а вдън душата се тълпяха
копнежи, скърби, мисли рой.
И много страници прочете,
но друго той през редовете
откриваше по някой ден
с духовния си взор вглъбен.
То бяха приказки сърдечни,
предания от стари дни,
чудати сънища едни,
прокоби, спомени далечни,
заплахи, слухове, писма
от млада, влюбена мома.
XXXVII
В едно унасяне сънливо
изпада постепенно той;
въображението живо,
реди картини — пъстър рой.
Ту вижда: на постеля снежна,
безмълвен, в поза безметежна,
лежи млад момък непокрит,
и чува глас: „Какво? Убит!“
Ту спомня врагове клюкари,
клеветници, страхливци зли,
жени-изменници или
презрени нявгашнн другари;
ту селски дом отпред с цветя,
прозорец и на него… тя!…
XXXVIII
С душа, във книгите скована,
едва не се побърка той
или поет едва не стана —
той, бившият бездарник мой.
Като от мощен магнетизъм.
от стиховия механизъм
понявга биваше обзет.
Как бе подобен на поет,
когато, бледен, в кабинета
до огъня седеше сам
и изтървеше някак там —
ту мъркайки си „Benedetta“10,
ту „Jdol mio“11 с порив нов —
списание или пантоф.
XXXIX
Летяха дни; дойде промяна:
лъх южен въздуха съгря…
Онегин пак поет не стана,
не се побърка, не умря.
И пролет с призив животворен
го буди в къта му затворен,
където презимува той
като мармот12 в сънлив покой;
излиза в утрен час и празен,
в шейна покрай Нева лети;
изсеченият лед блести
на слънцето; нечист, разгазен,
топи се уличният сняг.
Къде се носи в своя бяг?
XL
Къде ли днес ще се отбива?
Отгатнахте: при нея пак —
при свойта Таня пак отива
непоправимият чудак.
Като мъртвец минава трема;
в салойа влиза, дъх поема —
и нийде живо същество.
Отваря пак врата… Какво
го порази с такава сила?
Сама, в домашно облекло;
княгинята седи в кресло,
печална, бледна, поглед впила
в писмо, подпряла на ръце
обляното в сълзи лице.
XLI
О, кой ли нейните страдания
във този миг не би видял!
Кой бедната предишна Таня
в княгинята не би познал!
С безумна жалост в миг Евгений
пред нея падна на колене;
тя трепва само и мълчи,
и свела морните очи.
без гняв го гледа… Странна
двойка. Във взора му погаснал
тя молба и укор ням видя;
разбра го: простата девойка,
потънала в мечти, в тъга,
възкръсна в нея, пак сега.
