манипулират и да позорят по такъв начин делото на живота му. Затова се самоуби, направи така, че да прилича на самоубийство, но с няколко странни подробности, за да започнат да си мислят, че може би става дума за убийство. Двойна психология, типично за Волконски. Той имаше невероятно изобретателен ум.
— Защо му е да го прави да прилича на убийство?
— Надявал се е в крайна сметка разследването да погълне проекта „Изабела“ и да ни затворят, преди да успея да осъществя намерението си. Само че не се получи. Събитията се развиха твърде бързо. Приемам, че съм отговорен за неговата смърт. Само че не съм го убил.
— Каква проклета и безсмислена загуба!
— Не разсъждаваш добре, Уайман… — Диша тежко известно време, след това продължи: — Тази история е просто началото. Не можеш да я спреш.
— Кои те?
— Тази фундаменталистка сган. Те ще осигурят на цялата история много по-въздействащ финал, отколкото бях планирал.
— Историята ти ще свърши безплодно — заяви Форд.
— Уайман, виждам, че не разбираш какво се случва. Некъпаните плебеи на Еди… — Той замълча и за свое учудване Форд чу слабите звуци на тълпата да се приближават все повече. — … те ще ме убият, ще ме превърнат в
— Ще те миропомажат завинаги като ненормален.
— Гарантирам ти, че повечето нормални хора ще ме възприемат по този начин — само че ти, за жалост, ще умреш неизвестен. Благодаря ти, но предпочитам лудостта пред посредствеността.
Гласовете станаха по-отчетливи.
— Трябва да се скрием — каза Форд.
— Къде? Няма къде, а и аз не мога да се движа. — Хейзълиъс поклати глава и тихо и дрезгаво цитира от Библията: —
Гласовете приближаваха. Форд извади пистолета си, но Хейзълиъс постави треперещата си и лепкава длан върху ръката му.
— Примири се с достойнство.
В мрака се появиха подскачащи светлинки. Гласовете се усилиха, когато десетина мръсни и тежковъоръжени мъже нахлуха иззад един завой в тунела.
— Ето ги! Двама са!
Хората се показаха от прашния въздух — черни и призрачни като миньори, с извадени оръжия и с бели ивици пот, набраздили като решетка разкривените им в гримаси лица.
— Хейзълиъс! Антихристът!
—
— Пипнахме го!
Друга далечна експлозия разтърси помещението. Висящата от тавана скала се разхлаби и освободи дъжд от камъчета, които затрополиха по пода като пъклена градушка. Въглищен прах се понесе на нишки в застоялия въздух. Планината отново изскърца и някъде надолу поредното срутване забуча и затътна, изплювайки дим през шахтите.
Тълпата се раздели и пастор Еди се приближи към Хейзълиъс. Наведе се над ранения учен и хлътналото му и костеливо лице грейна победоносно.
— Пак се срещнахме.
Хейзълиъс потръпна и отмести поглед.
— Само че сега, Антихристе — каза Еди, — аз контролирам положението. Бог е от дясната ми страна, Исус е от лявата, а Светият Дух е зад гърба ми. А ти, къде е твоят закрилник? Избяга. Сатаната, този страхливец, избяга към скалите!
Еди се приведе над Хейзълиъс, докато почти не опряха носовете си. И се засмя.
— Върви в ада, микроб такъв — тихо каза Хейзълиъс.
Еди избухна яростно:
— Претърсете ги за оръжие!
Когато групата мъже се приближи до Форд, той повали първия, ритна втория в корема и блъсна третия в каменната стена. Малка армия от юмруци и крака най-сетне го избута до стената и после на земята, ритайки го, докато почти не изпадна в безсъзнание. Еди извади пистолета на Форд от каишката на китката му.
По време на мелето един въодушевен богомолец ритна Хейзълиъс по счупения крак. Ученият изхлипа болезнено и припадна.
— Добра работа, Еди — обади се Форд, притиснат към земята. — Твоят Спасител ще се гордее!
Еди гневно изгледа Форд със зачервено от ярост лице, сякаш се канеше да го удари, но после явно размисли.
— Стига! — кресна Еди на тълпата. — Стига! Направете място! Ще се справим с тях по нашия начин, по правилния начин. Вдигнете ги на крака!
Вдигнаха Форд на крака и го побутнаха напред. Двама яки мъже поеха припадналия Хейзълиъс под мишниците, от носа му рукна кръв, едното му подуто око беше затворено, а изкривеният му крак със счупената кост се влачеше.
Стигнаха до пещера в следващия добивен забой. Откъм един страничен тунел се появиха светлини, които се полюшваха в мрака. Долетя развълнуван разговор.
— Фрост? Ти ли си? — провикна се Еди.
Един набит мъж, облечен с камуфлажни дрехи, с подстригана по войнишки къса руса коса и тесни близко разположени очи си проправи път напред.
— Пастор Еди? Намерихме още, крият се по-надолу в шахтата.
Форд видя как десетина въоръжени мъже държат Кейт и другите на прицел.
— Кейт!… Кейт! — опита да се освободи той и да се спусне към нея.
— Спрете го!
Форд усети силен удар по гърба, който го повали на колене. Втори удар го повали на една страна, а ритници и юмруци го проснаха по гръб. Вдигнаха го отново на крак толкова грубо, че почти му извадиха раменете. Потен мъж с размазан по лицето въглищен прах, с побелели очи, които се въртяха като на кон, го перна през лицето:
— Застани в редицата!
Разнесе се поредният далечен грохот и земята се разтърси. От пода се надигна прах и се понесе на валма през тунелите. Пушекът се събра на пластове по тавана.
— Чуйте ме! — викна Еди. — Не бива да оставаме тук долу! Цялата планина гори! Трябва да излезем навън.
— Видях път нагоре там отзад — каза мъжът на име Фрост. — Една хоризонтална галерия се е отворила при експлозията. Видях луната в дъното на тунела.
— Води — нареди Еди.
Въоръжените мъже ги заблъскаха и ги насочваха с дулата на оръжията си през тъмните и пълни със задушлив пушек тунели. Двама от последователите на Еди продължаваха да влачат изпадналия в безсъзнание Хейзълиъс за мишниците. Движейки се в мръсния полумрак, прекосиха друг голям забой. Лъчите танцуваха в сивкавия прах и разкриха голямо хлътване и същинска планина от боклуци, над която се виждаше дълга и тъмна дупка в тавана. Форд жадно пое хладния чист въздух, който струеше отгоре.
— Насам!
Започнаха да се катерят по купчината, като се препъваха по хлъзгавия сипей, а край тях трополяха надолу камъни.
— Нагоре от бездънната яма на Абадон! — кресна Еди победоносно. — Звярът е окован!
Начело на тълпата двама последователи издърпаха Хейзълиъс нагоре през назъбения отвор в каменния
