— Как е книгата? — попита Форд.
— Увлекателна.
— Алан не говори много — поясни Хейзълиъс. — Само че владее изключително добре езика на математиката. Да не говорим за способностите му като змиеукротител.
Едълстайн прие комплимента с леко кимване.
— Змиеукротител ли?
— Алан има доста спорно хоби.
— Отглежда гърмящи змии като домашни любимци — обади се Инес. — Явно умее да се разбира с тях. — Изрече думите закачливо, но Форд като че ли долови известно напрежение в гласа му.
Без да вдига поглед от книгата си, Едълстайн каза:
— Змиите са интересни и полезни. Ядат плъхове, а такива имаме доста тук — и стрелна Инес с остър поглед.
— Алан ни върши двойна услуга — поясни Хейзълиъс. — Капаните, които ще видиш в бункера, са поставени навсякъде, за да ни предпазват от гризачите и от хантавируса8 Алан храни змиите си с тях.
— Как се лови гърмяща змия? — попита Форд.
— Внимателно — отговори Инес вместо Едълстайн с напрегнат смях и бутна очилата на носа си нагоре.
Тъмните очи на Едълстайн отново срещнаха очите на Форд.
— Ако видиш гърмяща змия, извикай ме и ще ти покажа.
— Нямам търпение.
— Отлично — побърза да се намеси Хейзълиъс. — Сега нека те представя на Рей Чън, нашият компютърен инженер.
Млада азиатка, която изглеждаше толкова млада, че сигурно проверяваха документите й за самоличност, скокна от мястото си и подаде ръка, а дългата й до кръста черна коса се полюшна. Беше облечена като типична студентка от Бъркли със зацапана фланелка със знака на мира отпред и с джинси с кръпки от британското знаме.
— Здравей, радвам се да се запознаем, Уайман. — В черните й очи се долавяше необикновен интелект и нещо, което напомняше отегчение. Или пък и тя като останалите просто изглеждаше изтощена.
— Удоволствието е мое.
— Е, да се връщам на работа — каза тя с престорена бодрост и кимна към компютъра си.
— Ами горе-долу това е — каза Хейзълиъс. — Но къде е Кейт? Мислех, че прави изчисленията за радиацията на Хокинг.
— Тръгна си по-рано — обади се Инес. — Каза, че иска да се заеме с вечерята.
Хейзълиъс заобиколи обратно към стола си и го потупа нежно.
— Когато Изабела работи, надникваме в мига на самото сътворение — засмя се той. — Адски обичам да стоя в капитанския си стол като капитан Кърк и да наблюдавам как отиваме там, където не стъпвал човешки крак.
Форд го наблюдава как се настанява на стола си и усмихнато размахва крака и си помисли: „Той единствен в това помещение като че ли не се е поболял от притеснение.“
6.
В неделя вечерта преподобният Дон Спейтс настани пълното си тяло на сгъваемия стол, за да не омачка панталоните си и ръчно изработената италианска памучна риза. След като седна, намести големия си задник, като го размърда настрани върху скърцащата кожа. Внимателно облегна глава назад. Уанда стоеше отстрани с бръснарската пелерина.
— Направи ме добре, Уанда — каза той и затвори очи. — Днес е голям ден. Наистина важна неделя.
— И вие ще изглеждате подобаващо добре, преподобни — обеща Уанда, загърна го с пелерината и я подпъхна на врата му. След това сред успокоителното потракване на шишенца, гребени и четки се зае за работа, като обърна специално внимание на тъмните петна по кожата на преподобния и подобните на паяк разширени вени по бузите и по носа му. Беше добра в работата си и го знаеше. Каквото и да говореха другите, според нея преподобният беше свестен и красив мъж.
Дългите й бели ръце работеха с професионално пестеливи, бързи и прецизни движения, но ушите на преподобния бяха неизменно предизвикателство. Те стърчаха от главата съвсем малко повече от обичайното и бяха по-светли и червеникави от съседната кожа. Понякога, докато крачеше по сцената, прожекторът отзад улавяше ушите му и ги превръщаше в розов стъклопис. За да ги вкара в уместната тоналност, Уанда ги покри с тежък основен грим, три тона по-тъмен от лицето му, и отгоре положи пудра за лице, която на практика ги направи непрозрачни.
Докато заглаждаше, четкаше, решеше и тампонираше, Уанда провери работата си на един видео монитор с балансирани цветове, на който се виждаше изображение от насочена към преподобния камера. Беше много важно да добие представа как ще изглежда работата й на екран — нещо, което изглеждаше съвършено за невъоръжено око, можеше да се появи в призрачни два тона на монитора. Работеше над лицето му два пъти седмично: за излъчваната му по телевизията проповед в неделя и за петъчното му токшоу по Християнската кабелна телевизия.
Да, преподобният наистина беше свестен човек.
Преподобният Дон Спейтс се почувства спокойно и гальовно от професионалното й суетене. Годината беше тежка. Враговете му се бяха настроили срещу него, изопачаваха всяка дума, нападаха го безмилостно. Всяка негова проповед като че ли предизвикваше хули от атеистичната левица. Печални бяха тези времена, когато един божи човек биваше нападан само защото говори истината. Е, не можеше да се отрече и онзи нещастен случай в мотела с двете проститутки. Безбожните лъжци хубавичко се възползваха от него. Само че плътта е слаба, както неведнъж се казва в Библията. За Исус ние всички сме безнадеждни и пропаднали грешници. Спейтс поиска прошка от Бога и я получи. Само че лицемерният и зъл свят забравяше бавно, ако изобщо забравяше.
— Ред е на зъбите ви, преподобни.
Спейтс отвори уста и усети как опитните й ръце полагат зъбната течност с цвят на слонова кост. На ярката светлина на прожекторите тя щеше да накара зъбите му да искрят в перлено бяло като райските порти.
След това Уанда се зае с косата му и старателно приглади твърдата почти оранжева каска, докато не я нагласи както трябва. Пръсна го косо със струя лак и положи малко пудра, за да убие цвета на косата до по-достопочтено рижо.
— Ръцете ви, преподобни?
Спейтс извади покритите си с лунички ръце изпод пелерината и ги положи върху масичката за маникюр. Тя се засуети над тях, положи основа за грим, която свеждаше бръчките и разликите в цвета до минимум. Ръцете му трябваше да имат цвета на лицето. Всъщност Спейтс много държеше ръцете му да са безупречни. Те бяха като продължение на гласа му. Ако са нескопосано гримирани, това можеше да провали въздействието на посланието му, тъй като близките планове на ръцете разкриваха невидими с невъоръжено око недостатъци.
Ръцете й отнеха петнайсет минути. Изстърга мръсното под ноктите, сложи прозрачен лак, оправи нащърбените места, изпили ноктите, почисти и изряза излишната кожа и най-накрая положи подходящия нюанс на основата за грима.
Последен поглед към монитора, няколко довършителни докосвания и Уанда отстъпи назад.
— Готов сте, преподобни — каза тя и обърна монитора към него.
Спейтс се огледа в монитора — лицето, очите, ушите, устните, зъбите, ръцете.
— А това петънце на шията ми, Уанда? Пропуснала си го… отново.
Бързо докосване с тампона, после с четката и петънцето изчезна. Спейтс изсумтя доволно.
Уанда махна пелерината и отстъпи назад. Помощникът на Спейтс, Чарлс, се втурна някъде откъм страничните крила на сградата и донесе сакото на проповедника. Спейтс стана от стола и протегна ръце, а
