Тайният кодекс

— Филип — каза Том, — когато открият гробницата и я отворят, какво мислиш ще се случи?

— Ще я ограбят.

— Не, първото нещо, което Хаузър ще направи, е да убие баща ни.

Филип не отговори.

— Ще ни отнеме поне четирийсет дена само да се измъкнем оттук. Ако ще спасяваме татко, трябва да действаме сега.

— Не искам да съм единственият, който казва „не“, но Том, за бога, разполагаме с една стара винтовка, може би с десетина патрона и с шепа боядисани бойци с лъкове и стрели. Онези имат автоматично оръжие, гранатомети и динамит. И предимството да защитават една невероятно добре укрепена позиция.

Том каза:

— Не и ако съществува таен път към града.

— Такъв път не съществува — погледна го Борабей. — Само мостът.

— Трябва да има и друг път — не се предаваше Том. — Как, според вас, са построили първоначално моста?

Борабей го погледна и Том усети, че го залива чувство на триумф.

— Боговете са построили моста — каза Борабей.

— Боговете не строят мостове.

— Боговете са построили този мост.

— По дяволите, Борабей! Този мост са го построили не богове, а хора, и за да направят това е трябвало да бъдат от двете страни.

— Прав си! — каза Върнън.

— Боговете са построили моста — настояваше Борабей. — Но — добави той след известно време, — хората на Тара също знаят как да строят мост само от едната страна.

— Невероятно!

— Братя, вие винаги ли сте толкова сигурни, че сте прави? Ще ви кажа как Тара строят мост само от едната страна. Първо изстрелват стрела с въже и кука. Куката се забива в дърво на отсрещната страна. После изпращат малко момче в кошница на колелца.

— Как преминава от другата страна?

— Само се изтегля.

— Възможно ли е човек да преодолее разстояние от двеста ярда със стрела, влачейки въже и кука?

— Тара използват специален голям лък и специална стрела с перо. Много важно е да се изчака ден със силен вятър в правилната посока.

— Продължавай.

— Когато малкото момче пресече оттатък, мъжът изстрелва втора стрела с въже. Малкото момче връзва двете въжета ведно, навива въжето около малко колело…

— Макара.

— Да. След което с макарата мъжът може да прехвърли от другата страна много неща. Първо се прехвърля дебело въже в кошница, което се развива, докато се движи. Момчето закрепва въжето към дърво. После мъжът може също да премине оттатък, използвайки въжето. Могат да се прехвърлят още въжета, едновременно. Сега през каньона минават четири въжета. Сега повече хора прекосяват с кошница…

— Достатъчно — прекъсна го Том. — Схванах картинката.

Те потънаха в мълчание, обмисляйки невероятната ситуация, в която бяха попаднали.

— Опитвали ли са се воините на Тара да ги нападнат из засада и да отрежат моста?

— Да. Мнозина умряха.

— Опитвали ли са горящи стрели?

— Те не могат да стигнат моста.

— Не забравяй — каза Филип, — че мостът е висящ, а татко е погребан отвъд.

— Знам го прекрасно. Просто разсъждавам над възможностите, които имаме. Може би можем да предложим на Хаузър сделка: да измъкне татко и да вземе всичко от гробницата. Каквото намери — негово е.

Том се обади:

— Татко никога не би се съгласил.

— Дори и ако това означава да се спаси животът му?

— Той умира от рак.

— Или нашия живот?

Филип го погледна:

— Дори и не помисляй да се доверяваш на Хаузър или да сключваш сделка с него.

— Добре — каза Върнън, — вече елиминирахме влизането в Белия град по някакъв друг път, както и фронталната атака. А някой от вас знае ли как се прави планер?

— Не.

— Тогава ни остава само един начин на действие.

— И какъв е той?

Върнън изглади с длан пясъка близо до огъня и започна да разгръща една карта, докато обясняваше плана си. Когато завърши, Филип се обади пръв:

— Това е налудничав план. Казвам ви да се върнем, да вземем помощ и след това да дойдем тук отново. Откриването на татковата гробница може да им отнеме месеци.

Борабей го прекъсна:

— Филип, ти май не разбираш. Ако сега тръгнем назад, хората от Тара ще ни убият.

— Глупости!

— Ние им обещахме. Не можем да нарушаваме обещанието.

— Не съм давал никакво тъпо обещание, Том го направи. Както и да е, можем да се промъкнем покрай селото и да продължим назад. Ще мине доста време, докато разберат, че ни няма.

Борабей поклати глава:

— Това е страхлив начин. И означава да оставим татко да умре в гробницата. Ако Тара те хванат, смъртта за страхливеца е бавна и мъчителна. Отрязват ти…

— Вече сме чували какво правят — каза Филип.

— Няма достатъчно храна и вода в гробницата, за да го оставим по-дълго.

Огънят пропука. Том погледна през дърветата. Отдолу, на почти пет мили разстояние се виждаха три грозда от светлини, които обливаха Белия град. Вече не се чуваха експлозии от динамит. Хаузър и хората му бяха работили по часовник. Сигурно бяха стигнали стената. Не съществуваха добри опции, разполагаха само с един скромен план. Но той бе най-доброто, което можеха да направят.

— Стига приказки — каза Том. — Имаме план. Кой е съгласен?

— Аз — каза Върнън.

Борабей кимна:

— И аз.

— Аз също — обади се Сали.

Сега всички очи се насочиха към Филип. Той направен гневен жест, сякаш да ги отблъсне.

— За бога, вие вече знаете какъв може да бъде отговорът ми.

— Какъв е? — попита Върнън.

— Запишете си го: не, не и пак не! Това е план а ла Джеймс Бонд. Никога не успява в реалния живот. Не го правете. За бога, не искам да изгубя и братята си. Не го правете!

— Трябва, Филип — каза Том.

— Не, никой не трябва да прави нищо! Може и да е богохулство, но не мислите ли, че татко сам си го докара?

— Значи да го оставим да умре?

— Просто ви моля, не жертвайте живота си напразно. — Той вдигна ръце и се скри в тъмнината.

Върнън беше готов да изстреля отговора си, но Том хвана ръката му и поклати глава. Може би Филип бе