Едно тяло беше приклещено странично на седалката. Очите и устните ги нямаше. Едната му ръка, протегната навън през счупения прозорец, беше оглозгана до кокал и дланта я нямаше. Успя да разпознае тялото въпреки раните.
Волконски.
Форд стоеше съвсем неподвижен, а очите му попиваха всяка подробност. Отдръпна се, като внимаваше да не докосва нищо, обърна се и се покатери обратно по склона на дерето. Когато стана възможно, бавно и дълбоко пое няколко глътки чист въздух, след това хукна към пътя. В далечината на фона на склона видя силуетите на два койота, които разкъсваха и глозгаха парче месо.
Стигна до колата и се наведе през отворения прозорец. По лицето на Кейт бе изписано възмущение.
— Волконски е… — каза той. — Съжалявам, Кейт. Мъртъв е.
Тя примигна ужасена.
— Боже… сигурен ли си?
Той кимна.
Устните й потръпнаха. Сетне попита дрезгаво:
— Нещастен случай?
— Не.
Форд преодоля гаденето си, извади клетъчния си телефон от задния си джоб и набра номера на полицията.
15.
Локууд влезе в овалния кабинет, а дебелият килим заглуши стъпките му. Както винаги когато се намираше толкова близо до централната точка на световната власт, усети как го изпълва трепет.
Президентът на Съединените щати излезе иззад бюрото си с протегната ръка и го посрещна като истински политик.
— Стантън! Радвам се да те видя! Как са Бетси и децата?
— Прекрасно, благодаря, господин Президент.
Без да пуска ръката му, президентът хвана ръката на Локууд и го поведе към най-близкия до бюрото стол. Локууд седна и постави на коленете си една папка. През източния прозорец виждаше розовата градина, озарена от мекия здрач на късното лято. Влезе началникът на кабинета на президента, Роджър Мортън, седна на другия стол, а секретарката на президента, Джийн, се настани на третия, готова да води бележки по старомодния начин, в стенографски бележник.
Влезе едър мъж с тъмен костюм и се настани на най-близкия стол без покана. Беше Гордън Галдън, председател на кампанията по преизбирането на президента. Локууд не можеше да го понася. Напоследък беше навсякъде, на всяка среща, беше вездесъщ. Нищо не се решаваше, нищо не се случваше без неговата благословия.
Президентът зае мястото си на бюрото.
— Добре, Стан, ти започваш.
— Да, господин Президент. — Локууд взе папката. — Запознат сте с телевизионния проповедник на име Дон Спейтс, нали? Ръководи религиозна кампания от Вирджиния Бийч, наречена „Праймтайм на Бога“.
— Имаш предвид онзи, когото спипаха да изследва дупетата на двете проститутки?
Възпитан смях се разнесе из стаята. Президентът, бивш наказателен съдия от Юга, беше известен с цветистия си речник.
— Да, сър, точно той. Повдигнал въпроса за „Изабела“ по време на последната си неделна проповед по Християнската кабелна телевизия. Доста нахъсано. Твърдял, че правителството е похарчило четирийсет милиарда долара, за да опровергае написаното в Битие.
— Проектът „Изабела“ няма нищо общо с Библията.
— Несъмнено. Проблемът е, че явно е напипал чувствително място. Научих, че много сенатори и конгресмени са получи имейли и телефонни обаждания. Вече и нашата служба получава. Доста се шуми и вероятно ще трябва да реагираме някак.
Президентът се обърна към началника на кабинета си:
— Показва ли се на твоя радар, Роджър?
— Досега сме получили почти двайсет хиляди имейла, деветдесет и шест процента са против.
— Двайсет хиляди?
— Да, сър.
Локууд погледна към Галдън. Каменното изражение на този мъж не издаваше нищо. Номерът на Галдън беше да изчаква и да говори последен. Локууд мразеше хората, които постъпват така.
— Трябва да изтъкна — продължи Локууд, — че петдесет и два процента от американците не са привърженици на еволюционната теория, а сред хората, които се определят като републиканци, процентът е шейсет и осем. Нападението срещу „Изабела“ е просто продължение на тази нагласа. Проблемът може да стане партиен — и доста неприятен.
— Откъде имаш тези цифри?
— От проучване на „Галъп“.
Президентът поклати глава:
— Оставаме на позицията си. Проектът „Изабела“ е изключително важен, за да може американската наука и технология да бъде конкурентна в света. След дългогодишно изоставане най-сетне изпреварихме европейците и японците. Проектът „Изабела“ е добър за икономиката, добър за бизнеса, добър за научноизследователската и развойна дейност. Той може да реши енергийните ни проблеми и да ни освободи от зависимостта от близкоизточния петрол. Стан, пусни официално изявление в този смисъл, организирай пресконференция, вдигна малко шум. Не отстъпвай.
— Да, господин Президент.
Дойде ред и на Галдън. Той размърда тежкото си тяло на стола.
— Ако пристигаха добри новини от проекта „Изабела“, нямаше да сме толкова уязвими. — Той се обърна към Локууд. — Доктор Локууд, можете ли да ни кажете кога проблемите там ще бъдат решени?
— След седмица или по-малко — отговори той. — Заели сме се здраво.
— Една седмица е много време, когато човек като Спейтс бие барабана и смазва пушките.
Локууд се свъси от тази смесена метафора.
— Господин Галдън, уверявам ви, че правим всичко по силите си.
Лоеното лице на Галдън се раздвижи, когато той заговори.
— Една седмица — каза той с натежал от неодобрение глас.
Локууд чу нечий глас на вратата на Овалния кабинет и сърцето му едва не спря, когато видя да въвеждат вътре помощничката му. Със сигурност ставаше дума за нещо голямо, след като прекъсваше срещата му с президента. Тя се промъкна с почти комично раболепие, подаде на Локууд една бележка и бързо излезе. Той ужасен разгърна листчето.
Опита се да преглътне, но не можа. За миг си помисли, че е по-добре да не казва нищо, но след това промени намерението си — няма защо да отлага.
— Господин Президент, получих известие, че един от учените, работещи по „Изабела“, току-що е бил намерен мъртъв в една клисура на Червеното плато. Обадили са се на ФБР преди половин час. Агентите са тръгнали към местопрестъплението.
— Мъртъв ли? Как е станало?
— Прострелян е… в главата.
Президентът го гледаше, без да продума. Локууд никога не беше виждал лицето му толкова почервеняло, и това го уплаши.
16.
Когато пристигна племенната полиция на навахо, Форд вече бе видял как слънцето изчезва сред облаци с цвят на бърбън. Четири полицейски коли и един микробус избоботиха по блещукащия асфалт с включени
