— Съжалявам.
Учителя хвана едно от по-големите деца, които се бяха скупчили отзад и му извика нетърпеливо:
— Къде?
Преди още да е получил някакъв отговор, се обърна към Върнън:
— Я кажи отново как се казва „лодка“ на испански.
—
Момчето изплашено посочи с мръсния си показалец към един прашен блок отвъд кея.
Учителя го пусна и забърза напред, следван от Върнън и сюрията деца и кучета. Вратата на офиса беше отворена и те влязоха. Мъжът, който седеше зад бюрото се изправи и се приближи към вратата с една мухобойка, размаха я над децата и ги изблъска. После се върна на мястото си и изгря в усмивка. Имаше малка, добре оформена глава и стройно тяло, беше рус, с арийски черти. Но когато заговори, испанският му акцент пролича.
— Моля, заповядайте!
Те се настаниха в плетените от ракита столове, в края на отрупаната със списания за водолазна екипировка маса.
— Какво мога да направя за вас, господа?
— Искаме да наемем няколко лодки с водачи — каза Учителя.
Мъжът се усмихна.
— Ще се гмуркате или ще ловите херинга?
— Нито едното, нито другото. Искаме да преплуваме реката.
Усмивката замръзна върху лицето на мъжа.
— Да преплувате Патука?
— Да.
— Виждам, че сте тръгнали за приключения.
Учителя погледна Върнън.
— Да.
— И докъде искате да отидете?
— Още не знаем. Далече. Може би до планините.
— Трябва да наемете моторизирани канута, защото реката е доста плитка за обикновена лодка. Мануел!
След миг някъде отзад влезе млад мъж. Той примига на светлината. По ръцете му се виждаха люспи от риба и кръв.
— Това е Мануел. Той и братовчед му Рамон ще ви водят. Добре познават реката.
— Колко ще ни отнеме прекосяването на реката?
— Можете да стигнете чак до Пито Соло. Една седмица. Зад него е блатото Миамбар.
— А после?
Мъжът махна с ръка.
— Не ми се вярва да искате да пресечете блатото?
— Напротив — каза Учителя. — Напълно вероятно е да го направим.
Мъжът наклони глава примирено, сякаш му се случваше всеки ден да се занимава с откачени американци.
— Както желаете. Зад блатото са планини, после има отново планини. Трябва да се запасите с храна поне за месец.
В стаята забръмча оса, вероятно беше влязла през пукнатия прозорец, закръжа сърдито над тях и отново се блъсна в стъклото. С плавно движение мъжът вдигна мухобойката и я стовари върху осата. Тя падна на пода, гърчейки се в агония. В този момент изпод бюрото се подаде една лъскава обувка и довърши живота й с леко изхрущяване.
— Мануел! Доведи Рамон. — Той се обърна към Учителя: — Можем да ви осигурим всичко, от което се нуждаете, сеньор. Палатки, спални чували, мрежи против комари, газ, храна, GPS, ловно оръжие — всичко! Можем да го уредим с кредитна карта. — Той сложи ръка върху чисто новата машина за кредитни карти, свързана към лъскав жак в стената. — Не се тревожете за нищо, ние ще се погрижим. Ние сме модерна фирма. — Той се усмихна. — Предлагаме приключение, но не и безразсъден риск.
12.
Колата бръмчеше на север през пустинята Сан Хуан Бейсин към границата на Юта по една пуста и самотна магистрала между безкрайните прерии от пелин и лавандула. Шипрок се издигаше в далечината, забил тъмния си каменен връх в синьото небе. Том, шофирайки, изпита върховно облекчение, че това вече е зад гърба му — беше спазил обещанието си, беше помогнал на Сали да разбере къде е отишъл баща му. Какво щеше да направи тя после, зависеше само от нея. Можеше или да чака, докато братята му се върнат от джунглата заедно с Кодекса — при условие, че са открили гробницата, — или да се опита да ги настигне. Той, във всеки случай, беше вън от това. Можеше да се върне отново към мирния си, обикновен живот в пустинята.
Той хвърли крадешком един поглед към пасажерската седалка, където тя седеше. Повече от час не беше обелила и дума. Не беше казала какво възнамерява да прави, пък и Том не беше сигурен дали иска да знае. Единственото, което искаше бе да се върне при конете си, към всекидневието в клиниката, към прохладната кирпичена къща, скрита в сенките на дърветата. Беше работил здраво, за да постигне това спокойствие и тази простота и бе решил никога повече да не позволи баща му и налудничавите му планове да променят ситуацията. Ако братята му искат приключения — моля! Можеха да задържат и наследството. След Сара нямаше намерение да скача отново в дълбока вода.
— Значи е заминал за Хондурас — замислено произнесе Сали. — И ти нямаш никаква идея, никакво предположение къде точно може да е отишъл?
— Сали, вече ти казах всичко, което знам. Преди четирийсет години е прекарал известно време в Хондурас със стария си партньор Маркъс Хаузър, търсили са гробници и са брали банани, за да припечелват. Били са изиграни, доколкото съм чувал, купувайки някаква иманярска карта, и са кръстосвали месеци наред из джунглата, като накрая едва не умрели. После нещо са се сдърпали, това е всичко.
— И си напълно сигурен, че не са намерили нищо?
— Това е, което ми е казвал баща ми. Планините в южен Хондурас били необитаеми.
Тя кимна, беше вперила поглед напред, към празната пустиня.
— Е, какво се каниш да правиш? — попита най-сетне Том.
— Мисля да отида в Хондурас.
— Съвсем сама?
— Защо не?
Том не отговори. В края на краищата това беше нейна работа.
— Баща ти имал ли е недоразумения във връзка с ограбването на гробниците?
— Преди години ФБР започна разследване, но го прекрати. Не откриха нищо. Татко беше достатъчно умен. Спомням си веднъж, когато агентите внезапно нахлуха вкъщи и конфискуваха някакви нефритени статуетки, които баща ми тъкмо беше донесъл от Мексико. Тогава бях десетгодишен и се уплаших ужасно, агентите блъскаха долу по вратата. Но не можаха да докажат нищо и трябваше да върнат всичко, което бяха взели.
Сали поклати глава:
— Хора като баща ти са заплаха за археологията.
— Да си кажа честно, не виждам особена разлика между това, което прави баща ми и това, което прави археологията.
— Има обаче голяма разлика — възрази Сали. — Иманярите разбиват обекта. Откъсват нещата от техния контекст. Бяха пребили в Мексико един близък приятел на професор Клайв, докато се опитвал да попречи на местни селяни да ограбят един храм.
— Съжалявам да го чуя, но не можеш да виниш гладуващи хора, че се опитват да нахранят децата си — и да ги противопоставяш на някакви
