У мен са днеска стиховете —
щастлив ги случай съхрани:
„Къде, къде сте вий, кажете,
на мойта пролет златни дни?
Що утрешният ден ми носи?
Напразни жалби, и въпроси,
