Ден на гнева

— Всички жени учени ли са като вас?

— Какви?

— Като баба ми. Не приемате „не“ за отговор, нали? Все едно сте самата Дине. Всъщност — приведе се той и се взря в лицето й — не сте ли…?

— Наполовина съм японка.

— Точно така. — Той отново се облегна. — Добре. Готово.

Форд изчака Кейт. Тя умееше да общува, както вече бе доказала и с Бигей. Любопитен беше да види как ще се справи с него.

— Питах се какво точно означава да си шаман — каза Кейт.

— Нещо като лечител.

— Как така?

— Извършвам ритуали. Лекувам хората.

— Какви ритуали?

Бигей не отговори.

— Извинете, ако ви се струвам любопитна — каза Кейт и го дари с лъчезарна усмивка, — но професията ми е такава.

— Нямам нищо против въпроса, стига да не става дума за празно любопитство. Извършвам няколко ритуала — Благословения път, Вражеския път и Пътя на падащата звезда.

— Какво постигат ритуалите?

Бигей изсумтя, отпи от кафето си и отново се облегна.

— Благословеният път възстановява равновесието и красотата в живота на човека — след проблеми с наркотици или с алкохол, или след престой в затвора. Вражеският път е за войници, които се връщат от война. Това е ритуал, който пречиства от извършените убийства. Защото когато убиете човек, малка част от тази злина полепва за вас, въпреки че е било по време на война и сте го направили законно. Ако не бъде извършен Вражеският път, злината ще ви съсипе.

— Нашите лекари наричат това посттравматичен стрес — отбеляза Кейт.

— Да — съгласи се Бигей. — Като при племенника ми Лоренцо, който беше в Ирак… Никога няма да е същият.

— Вражеският път лекува ли посттравматичния стрес?

— В повечето случаи.

— Това е изключително интересно… А Пътят на падащата звезда?

— Не говорим за този ритуал — кратко отвърна Бигей.

— Бихте ли извършили ритуал за някой, който не е навахо?

— Защо, имате ли нужда?

— Бих се възползвала от Благословения път — засмя се Кейт.

Бигей като че ли се засегна:

— Такива неща не се правят с лека ръка. Нужни са много приготовления и човек трябва да вярва, за да може ритуалът да подейства. Много бледолики трудно вярват на неща, които не виждат с очите си. Или пък са последователи на Ню Ейдж, които не обичат трудните приготовления — потенето, поста, половото въздържание. Аз обаче не бих отказал на Билагаана да извърша ритуал само защото е бял.

— Не исках да ви прозвуча лекомислено — каза Кейт. — Просто… Отдавна се чудя какъв е смисълът на всичко, какво правим тук.

— Присъединете се към клуба — кимна индианецът.

След дълго мълчание Кейт каза:

— Благодаря ви, че споделихте това с нас.

При тези думи Бигей се облегна назад и положи ръце върху джинсите си:

— В културата на Дине ние вярваме в споделянето. Аз ви казах нещо за работата си. Сега бих искал да чуя нещо за вашата. Господин Форд ми каза, че с проекта „Изабела“ изследвате нещо, наречено Големия взрив.

— Точно така.

— Размишлявах над това. Ако вселената е създадена при Големия взрив, какво е било преди това?

— Никой не знае. Много физици смятат, че не е имало нищо. Всъщност дори не е имало „преди“. Съществуването е започнало с Големия взрив.

Бигей подсвирна:

— А какво е предизвикало Големия взрив?

— Трудно ми е да го обясня на човек, който не е физик.

— Опитайте.

— Според теорията на квантовата механика нещата просто се случват, без причина.

— Искате да кажете, че не знаете каква е причината.

— Не, искам да кажа, че няма причина. Внезапното създаване на вселената от нищо може да не наруши никакви закони, може да не е неестествено или ненаучно. Преди не е имало абсолютно нищо. Нито пространство, нито време, нито съществуване. И след това просто се е случило — и вече има съществуване.

Бигей се вгледа в нея и поклати глава:

— Говорите като племенника ми Лоренцо. Умно момче е, получи пълна стипендия в университета Кълъмбия, учеше математика. Това го обърка — целият свят на бледоликите му обърка главата. Прекъсна образованието си, замина за Ирак, а когато се върна, не вярваше в нищо. Ама наистина в нищо. Сега мете една скапана църква, за да си изкарва прехраната. Или поне го правеше, преди да избяга.

— И обвинявате науката за това? — попита Кейт.

— Не, не — поклати глава Бигей, — не обвинявам науката. Просто като ви слушам да твърдите, че светът е възникнал от нищото, си спомних за безсмислиците, които дрънкаше той… Как е възможно Сътворението просто да се случи?

— Ще опитам да ви обясня. Стивън Хокинг издига идеята, че преди Големия взрив времето не е съществувало. А без времето не може да има никакво определимо съществуване. Хокинг успя да докаже по математически път, че несъществуването все пак има някакъв пространствен потенциал и че при известни необикновени условия пространството може да се превърне във време и обратното. Той доказа, че ако една съвсем мъничка част от пространството се превърне във време, появата на време ще предизвика големия взрив, защото изведнъж ще се появи движение, ще има причина и следствие, ще има истинско пространство и истинска енергия. Времето прави всичко възможно. На нас Големият взрив ни изглежда като избухване на пространство, на време и на материя от една-единствена точка. Но ето и най-странната част: ако надникнете в тази първа малка частица от секундата, ще видите, че първо, няма никакво начало — времето като че ли винаги е съществувало, и второ, времето няма начало. Което означава, че времето е вечно. И двете са верни. И ако наистина се замислите, когато времето не съществува, не може да има разлика между вечност и секунда. Така че появи ли се времето, значи то винаги е съществувало. Никога не е имало момент, когато то не е съществувало.

Бигей поклати глава.

— Това си е чиста лудост.

В занемарената дневна настана неловко мълчание.

— Навахо имат ли своя история за Сътворението? — попита Кейт.

— Да, нарича се Дине Бахане. Не е записана, трябва човек да я запомни. Нужни са девет нощи, за да бъде разказана. Това е Благословеният път, за който ви споменах — напев, който разказва историята на Сътворението на света. Разказва се в присъствието на болен човек и разказът го лекува.

— И вие сте я запомнили?

— Разбира се, чичо ми ме научи. Отне му пет години.

— Колкото и моята дисертация — каза Кейт.

Сравнението явно достави удоволствие на Бигей.

— Ще ни изпеете ли няколко реда?

— Благословеният път не може да се напява просто ей така — отвърна Бигей.