— Вие няма нужда да ме понасяте — отговори усмихната Регина Петровна. — Те са принудени да ме понасят. — И посочи Кузминчетата.
— Ами ако реша да дойда пак! — весело възкликна Демян. — Какво ще кажете?
— Ще се радваме на гости — каза Регина Петровна и припали от едно въгленче цигарата, като я държеше прегъната, сякаш бе лула. Понечи да добави нещо, но се закашля.
Демян радостно се разсмя.
— Дере, а? — подвикна доволен. — Това не са ви градските глезотии! Домашно производство, „деригърло“! Аз съм си го кълцал! Ясно?
Извади от джоба си лист от вестник, откъсна половината и отсипа от кесията шепа кафеникава едро кълцана махорка.
— На, да си имаш — подаде я на възпитателката. — Да си пушиш! Когато ти доскучее!.
На сбогуване стисна ръцете на момчетата.
— Обаче вие, такова… Пеете като артисти… Да… Щях да се пръсна от смях! В клуба де, в колхоза… — И вече с друг тон, навъсено: — Но жалко за Вера.
Докуцука до каруцата, отстрани, така му беше по-удобно, приседна на крайчеца, нахлупи си каскета и подвикна на коня — той веднага потегли. Замина, без да се обърне и сякаш без да се интересува от никого и от нищо.
Лекият прахоляк дълго вися над пътя, залязващото слънце го позлатяваше.
XXIII
Регина Петровна се настани в къщичката с малките мъже. Изхитриха се някак и тримата да спят на един креват. На Кузминчетата постлаха на пода, но те отказаха. Вътре им беше тясно и задушно. Нахвърлиха трошлив ароматен камъш в ъгъла под навеса и така си подредиха постеля. Стените на навеса бяха изплетени от същия този камъш, само че сух. Нощем той поскърцваше.
Първата им работа беше да намерят тръстиката, която плешивият Демян беше нарекъл захарна. Нагостиха всички, и Регина Петровна, и малките мъже. Ядоха, докато тя изведнъж се свърши. Вкусна тръстика са измислили тия селяни, дъвчи и плюй, това се казва живот.
Намериха и лозето. То се стелеше по земята и под листата, ако ги повдигнеш, можеха да се намерят кафеникави гроздове, оплескани със засъхнала кал.
Сашка откъсна едно зърно, опита, лицето, му се сгърчи.
— Да си изкълчиш челюстите! Киселяк!
Но Регина Петровна беше на друго мнение. Тя помоли да наберат повечко грозде, колкото побере кошницата.
И веднага, пред очите на децата, изсипа чепките в легена, изми ги и започна да ги мачка с камък. Потече мътен сок. Братята го опитаха с пръст: хваща те скомина.
Регина Петровна изсипа сока в една дамаджанка, запуши я и я прибра в мазенцето.
— Ще имаме вино за празника — каза на момчетата.
— Ами какъв ще е този празник? — заинтересуваха се братята.
— Не знам — каза тя. — Ще измислим някакъв!
— Че то празниците измислят ли се? — попита Сашка. — Досега знаех, че си идват сами.
— Понякога идват… А понякога…
Възпитателката втренчено погледна братята и попита:
— Вие кога сте родени?
— Кво? — едновременно запитаха те. Не разбраха въпроса.
— Кога е рожденият ви ден?
Братята се спогледаха и пак се вторачиха във възпитателката.
— Ден ли? Защо ден? Ами ако сме се родили през нощта? Или рано сутринта?
— Ама, разбира се — каза тя усмихната. — Всички, всички на този свят — дори кравите, телетата и козите — имат дата, на която са се родили, месец, година… И вие имате… Само че сте го забравили, нали така?
Колка въздъхна и погледна Сашка. Той е по-силен в мисленето. Той да си спомни.
Ако го бяха попитали например колко буркана мармалад има в скривалището им, Колка щеше да каже веднага. Но това…
Но и Сашка мълчеше.
— Тогава ние сами ще измислим дата — каза Ретина Петровна. — И ще си направим празник! Е?
Колка тъпо попита:
— Кога, значи?
Регина Петровна пресметна нещо наум, устните й мърдаха.
— Ами, да речем, след една седмица. На седемнайсети октомври. Харесва ли ви?
— Не знам — каза Колка. И Сашка каза: „Не знам.“
— А кога ще заминем? — попита Колка.
— Къде? Ще заминаваме ли?
— За някъде.
— Ами тук не ви ли харесва? — попита Регина Петровна, като този път се обърна към Сашка.
Той смутено премълча.
Помисли си: тук ни харесва… Там — не ни харесва…
Представи си какво би било, ако Чантичката ги остави тук завинаги. Няма нужда да ходят на училище, ще се научат да свиват цигари като Демян, да кълцат махорка, да косят трева, да ядат тръстика.
А после някой от тях ще се ожени за Регина Петровна и ще храни малките мъже с каша. Впрочем не, сигурно и малките мъже ще пораснат. Те ще пасат стадото.
— Добре де каза Регина Петровна. — Ще отпразнуваме рождения ви ден, пък после ще видим. Съгласни ли сте?
Гласът й, нейната топла гальовност успокоиха братята. Те се съгласиха да почакат. До празника. А какво значи празник, знаеха от опит: викат ги в столовата, дават им по едно сухарче и шепа семки. И хайде чупка… Да те няма!
Ако братята бяха поисквали да си измислят празник, сами щяха да си го измислят. На, главата на Сашка сече здравата, той може да ти измъдри колкото щеш празници! И няма нужда да им прикачват някакви рождени дни.
А може би това са само приказки — че безродниците, колонистите и приютските деца се раждат? Може пък да се завъждат от само себе си като бълхите, да речем, като въшките или дървениците в занемарена къща. Уж ги няма, няма, а по някое време гледаш — появили се в някой ъгъл! Пъплят, гадинките недни, повгледаш се в немитите им муцунки, в ония особени грабливи движения: я! Че то това е нашето безпризорно племе, изпълзяло е да види и то бял свят! От него, разправят, идели всички зарази, носели и молци, и мор, и краста… И без това в страната продуктите не достигат, а престъпността расте ли, расте. Време е вече да ги морим тия душички с пермазол и унитокс, и с газ — като хлебарки! Онези пък, дето са най-лакоми — къш, на Кавказ, хем и релсите след влака им да напръскаме с деказол и флайтокс, та и следа да не остане. И ето, не остана. И всички са спокойни. Не ги гризе съвестта. От нищото излязоха, в нищото изчезнаха. Какво ти раждане! Господи!
Какво ли не са патили братята през живота си. И тоя рожден ден ще изтърпят някак. И по-лошо са видели! Пък и много време има дотогава!
Но странно, времето бе текло бавно само в колонията. Там се разтакаваха и само чакаха кога ще пи нахранят. А тук дните хвърчаха като влак, който не спира на твоята гара.
И то защото Кузминчетата се заловиха за работа.
Ходеха поред до едно изворче на високото, носеха вода за домакинството. Там можеха и да се умият. Но братята никак не обичаха миенето. Пък и вредно е да се миеш със студена вода. Кожата ти се протрива, дрехите се измокрят.
И изобщо: за какво им е.
Тяхна грижа беше и да извеждат стадото на ливадата. Виж, да доят кравите, Регина Петровна не им
