Ден на гнева

случваше.

Само че той не се сещаше как може да го спре.

Пламъците лумнаха нагоре и уловиха прокъсаната бяла престилка на мъжа. Скриха лицето му и обгориха косата му със съскане.

Но мъжът остана прав.

Пламъците с бумтене се придвижиха нагоре, дрехите му почерняха и изгоряха на места като конфети.

Мъжът не трепваше.

Ревящият огън изгаряше дрехите му и започна да овъглява и да бели кожата му, очите му се стопиха и потекоха от орбитите си. Но въпреки това мъжът не помръдна, не трепна — тъжната полуусмивка нито за миг не слезе от лицето му, дори когато то обгоря и стана на мехури. Огънят улови въжетата, с които беше вързан за дървото, и ги изгори — но мъжът продължаваше да стои непоклатим като канара. Как бе възможно? Защо не падаше? Дори когато изсъхналата пиния, за която бе вързан, се превърна в гърчеща се огнена колона, а пламъците отскачаха на осем-девет метра във въздуха, той остана прав, докато не изчезна напълно в огнената колона. Дори от трийсет метра Бигей усещаше горещината на огъня по лицето си, чуваше го как реве като звяр, а най-външните клони приличат на множество горящи нокти. А после горящото дърво рухна сред огромен дъжд от искри, които се понесоха като вихър към небето, високо, сякаш искаха да се слеят със звездите.

Десет минути по-късно беше останала само купчина нагорещени до бяло въглени. Мъжът бе изчезнал напълно.

Другите затворници, скупчени под насочените към тях дула, изглеждаха като хипнотизирани от ужас. Някои плачеха, хванати за ръце и прегърнати.

„Те са следващите“, помисли си изтръпнал Бигей. Мисълта беше непоносима.

Доук вече бъркаше в чантата си и изваждаше още една бутилка.

— Майната му! — едва чуто се обади Беченти. — Това не може да се търпи. Така ли ще стоим?

Бигей се обърна и го погледна.

— Не, Уили, кълна се в Бога, няма да им позволим да убиват.

Форд съзерцаваше огъня, изгубил ума и дума от ужас и смайване. На мястото на Хейзълиъс имаше огромна купчина въглени и нищо повече. Форд здраво стисна Кейт, за да й даде опора.

Те щяха да са следващите.

Внезапно тълпата притихна, Кейт впери поглед във въглените, по изцапаното й лице се стичаха сълзи, но тялото й оставаше неподвижно. Никой не помръдваше и не говореше.

Проповедникът Еди стоеше настрани, притиснал Библията към гърдите с двете си костеливи ръце. Очите му изглеждаха кухи и измъчени.

Доук, мъжът с татуировките, също се взираше в жаравата със сияещо лице.

Еди вдигна глава и погледна към тълпата. Посочи с трепереща ръка към купчината въглени.

— „И ще тъпчете нечестивците, защото те ще бъдат прах под стъпките на нозете ви.“

Високопарната му реч извади тълпата от унеса й. Хората се размърдаха неловко.

— Амин — изрече нечий глас, последван от другите.

— „Прах под стъпките на нозете ви“ — повтори Еди.

Чуха се още няколко откъслечни „Амин“.

— А сега — каза той, — приятели мои, настъпи моментът за учениците на Антихриста. Ние сме християни. Ние прощаваме. Трябва да им дадем възможността да приемат Исус. Дори най-големият грешник трябва да получи една последна възможност. На колене!

Един от последователите му удари Форд по тила и той неволно падна на колене. Кейт го последва и го придърпа към себе си.

— Молете се на нашия господар Исус Христос за спасението на душите им!

Доук коленичи на едно коляно, Еди направи същото и скоро цялата тълпа коленичи на пустинния пясък в аленото сияние на гаснещия огън и се надигна тихото мълвене на молитва.

Друга експлозия проехтя на платото и земята се разтресе.

— Вие, ученици на Антихриста, признавате ли своето отстъпничество — започна Еди — и приемате ли Исус за свой спасител? Приемате ли Исус от цялото си сърце и безрезервно? Ще се присъедините ли към нас и ще станете ли част от великата армия на Бога?

Пълно мълчание. Форд стисна ръката на Кейт. Искаше му се тя да проговори, искаше му се да се съгласи. Само че след като той не можеше да го направи, защо очакваше да го стори тя?

— Някой от вас ще се откаже ли от ереста и ще приеме ли Исус? Никой ли не иска да бъде спасен от огъня на този свят и от вечния огън в отвъдния?

Форд усети прилив на кипяща ярост. Вдигна глава.

— Аз съм християнин, католик съм. Няма никаква ерес, от която трябва да се отрека.

Еди си пое дълбоко въздух и заговори с треперещ глас, вдигнал театрално ръка към слушащата тълпа:

— Католиците не са християни. Духът на католицизма е дух на идолопоклонничество на Светата Дева Мария.

Несигурно промърморено съгласие.

— Това е духът на демонизма, както става видно от безсмисленото повторение на молитвите „Аве Мария“ и на другите молитви. Той е идолопоклонническо почитане на изваяни изображения в нарушение на Божиите заповеди.

Гняв заля Форд и той се опита да го овладее. Изправи се.

— Как смееш! — тихо каза той. — Как смееш!

Еди вдигна пистолета и го насочи към него.

— Свещениците промиват мозъка на вас, католиците, вече 1 500 години. Вие не четете Библията. Постъпвате както ви кажат свещениците. Вашият папа се моли на изваяни изображения и целува краката на статуи. Божието слово е недвусмислено — трябва да се кланяме на Исус и на никой друг, нито на дева Мария, нито на така наречените светци. Откажи се от богохулната си религия, или ще изпиташ Божия гняв.

— Вие сте истинските богохулници! — викна Форд и впери поглед в тълпата, — вие сте храчка на лицето на Бога!

Еди вдигна треперещия пистолет и го насочи към дясното око на Форд.

— Твоята църква излиза от пастта на ада! Откажи се от нея!

— Никога.

Пистолетът застана неподвижно, когато Еди се прицели от трийсетина сантиметра и пръстът му се стегна около спусъка.

76.

Преподобният Дон Спейтс тресна телефонната слушалка. Още не работеше. Интернет връзката също се бе разпаднала. Зачуди се дали да не отиде до медийния център на Сребърната катедрала и да пусне телевизора, за да види дали няма новини, но не можеше да се накара да го направи. Боеше се да излезе, боеше се да стане от бюрото си — боеше се от онова, което можеше да открие.

Погледна часовника си. Четири и половина. Два часа до зазоряване. Когато слънцето изгрее, щеше да отиде право при Добсън. Щеше да се остави в ръцете на адвоката. Добсън щеше да се справи с всичко. Да, щеше да му струва доста пари. Но след случилото се даренията щяха да бликнат като фонтан. Просто трябваше да изчака да се размине бурята. И преди бе преживявал бури като онзи път, когато двете курви го издадоха на вестниците. Тогава си мислеше, че с целия му свят е свършено. Само че един месец след това отново се върна на мястото си, изнасяше проповеди в катедралата, а сега бе станал и най-гледаният телевизионен проповедник.

Извади носна кърпа, попи лицето си, избърса край очите, челото, носа и устата и върху белия лен остана