две-три минути те седят,
без думица да промълвят.
И мрачен със снага превита.
неловък, той едва-едва
отвръща, понавел глава,
зает със мисъл упорита.
Той гледа само: тя седи
спокойна, както и преди.
XXIII
Съпругът идва. Той прекъсва
това неловко tete a tete7;
и спомен не един възкръсва
за лудориите безчет.
Но влизат гости; шумно става.
Беседата се оживява,
солена с доста светска злост; —
мълчи тук-там по някой гост;
а край Татяна в малка групи
друг разговор се поднови:
ту в леко бъбрене върви,
ту умно, без превземка глупа —
свободен, жив, по не и кух —
и той не дразни ничий слух.
XXIV
Тук беше на града отбора:
дворяни, модни образци,
и учени, и знатни хора,
и неизбежен брой глупци;
възстари светски хубавици,
опрецъфтели, зли девици,
пет-шест девойки без сърце
и без усмивка на лице;
посланик, що и тук тълкува
държавен някакъв въпрос;
старик парфюмен, белокос,
що доста тънко се шегува,
но чийто остарял финес
изглежда, малко смешен днес.
XXV
И склонният към епиграми,
сърдит на всичко граф NN:
на скучните, бъбриви дами,
на чая, много подсладен,
на спора, който се подхвана
за два-три глупави романа,
на слуховете за война,
на свойта собствена жена, —
на вестникарските заблуди,
на вензела на две сестри,
на падналия сняг дори —
да, всичко злост у него буди.
И дъщеря му бе дошла —
писклива, гърбава и зла.
XXVI
Тук бе и Р… с душа злоблива,
С ограничен и низък ум;
Сен-Прист, хаби си ти молива
по него не в един албум;
тук бе и друг диктатор бален,
от младите контета хвален,
чист, румен, ням, невъзмутим,
като изписан херувим;
и пътешественик случаен,
колосан франт, нахал надут,
с осанка на човек прочут —
възбуждаше той присмех таен;
и поглед с поглед разменен
бе съд над франта отегчен.
XXVII
С Татяна само тази вечер
зает бе нашият герой:
не с плахата девойка вече,
що влюбена видял бе той.
а с равнодушната княгиня,
със непристъпната богиня
на нашта царствена Нева.
О хора! Всеки във това
на Ева ми прилича — странно:
що бог му дал, не го влече;
змия към тайното дръвче,
към грях го мами непрестанно:
плода ти запретен му дай,
за да му бъде раят рай.
XXVIII
Как много се е изменила
Татяна в тоя свят отбран!
Как скоро тя е усвоила
