било, каквото е било,
а бъдното — добре дошло.
Дали ще ме срази стрелата,
или ще прелети край мен?
За всичко час определен
е отредила нам съдбата.
Благословен бъди ми, ден!
И, мрак — бъди благословен!
XXII
Сдед тази нощ безмълвна,
звездна ще заблести сияен ден.
А аз — аз може би ще слезна
в нощта на моя гроб студен.
И Лета бавно ще погълне
и дните ми, с надежда пълни,
ще ме забрави, знам, светът,
но ти, девойко, някой път
ще идващ ли при мойта урна?
Ще спомняш ли през порив мил,
че той на теб бе посветил цвета
на младостта си бурна?
Сърдечна дружке, първа страст!
Не ме забравяй, твой съм аз!“
XXIII
Така той пишеше мъгляво
(и романтично) — но защо?
Признавам си и аз направо
не ми е много ясно то.
Чак призори очи притворил
и уморен, глава обронил,
над модна дума — идеал —
несетно Ленски бе заспал.
Ала от сънната омая
едва поетът бе обзет
и придирчивият съсед
нахлу във тихата му стая.
„Часът е седем! Просто срам!
Онегин сигур чака там!“
XXIV
Но той се лъжеше: Евгений
все още спеше сън дълбок.
Тъмите чезнат, разредени,
петлите крякат до възбог.
Небето вече просветлява
и ето, слънцето изгрява,
вихрушка бързо се върти
и сняг изсипала, блести.
А още на леглото меко
Онегин спи в дълбок покой.
Най-сетне се събужда той,
завесата отдръпва леко
и гледа: вън денят изгрял.
И той е вече закъснял.
XXV
Звъни. Явява се веднага
слугата му мосьо Гильо;
халат и чехли му предлага,
поднася начаса бельо.
Онегин бързо се стъкмява
и на слугата повелява
оръжие да вземе той
и го последва на двубой.
В шейната сядат. През полето
летят като с крила сега.
Пристигат. Верният слуга
донася двата пистолета,
а друг конете прислони
до двата дъба отстрани.
XXVI
Нетърпелив, отдавна Ленски
на яза рамо бе опрял.
Зарецки пък, механик селски,
във хромела се беше взрял.
Онегин идва с извинение.
„Но вие — казва с удивление
Зарецки — сте без секундант!“
Класик в дуелите, педант,
със тънко чувство за нещата —
държеше ред да въведе —
да не убиват как да е,
а съобразно правилата,
по древен ред неотменим.
(Затуй похвала му дължим.)
XXVII
„Как! Водя! — казва му Евгений. —
Другаря си, мосьо Гильо.
Аз не предвиждам възражения,
