Ден на гнева

помещението и Форд чу как навсякъде край тях се сипят отломки, откъртени от тавана. Димът го блъсна в очите. Всеки момент наближаващият огън щеше да изсмуче кислорода им и това щеше да е краят.

Стисна въжето. Макар че ожули дланите му, то се скъса, разплете се и се нави на купчина в дълбоката шахта. Малко по-късно дочу плисък на вода.

Освети нагоре с фенерчето си и видя гладко пробита дупка, която отиваше нагоре, докъдето му стигаше погледът. Гнилият край на въжето висеше безполезен. Никъде не се виждаше скрипецът.

Върна се при Хейзълиъс и установи, че той отново е в съзнание. Пак се смееше тихо. Форд клекна на пети и трескаво се замисли. Мърморенето на Хейзълиъс го разсейваше и тогава чу едно име: Джо Блиц.

Внезапно се заслуша.

— Джо Блиц ли каза?

— Джо Блиц… — промърмори Хейзълиъс, — лейтенант Скот Морган… Бърнард Хъбъл… Курт фон Рахен… капитан Чарлс Гордън…

— Кой е Джо Блиц?

— Джо Блиц… капитан Нортръп… Рене Лафайет…

— Кои са тези хора? — попита Форд.

— Никой. Те не съществуват… Noms de plume…

— Какво, псевдоними ли? — приведе се Форд над Хейзълиъс. На слабата светлина лицето му беше обляно в пот. Очите му бяха стъклени. Но у този мъж все още бе останала странна и почти свръхестествена жизненост. — Чии псевдоними?

— На кого друг? На великия Л. Рон Хъбард20… Умен човек… Само че него не са го нарекли Антихрист… имал е по-голям късмет от мен, негодникът.

Форд беше слисан. Джо Блиц? Псевдоним на Рон Хъбард? Хъбард беше авторът на научнофантастични романи, поставил началото на собствена религия. Хъбард вярваше, че най-големият подвиг, на който е способен човек, е да основе световна религия, и затова се бе заел с такова нещо. Рон Хъбард се бе превърнал в сциентологичен месия.

Възможно ли беше? Този въпрос ли имаше предвид Хейзълиъс? Какво беше предназначението на подбраният лично от него екип? На трагичната съдба на всеки учен? Изабела, най-великият научен експеримент в историята? Изолацията? Платото? Посланията? Потайността? Гласът на Бога?

Форд си пое дълбоко въздух и се наведе над учения:

— Волконски написа бележка непосредствено преди… смъртта си — прошепна той. — „Прозрях отвъд лудостта. За да ти докажа, ще ти дам само едно име: Джо Блиц.“

— Да… Да… — отговори Хейзълиъс. — Питър беше умен… Твърде умен, не беше за негово добро… Тук допуснах грешка, трябваше да избера някой друг… — Мълчание, последвано от дълга въздишка. — Мислите ми блуждаят. — Гласът му потръпна на прага на здравия разум. — Какво казвах?

Хейзълиъс се върна в реалността, но за съвсем кратко.

— Джо Блиц е Рон Хъбард, човекът, създал своя религия. За това ли е всичко?

— Бълнувах.

— Но това е бил планът — каза Форд. — Нали?

— Не разбирам за какво говориш — прозвуча малко по-остро гласът на Хейзълиъс.

— Разбира се, че знаеш. Ти си организирал всичко — построяването на Изабела, проблемите с машината, гласа на Бога. През цялото време си бил ти. Ти си хакерът.

— Нищо не схващаш, Уайман. — Хейзълиъс звучеше така, сякаш се бе върнал в действителността — с ясно съзнание.

Форд поклати глава. Отговорът е бил пред очите му почти цяла седмица — в досието на този човек.

— През по-голямата част от живота си си се занимавал с утопични политически кроежи, нали?

— А нима не е така с всички?

— Не и до степен на обсебване. Но ти си бил обсебен и, което е още по-лошо, никой не те е слушал — дори и след като си спечелил Нобеловата награда. Сигурно това те е влудявало — най-умния човек на земята, а никой не го слуша. След това съпругата ти починала и ти си се уединил. Появил си се две години по-късно с идеята за Изабела. Искал си хората да те чуят. Искал си да промениш света повече от всякога. А има ли по-добър начин, освен да станеш проповедник? Да положиш началото на своя религия?

Форд чуваше как Хейзълиъс диша тежко в мрака.

— Твоята теория… е налудничава — изстена Хейзълиъс.

— Предложил си идеята за проекта „Изабела“ — машина, която да изследва Големия взрив, мига на сътворението. Построил си я. Подбрал си екипа — уверил си се, че всички са психологически податливи. Ти си режисирал цялото това представление. Планирал си да направиш най-великото научно откритие на всички времена. Какво друго, ако не да откриеш самия Бог! Това откритие е щяло да те направи пророк. Така е нали? Възнамерявал си да надминеш всеки Рон Хъбард пред света и да станеш нов месия…

— Ти наистина си доста откачен.

— Жена ти не е била бременна, когато е починала. Измислил си го. Каквито и имена да беше казала машината, щеше да реагираш по същия начин. Досетил си се кои числа си е намислила Кейт — защото си я познавал толкова добре. Във всичко това няма нищо свръхестествено.

Равномерното дишане на Хейзълиъс беше единствената му реакция.

— Събрал си своите дванайсет апостоли-учени — лично си ги подбрал. Когато прочетох досиетата им, останах смаян, че всеки един от тях е понесъл жестоки житейски удари, че всеки търси смисъла на живота си. Запитах се защо е така. И вече знам. Ти си ги избрал един по един, защото си знаел, че са податливи — готови са за покръстване.

— Само че теб не успях да покръстя, нали?

— Беше на косъм.

Замълчаха. В тунелите тихо отекнаха гласове. Тълпата се връщаше.

Хейзълиъс изпусна дълга въздишка:

— И двамата ще умрем — надявам се, че го разбираш, Уайман. И двамата ще станем… мъченици.

— Тепърва ще видим.

— Няма смисъл да продължавам да те лъжа. Да, намерението ми беше да поставя началото на нова, по-могъща религия. Само че не знам какво се случи там, по дяволите. Изплъзна ми се. Имах този план… но той ми се изплъзна. — Отново въздъхна и простена. — Еди. Тази неочаквана карта ме провали. Нарекох го микроб и колко сгреших! Човекът се оказа на ниво… Глупаво недоглеждане от моя страна — мъченичеството е присъщо на всички пророци.

— Как го направи? Как хакна компютъра?

Хейзълиъс извади от джоба си старото заешко краче.

— Издълбах корка, замених го с флашдрайв с шейсет и четири гигабайта, процесор, микрофон и безжичен предавател — разпознаване на гласове и на данни. Можех да го свържа с който и да е от хилядата високоскоростни процесора, пръснати край Изабела и до един подчинени на суперкомпютъра. Сдобих се с прекрасна програма за изкуствен интелект, която написах в LISP, или по-скоро помогнах да бъде написана, тъй като голяма част от нея се генерира сама. Това е най-красивата компютърна програма, създавана някога. Управляваше се лесно — просто си седеше в джоба ми. Макар че самата програма изобщо не беше проста — не съм сигурен, че дори аз я разбирам. Тя обаче сгафи и каза доста неща, които аз никога не съм възнамерявал да изрека, неща, за които дори не съм мечтал. Може да се каже, че надхвърли очакванията.

— Манипулативно копеле такова!

Хейзълиъс отново прибра в джоба си заешкото краче.

— Грешиш за това, Уайман. Аз изобщо не съм лош човек. Направих всичко, тласкан от висши алтруистични подбуди.

— Разбира се. Погледни колко много насилие, виж колко смърт. Ти си отговорен за това.

— Еди и ордата му избраха насилието, не аз.

— Това са глупости. Или ти си убил Волконски, или си накарал Уордлоу да го направи.

— Не, Волконски беше изключително умен човек. Досети се какво съм намислил. Дълбоко обмисли всичко и си даде сметка, че не може да ме спре. Не можеше да понесе да го правят на глупак, да