Ден на гнева

— Не съм сигурна, че разговаряме просто ей така.

Той се вгледа в нея сериозно и каза:

— Да, може би сте права.

Бигей затвори очи. Когато отвори уста, гласът му трепереше и бе станал писклив, докато напяваше в странна стълбица от пет тона. Нетипичната хармония и думите на навахо — някои от които се още му бяха познати, но повечето не бяха — изпълниха Форд с копнеж за нещо, което не можеше да назове.

След около пет минути Бигей спря. Очите му бяха влажни.

— Така започва — тихо каза той. — Това е най-красивата поезия, писана някога, поне според мен.

— Можете ли да ни преведете? — помоли Кейт.

— Надявах се да не ме помолите за това. — Пое си дълбоко дъх и поде: — Е, ето какво се казва:

За това мисли той, мисли ли мисли.
Отдавна мисли за това.
Мисли как ще се появи мракът.
Мисли как ще се появи Земята.
Мисли как ще се появи синьото небе.
Мисли как ще се появи жълтата зора.
Мисли как ще се появи вечерния здрач.
Мисли за росата по тъмния мъх, за конете.
Мисли за реда, мисли за красотата.
Мисли как всичко ще расте, без да намалява.

Замълча.

— Не звучи добре на английски, но такава е историята.

— Кой е „той“? — попита Кейт.

— Творецът.

— Кажете ми, господин Бигей, кой е създал Твореца? — усмихна се тя.

— Историята не ни казва това — сви рамене той.

— Какво е имало преди него?

— Кой знае!

— Като че ли и моят, и вашият разказ за сътворението имат проблеми с произхода.

В тишината в кухненската мивка капна капка, после втора, трета. Най-сетне Бигей се изправи и закуцука към мивката, за да завърти крана.

— Интересен разговор — каза той, когато се върна. — Но навън има истински свят и един кон, който се нуждае от нови подкови.

Излязоха на яркото слънце. Докато вървяха към загражденията, Форд каза:

— Едно от нещата, които исках да ви кажа, господин Бигей, е, че утре ще направим проба на Изабела. Всички ще бъдат под земята. Когато пристигнете заедно с ездачите си, ще можете да се срещнете единствено с мен.

— Няма да идваме на приятелска среща.

— Просто не искам да сметнете, че проявяваме неуважение.

Бигей потупа коня си и погали хълбока му.

— Вижте, господин Форд, ние си имаме свои планове. Ще построим парилка, ще извършим някои ритуали, ще поговорим със земята. Ще дойдем с мир. Когато полицията дойде да ни арестува, ще си тръгнем тихо и кротко.

— Няма да дойде полиция — увери го Форд.

Бигей като че ли се разочарова:

— Няма да има полиция ли?

— Да повикаме ли? — сухо попита Форд.

Бигей се усмихна:

— Явно съм си представял как ме арестуват в името на каузата. — Обърна се с гръб, вдигна крака на коня с едната си ръка, а с другата хвана ножа. — Спокойно, момче — промърмори той и започна да дялка.

Форд погледна Кейт. На връщане щеше да й каже всичко.

35.

Когато Форд и Кейт стигнаха върха на платото, слънцето беше съвсем ниско, все едно се поклащаше на хоризонта. Форд за стотен път се опита да каже каквото искаше. Ако не заговореше, щяха да се върнат при Изабела — и той щеше да е пропуснал шанса си.

— Кейт? — поде той, яздейки редом с нея.

Тя се обърна.

— Поканих те да дойдеш с мен и по друга причина, не само за да посетим Бигей.

Тя се вгледа в него — на слънцето косата й приличаше на черно злато, а очите й вече бяха подозрително присвити.

— Защо ми се струва, че това няма да ми допадне?

— Тук съм отчасти като антрополог и отчасти по друга причина.

— Трябваше да се досетя. И каква е мисията — ти ще си бил Мистър Тайният Агент?

— Изпратен съм… да разследвам проекта „Изабела“.

— С други думи, шпионин.

Той си пое дълбоко въздух:

— Да.

— Хейзълиъс знае ли?

— Никой не знае.

— Разбирам… И се сприятели с мен, защото съм кратък път до нужната ти информация.

— Кейт…

— Не, чакай, още по-лошо е: наели са те, защото знаят за предишните ни отношения, с надеждата, че ще успееш да разпалиш жаравата и да ми измъкнеш информация.

Както обикновено, Кейт се досети за всичко още преди той да има възможност да довърши.

— Кейт, когато се съгласих да поема задачата, не си давах сметка…

— За какво? Че ще бъда такава глупачка ли?

— Не си давах сметка… че ще има затруднение.

Тя дръпна поводите, за да спре коня, и впери поглед в него.

— Усложнения ли? Какво имаш предвид?

Лицето на Форд пламна. Защо животът внезапно бе станал толкова непонятен? Как да й отговори?

Тя отметна косата си и грубо потърка бузата си с ръката в ръкавица.

— Все още работиш в ЦРУ, нали?

— Не. Напуснах преди три години, когато съпругата ми… съпругата ми… — не можа да го изрече.

— Да бе, напуснал си, как ли не… Е, каза ли им за нашата тайна?

— Не.

— Глупости. Естествено, че си им казал. Доверих ти се, разкрих се пред теб, а сега всички сме прецакани.

— Не съм им казал.

— Иска ми се да ти вярвам. — Тя пришпори коня си и тръгна в тръс.

— Кейт, моля те, изслушай ме… — Балю също пое в тръс. Форд подскачаше, стиснал седлото с една ръка.

Кейт отново смушка коня си и той пое в лек галоп.