От марсианските нашественици нямаше и следа. Само от югоизток, откъм Буши парк, се издигаше стълб зеленикав дим, от което схванах, че някъде там се е приземил четвъртият снаряд.
Отдалечих се от наблюдателния си пост, минах зад къщата и стигнах до отвъдната страна на билото, откъдето се откриваше гледка към Ричмонд парк. Оттук се виждаше чак до Уимбълдън и като се изключи липсата на каквито и да било хора, разкрилата се пред мен картина по нищо не се отличаваше от времето, когато за първи път посетих Рейнолдс Хаус.
Когато се върнах отново при къщата, се натъкнах на проблем, който, макар да не застрашаваше непосредствено нашата сигурност, се нуждаеше от бързо решаване. До пристройката, където войниците бяха завързали конете си, лежаха труповете на четирите животни, убити по време на нападението на марсианците.
От започналите да се разлагат през топлата нощ тела се носеше тежка противна воня, а около отворените им рани се трупаха рояци мухи.
Малко вероятно беше, че ще мога да преместя труповете, а за изгаряне и дума не можеше да става, ето защо оставаше единствената възможност да ги зария. За щастие окопите бяха копани скоро и разполагах с купчини рохкава пръст.
Намерих лопата и ръчна количка и се залових за неприятната и продължителна работа да затрупам гниещите тела. След два часа всичко беше готово. Трудът ми беше възнаграден от неочаквано откритие. В бързината някои бяха забравили част от снаряжението си в окопите — една пушка и много амуниции… но най-полезни за нас бяха две сандъчета с ръчни гранати, във всяко от които имаше по 25 парчета.
Пренесох ги внимателно в къщата и ги наредих в бараката за дърва. Сетне се върнах в лабораторията, за да видя докъде са стигнали другите двама.
II
Същата нощ в Барне, на около три мили североизточно от къщата на сър Уилям, падна петият снаряд. Шестият се приземи на следващата нощ в областта на Уимбълдън.
Всеки ден през равни интервали от време отивахме до билото и се оглеждахме за марсианци. Вечерта на същия ден, в който започнахме работа по Машината, забелязахме пет лъскави бойни машини, отправили се към Лондон. Огнедишащите им оръдия бяха прибрани, а триногите платформи се движеха със спокойствието на победителя, който не се бои от нищо. Те вероятно бяха пристигнали със снаряда, приземил се в Буши парк и отиваха да се присъединят към останалите, които сигурно вече вилнееха в Лондон.
По долината на Темза ставаха промени, които не засягаха само нас. Облаците черен дим бяха пометени и изчистени от самите марсианци: в продължение на един цял ден две от бойните им машини кръстосваха улиците на покритите със сажди градчета и с мощни струи пара, излизащи от широки тръби, помитаха саждите. Скоро по улиците потекоха черни потоци, които се стичаха в реката.
Марсианците бяха донесли със себе си семена на вездесъщите аленочервени растения и ги засяваха край бреговете на Темза. Един ден около дузина многокраки ниски машини засноваха по алеите край реката и разпръснаха цели облаци от ситните семена. Не мина много и растенията поникнаха и бързо израснаха. Като имах пред вид спартанските условия, при които вирееха на Марс, богатата почва и влажният климат на Англия сигурно представляваха за тях добре оборудвана оранжерия. Седмица след завръщането ни в Рейнолдс Хаус бреговете на онзи отрязък от реката, който се простираше пред нас, бяха задушени от зловещите треви, които упорито напредваха и към близките ливади. Сутрин скърцането на бързия им растеж огласяше околността и макар далеч от реката, дори зад затворените прозорци на къщата, ние чувахме жестокия му шум. Този шум беше постоянен фон на тайната ни работа и винаги когато го долавяхме, се разстройвахме. Постепенно тревите завладяваха и по-сухите, обрасли с дървета склонове под къщата и тъй като изсмукваха влагата, листата на дърветата изсъхнаха, макар лятото да бе още в разгара си.
Кога ли щеше да настъпи денят, в който заробени хора щяха да бъдат принудени да режат тези треви.
III
В деня след кацането на десетия снаряд, който, както и трите приземили се непосредствено преди него се спусна някъде в Лондон, мистър Уелс ни повика в лабораторията, за да ни съобщи, че най-после може да се похвали със значителен напредък.
В лабораторията на сър Уилям беше сложен известен ред. Вътре беше чисто и подредено, Амелия беше закачила на прозорците дълги кадифени пердета, та работата да може да продължава и след падането на нощта. Мистър Уелс беше дошъл още рано сутринта и въздухът миришеше приятно на дима от лулата му.
— Подредбата на кристалите ме объркваше досега — започна направо той, като се настани удобно в донесеното от пушалнята кресло. — Знаете ли, химическият им състав е подреден така, че осигурява протичане на електричество. Проблемът не беше как да се предизвика този ефект, а как да послужи за създаването на поле на четвъртото измерение. Нека ви покажа какво имам пред вид.
С помощта на Амелия той беше монтирал на една от пейките неголям апарат. Той се състоеше от малко колело, поставено върху метална шина. Две съвсем дребни късчета от кристалоподобното вещество бяха прикрепени на срещуположни страни на колелото. От късчетата излизаха множество проводници, чиито свободни краища лежаха на пейката.
— Ще съединя тези проводници тук и ще видите какво ще се получи. — Мистър Уелс взе част от краищата и един след друг ги постави върху останалите. Щом и последната двойка беше свързана, пред очите и на тримата колелото бавно се завъртя. — Виждате, че чрез тази верига се създава двигателна сила.
— Също като с велосипеда! — възкликнах аз.
Мистър Уелс не знаеше какво имам пред вид, но Амелия кимна енергично.
— Точно така — потвърди тя. — Но там е инсталирано по-голямо количество кристали, тъй като тежестта е много по-голяма.
При въртенето на колелото проводниците се заплитаха и мистър Уелс откачи апарата.
— Сега обаче ако свържа веригата по различен начин… — Той се наведе над творението си, като преди това надникна в чертежите. — Гледайте внимателно, защото мисля, че ще наблюдаваме нещо изключително.
Ние с Амелия надничахме зад раменете му и следяхме как свързва проводниците един по един. Скоро останаха свободни само последните два.
— Ето сега!
Мистър Уелс ги съедини и в същия миг целият апарат — колело, кристали и проводници — изчезна от погледите ни.
— Действа! — извиках аз възторжено, а мистър Уелс ме погледна с грейнало лице.
— Ето как влизаме в четвъртото измерение — обяви той. — Както сами се уверихте, щом кристалите се свържат, целият апарат се пренася в четвъртото измерение и моят малък експеримент е вече завинаги загубен за нас.
— А къде е той? — попитах аз.
— Не мога да кажа със сигурност, тъй като това беше само един пробен модел, какъвто и ще си остане завинаги. За нас той вече е без значение, защото тайната на пътуването в четвъртото измерение е в контролирането му. Това е следващата ни задача.
— В такъв случай колко време ще е необходимо, докато започнем да сглобяваме новата Машина? — попитах аз.
— Няколко дена, а може би и повече.
— Трябва да побързаме — обадих се аз. — С всеки изминат ден чудовищата затягат все по-здраво примката около нашия свят.
— Работя с всички сили — отговори мистър Уелс без каквато и да е нотка на озлобление: едва тогава забелязах тъмните кръгове около очите му. Всяка нощ той работеше в лабораторията дълго след като ние с
