Ден на гнева

придържаше единия от тях изправен, а ръката на мъжа беше преметната през рамото му. Кракът на мъжа беше зле счупен и Бигей просто не разбираше как успява да се крепи прав или да издържи на болката. Бигей не проумяваше защо изобщо някой го принуждаваше да стои прав. Тълпата оплюваше учените, проклинаше ги и им се подиграваше. Най-накрая някакъв мъж пристъпи напред, вдигна ръце и укроти тълпата.

Бигей направо не вярваше на очите си — беше пастор Еди от мисията долу в Блу Гап — само че преобразен. Пастор Еди беше объркан и наполовина побъркан загубеняк, който раздаваше стари дрехи и му дължеше шейсет долара. Този Еди се държеше като командир, а тълпата откликваше на думите му.

Бигей се приведе и започна да наблюдава, а Беченти се притаи до него.

Еди вдигна ръце:

— Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства! Мои братя християни, Антихристът ще говори! Станете заедно с мен свидетели на това богохулство!

Хейзълиъс се опита да говори. Горящата Изабела проблясваше някъде отзад, а завесите и колоните от пламъци се издигаха нагоре и се разпростираха. Гласът му бе заглушен от поредица силни експлозии в далечината. Започна отново с по-силен глас:

— Пастор Еди, съжалявам, че ще ви разочаровам. Имам да съобщя само едно нещо. Тези хора не са мои ученици и аз не съм направил нищо лошо. Правете с мен каквото искате, но тях пуснете.

— Лъжец! — кресна някой от тълпата.

— Богохулник!

Еди вдигна ръка, за да ги удържи, и тълпата отново притихна.

— Никой не е невинен — извика той. — Ние всички сме грешници пред разгневения Бог. Само Божията милост ни спасява.

— Остави ги на мира, откачено копеле!

„Няма голям шанс за това“, помисли си Форд и огледа шайката на Еди, която крещеше яростно и искаше кожата на Хейзълиъс.

Хейзълиъс отпадна и здравия му крак се огъна.

— Вдигни го горе! — кресна Еди.

Кейт се приближи до Форд и му помогна да издърпа учения нагоре.

Еди се извърна и прорева:

— Настъпи денят на Божия гняв!

Тълпата се люшна към Хейзълиъс, хората се струпаха край него и го заблъскаха насам-натам като парцалена кукла. Удряха го, блъскаха го, плюеха върху му, биеха го с пръчки. Един човек го раздра с парче кактус чола.

— Вържете го за това дърво!

Повлякоха го към една огромна изсъхнала пиния, а тълпата се бореше с него като тромав стокрак звяр. Вързаха едната му китка, преметнаха въжето през един здрав клон и здраво го издърпаха, после направиха същото с другата китка и вързаха ръцете му, така че Хейзълиъс наполовина стоеше на крака и наполовина висеше с раздалечени ръце. Дрехите висяха на парцали от мръсното му тяло.

Изведнъж Кейт се отскубна, спусна се напред и прегърна Хейзълиъс.

Тълпата избухна в гневни викове, а няколко мъже грабнаха Кейт, дръпнаха я назад и я хвърлиха на земята. Един приличен на плашило мъж с квадратна брада се откъсна от тълпата и я ритна, още докато беше на земята.

— Копеле! — кресна Форд. Удари мъжа в челюстта, блъсна друг настрани и си проправи път към Кейт, но тълпата го притисна и го повалиха на земята с юмруци и с тояги. На прага на безсъзнанието, той почти не усети случилото се след това.

Ревът на мотоциклет се разнесе в края на тълпата, а после двигателят изпърпори и угасна. Прозвуча дълбок и авторитетен глас:

— Поздрав, християни!

— Доук! — завикаха хората. — Доук дойде!

— Доук! Доук!

Тълпата се раздели и един грамаден като планина мъж влезе в пръстена, облечен с джинсово яке с откъснати ръкави, с татуирани мускулести ръце, с голям сребърен кръст, провесен на сребърна верижка на шията му и с преметната през рамо карабина. Дългата му руса коса се вееше на вятъра, предизвикан от пожарите.

Той се обърна и прегърна Еди.

— Христос да е с теб! — Освободи Еди от прегръдката си и се завъртя към тълпата. Доук излъчваше непосредствено обаяние, което допълваше суровостта на Еди.

Със загадъчна усмивка Доук бръкна в някаква чанта и извади бутилка от кока-кола, пълна с прозрачна течност, развъртя капачката, хвърли я и пъхна парцал в отвора, като остави единия му край свободен. След това задържа парцала на място с два пръста и разклати бутилката. Вдигна я и тълпата ревна. Миришеше на бензин. С другата си ръка вдигна една пластмасова запалка, докато и двете му ръце се оказаха над главата. Размаха ги напред-назад и направи пълен кръгом като рокзвезда на сцената.

— Дърва! — извика той с дрезгав глас. — Донесете дърва!

— „И който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро!“ — произнесе Еди. — В Библията ясно е казано. Онези, които не са приели Исус за свой спасител, ще бъдат хвърлени във вечния огън. Така иска Бог, братя християни!

— Изгорете го! Изгорете Антихриста! — ревна в отговор тълпата.

— „Дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът.“ — продължи Еди.

— Престанете! В името на бога, не го правете! — провикна се Кейт.

Купчини сухи клони от пинии, бодили от кактуси и чаени храсти се предаваха над главите на тълпата и бяха струпвани в основата на дървото. Купчината клони започна да расте.

— Това отсъжда Бог за невярващите — нареждаше Еди, крачейки напред-назад пред растящата купчина. — „Те ще бъдат мъчени дене и нощем вовеки веков.“ Това, което правим, е позволено от Бога и е потвърдено в Библията. Ето ви цитат от Откровение 14:11: „Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков: няма да имат покой ни денем, ни нощем.“

Купчината растеше безредно. Няколко мъже започнаха с крака да я подреждат около Хейзълиъс.

— Не го правете! — кресна Кейт отново.

Купчината стигна до горната част на бедрата на Хейзълиъс.

— „Падна от Бога огън небесен и ги погълна“ — цитира Еди.

Кактуси, пелин и змийска трева, взривно сухи, продължаваха да се трупат на купчина и да погребват Хейзълиъс до кръста.

— Готови сме за Божията воля — тихо каза Еди.

Доук пристъпи напред и отново вдигна ръце — в едната със запалка, в другата с коктейл „Молотов“. Тълпата се отдръпна и притихна. Мъжът отново се извърна наполовина като модел с вдигнати ръце. Тълпата отстъпи още по-назад, ужасена.

Доук щракна запалката и запали самоделната бомба. Висящият парцал лумна. Завъртя се и хвърли горящата бутилка в купчината. Разнесе се свистене и вътре в купчината просветна огън, който изригна нагоре със силно пращене.

От тълпата се надигна силно „Ооххх!“.

Форд се стегна и гледаше, прегърнал Кейт, подкрепяйки я, когато тя почти припадна. Всички наблюдаваха мълчаливо. Никой не извърна поглед.

Докато пламъците се издигаха, Хейзълиъс произнесе с ясен и спокоен глас:

— Вселената никога не забравя.

75.

Нелсън Бигей наблюдаваше човешката клада с растяща ярост. Да изгориш жив човек! Така бяха постъпвали испанците с техните предшественици, ако не искат да се покръстят. А ето че сега отново се