Следващата ударена от Макграт топка бръсна ъгъла, отскочи леко точно пред джоба и се отклони наляво. Мъжът се изправи със стиснати устни, но не каза нищо.
Кроули можеше да го издуха със затворени очи, но нямаше полза от това. Не, най-добре беше да го води с едни гърди до края, а след това да изгуби. Да приключи сделката с победоносния изблик на противника.
Той отклони следващия си удар съвсем малко, за да изглежда правдоподобно.
— Добър опит — заяви Макграт. Всмукна дълбоко от пурата си, остави я в мраморния пепелник, наведе се и се прицели. След това стреля. Явно се смяташе за страхотен майстор на билярда, но не притежаваше достатъчно финес. Само че топката беше лесна и отиде в джоба.
— Пфу! Ще ме накараш да се поизпотя, Сафорд — каза Кроули.
Влезе келнер със сребърен поднос с някаква бележка.
— Господин Кроули?
Кроули взе бележката с претенциозен жест. Помисли си с усмивка, че управата на клуба все още използваше отколешната система тъмнокожи да разнасят бележки на сребърни подноси — съвсем като преди Гражданската война. Да получиш бележка върху сребърен поднос беше къде-къде по-добре, отколкото да ровиш из джобовете си за цвърчащия мобилен телефон.
— Извини ме, Сафорд. — Кроули разгърна бележката. Тя гласеше: „Делбърт Язи, Президент на народа навахо, 11:35. Моля, обадете ми се възможно най-бързо.“ И един телефонен номер.
Докато ухажваше евентуален бъдещ клиент, Кроули обичаше да му показва, че има поне един клиент, който е по-важен от него. Човек се отнася презрително, ако смята, че е най-важният ти клиент.
— Ужасно съжалявам, Сафорд, но трябва да се обадя по телефона. А междувременно ти поръчай по едно мартини.
Забърза към една от старите дъбови телефонни кабини, каквито имаше на всеки етаж, затвори се и набра номера. След миг чу гласа на Делбърт Язи отсреща.
— Господин Букър Кроули? — Гласът на индианеца прозвуча плахо, старчески и треперливо, сякаш идваше чак от Тимбукту.
— Как сте, господин Язи? — попита Кроули дружелюбно, но явно студено.
Мълчание.
— Като че ли изникна нещо неочаквано. Чували ли сте за проповедника Дон Спейтс?
— Разбира се.
— Ами, проповедта му предизвика доста голямо вълнение тук, сред нашите хора. Както знаете, сред индианците навахо се води оживена мисионерска дейност. А току-що научих, че проповедта вероятно предизвиква проблем и във Вашингтон.
— Да, така е — потвърди Кроули.
— Това може да се окаже сериозно предизвикателство пред проекта „Изабела“.
— Несъмнено. — Кроули усети как в гърдите му се надига победоносно чувство. Беше се обадил на Спейтс преди по-малко от седмица. Това щеше да бъде един от шедьоврите в кариерата му.
— Е, господин Кроули, какво можем да предприемем?
Кроули остави тишината да се проточи.
— Не знам дали аз мога да направя нещо. Останах с впечатлението, че вече не се нуждаете от услугите ми.
— Договорът ни с вас изтича след шест седмици. Платили сме до първи ноември.
— Господин Язи, тук не става дума за наем на жилище. Нещата не стоят така във Вашингтон. Съжалявам. За жалост, работата ни по проекта „Изабела“ приключи.
Пращене, свистене.
— Би било голям удар народът на навахо да изгуби плащанията за наем съгласно проекта „Изабела“.
Кроули мълчаливо стискаше слушалката.
— Научих, че Спейтс ще има предаване по телевизията утре вечер, което отново ще нападне проекта „Изабела“. Освен това се носят слухове, че „Изабела“ има проблеми. Един от учените се е самоубил. Господин Кроули, ще се допитам до племенния съвет, за да опитаме да подновим договора ви. В крайна сметка ще се нуждаем от помощта ви.
— Извинете, господин Язи, но вече поех друг клиент вместо вас. Наистина ужасно съжалявам, но позволете да изтъкна, че ви споменах за тази вероятност. Не мога да ви опиша колко съжалявам — лично и професионално. Може би ще успеете да намерите друга фирма, която да поеме случая? Мога да ви препоръчам няколко.
Телефонната линия избълва шумове в тишината. Кроули чу някъде отзад да се води приглушен и призрачен разговор. Боже, какви телефони имаха на онова място? Сигурно още използваха телеграфните линии, опънати от Кит Карсън.
— Ще е нужно много време, докато другата фирма навлезе в нещата. Нуждаем се от „Кроули и Стратам“. Нуждаем се от вас.
„Нуждаем се от вас.“ О, боже, каква музика за ушите му!
— Ужасно съжалявам, господин Язи. Този тип работа изисква човек да се посвети почти изцяло на нея. Много е интензивна. А ние сме затрупани. Ако отново поемем този случай… Ще трябва да наемем още персонал, може би дори още помещения.
— Ще се радваме…
— Господин Язи — прекъсна го Кроули, — наистина ужасно съжалявам, но ме хващате точно преди много важен обяд. Бъдете така добър да ми се обадите в понеделник следобед, да кажем към четири часа източно време? Наистина искам да ви помогна и ви обещавам сериозно да си помисля. Утре вечер ще гледам шоуто на Спейтс, а вие и племенният съвет направете същото, за да имаме представа срещу какво се изправяме. Ще говорим в понеделник.
Излезе от малката кабина, спря да запали отново пурата си и дълбоко си пое въздух. Подейства му като сладникав и омаен парфюм. Целият племенен съвет ще гледа шоуто — ама че приключение. Дано Спейтс да се представи добре.
Втурна се обратно в билярдната, зад него се стелеше струйка дим, а самият той се чувстваше висок повече от два метра, но когато видя как Сафорд се е привел над масата и преценява всички възможни ъгли, усети да го пронизва раздразнение. Време беше да дръпне въдицата.
Беше ред на Кроули да стреля, а Сафорд глупаво беше оставил главната топка на място, където можеше да бъде притисната.
След пет минути играта приключи. Сафорд изгуби — с гръм и трясък.
— Е — каза Сафорд, взе мартинито си и се усмихна дръзко, — ще си помисля дали пак да играя билярд с теб, Букър — заяви той и се изсмя насила. — Сега да уточним хонорара ти — продължи той, а гласът му прозвуча като от уестърна „Точно по пладне“. — Няма шанс дори да обмислим сумата, която споменаваш в писмото си. Не е предвидена в бюджета ни. Нито пък съответства нужното количество работа, ако ми позволиш да бъда откровен.
Кроули остави щеката и хвърли пурата си в пепелника. Подмина мартинито без да си даде труда да вземе чашата, и каза без да се обръща:
— Сафорд, боя се, че изникна нещо и се налага да отложим обяда.
След това се обърна, за да се наслади на изражението на предприемача. Мъжът си седеше там — с щеката, с пурата и с мартинито — и изглеждаше все едно някой го е цапардосал по главата.
— Ако промениш мнението си за хонорара ми, обади ми се — додаде Кроули и излезе.
Сафорд Монтагю Макграт III нямаше да го вдигне тази вечер, това беше сигурно.
33.
Форд стигна в подножието на платото и тръгна по ерозиралата местност към Блекхорс, а Кейт го настигна и пое редом. На половината път той чу цвилене и се обърна.
— Има някой зад нас — каза Форд и накара Балю да спре.
През един вечнозелен гъсталак се чу трополене на копита и малко след това се показа висок мъж на
