Чуваше виковете и писъците на тълпата от другата страна на вратата. Блъскаха с нещо тежко. Вратата се огъна и една от пантите поддаде.
— Няма да успееш. Няма време.
През вратата долетя гръмовният възглас: „Хейзълиъс! Антихрист!“
Долби отново трескаво се залови за работа.
— Трябва да вървим — приближи се Кейт зад Форд.
Форд се обърна и последва Кейт обратно в компютърната зала. Останалите се бяха струпали край аварийния изход, а Уордлоу се опитваше да пусне контролното табло.
Уордлоу приключи с кода и се насочи към устройството за разпознаване на длани до изхода. Устройството не работеше.
Бум! Вратата към мостика рухна и се строполи на пода. Ревът на тълпата се разнесе по-силно, когато хората се втурнаха в задимения мостик.
Последва канонада от изстрели и викът на Долби, когато го откъснаха от работното му място.
— Къде е Антихристът? — провикна се един мъж.
Форд се втурна към компютърната зала, затвори вратата и я заключи. Уордлоу извади обикновен ключ, разби един панел до вратата и отвътре се показа клавиатура. Набра някакъв код. Нищо.
— Те са в задната стая!
— Някой да събори тази врата!
При втория опит на Уордлоу вратата се отвори с гладко прищракване. Учените се изнизаха един след друг във влажния и миришещ на мухъл мрак на въгледобивната мина. Форд остана последен и бутна Кейт пред себе си. Пред тях се точеше дълъг и широк тунел, подпрян с ръждясали стоманени греди, които крепяха напукания и изтърбушен таван. Оскъдното аварийно осветление само усилваше още повече задушния мрак. Миришеше на влага и на гнилоч като пресъхналото блато, каквото някога е било мястото. От тавана капеше вода.
Уордлоу бе затръшнал задната врата и се опитваше да я заключи. Само че ключалките бяха електронни и без захранването не работеха.
В компютърната зала отекна оглушителен гръм и ревът на тълпата се усили. Таранът беше разбил компютърно управляваната врата.
Уордлоу се мъчеше да се справи с ключалките, като най-напред използва магнитната си карта, а после набра кода на клавиатурата.
— Форд, ела тук! — Поколеба се само за миг, после извади втори пистолет от кобура си и го подаде на Форд. Беше „Зигзауер“ P229. — Ще се опитам да ги задържа тук. Мините отзад са като колонни зали. Всичко е свързано. Не спирайте да вървите и се придържайте към лявата страна, избягвайте задънените тунели, докато стигнете до голямата зала, където са разкопавали основната жила. Намира се на около четири и половина километра навътре. Шахтата за метана е в далечния ляв край. Можете да избягате оттам. Не ме чакайте — просто изведи всички оттук, мамка му. Вземи и това — пъхна той в ръката му мощно фенерче.
— Не можеш да ги удържиш сам — каза Форд. — Това е самоубийство.
— Ще ви спечеля време. Нямате друг шанс.
— Тони… — поде Хейзълиъс.
— Не си хаби думите!
— Убийте Антихриста! — долетя приглушеният възглас от другата страна на вратата. — Убийте го!
— Бегом! — кресна Уордлоу и тласна с ръка Форд към галерията, а сам залегна зад каменния ръб.
Хукнаха по тъмния тунел, Форд най-отзад, като цапаха през локви вода по пода на мината и осветяваха пътя си с фенерчета. Чуваше блъскането по вратата, рева на тълпата и виковете „Антихрист!“, които отекваха в тунелите. След малко прозвучаха няколко изстрела. Разнесоха се писъци, още изстрели и шум на хаос и паника.
Тунелът беше дълъг и прав, а на всеки петнайсет метра перпендикулярно вдясно се отклоняваха други тунели, които водеха към още успоредни проходи. Въглищната жила отляво се стесняваше и явно бе изоставена, преди да бъде напълно разкопана, поради което бяха останали много тунели без изход, добивни забои и мрежа от тънки пластове.
Отзад се чуха още изстрели, които отекнаха лудо в затвореното пространство. Въздухът беше тежък и задушен, стените лъщяха от влага и бяха набраздени с бяла селитра. Тунелът направи широк завой. Форд настигна Джули Тибодо, която бе изостанала, обгърна я с ръка и се опита да й помогне.
Още далечни изстрели. „Уордлоу се бие геройски“, тъжно си помисли Форд, удивен от смелостта и всеотдайността на този мъж. Сериозно беше сгрешил в преценката си за него.
Мината водеше до широко помещение с висок таван, основната жила, поддържано от масивни колони от неизкопани въглища, оставени, за да поддържат средата. Колоните бяха дълги шест метра — черни лъскави въглища, които блестяха на светлината, а мината приличаше на лабиринт от колони и открити пространства без никакъв план. Форд спря, за да провери пистолета си и видя, че е напълно зареден с деветмилиметрови куршуми. Пъхна пълнителя обратно.
— Ще останем заедно — каза Хейзълиъс, изоставайки от останалите. — Джордж и Алан, помогнете на Джули — има проблеми. Уайман, ти остани отзад и покривай тила.
Хейзълиъс стисна с две ръце раменете на Кейт и я погледна право в лицето.
— Ако нещо се случи с мен, ти поемаш контрола. Ясно?
Кейт кимна.
Групата мъже с Еди бе пресрещната от внезапен откос изстрели, разнесъл се иззад първата колона въглища.
— Залегнете! — викна Еди, насочи револвера си натам, където бе видял първото проблясване на изстрелите, и изстреля един пълнител, за да възпре огъня. Зад него прозвучаха и други изстрели, когато останалите се присъединиха и съсредоточиха обстрела си към мястото, откъдето проблясваха изстрелите. Лъчите на десетина фенерчета осветиха тунела.
— Той е зад онази стена от въглища! — провикна се Еди. — Прикривайте ме!
Разпокъсан огън удари стената и от нея се разлетяха парчета въглища.
— Не стреляйте!
Еди стана и притича до широката колона, която беше дълга поне шест метра, преди да завие. Прилепи се до далечния й край и се плъзна бавно по нея, като даде знак с ръка на няколко други нападатели да заобиколят от другата страна. Придвижваше се покрай грапавата повърхност на въглищната жила с извадено оръжие.
Стрелецът очакваше хода им и се хвърли към съседната колона.
Еди вдигна пистолета си, стреля и не улучи. Прозвуча друг изстрел точно преди мъжът да стигне до укритието си. Той падна и запълзя. Фрост се показа откъм другия край на колоната, стиснал пистолета си с две ръце, и стреля за втори и за трети път към пълзящия мъж, който рухна неподвижен. Приближи се до него и от упор произведе последен изстрел в главата му.
— Чисто е — каза той, оглеждайки тунела с фенерчето си. — Само един. Останалите са избягали.
Ръсел Еди свали пистолета си и отиде в средата на тунела. Хората се тълпяха през отворената врата и изпълваха пространството, а гласовете им ечаха силно в тясното пространство. Вдигна ръце. Настана тишина.
—
Усети как тълпата зад него се надига, усети енергията на хората като динамо, което захранва неговата решимост. Само че последователите му бяха твърде много. Нуждаеше се от по-малка, по-подвижна група. Обърна се и се опита да надвика тътена на машината:
— Мога да взема в тунелите малка група — само въоръжени мъже. Разбрахте ли? Никакви жени и деца. Всички мъже с оръжия и опит да излязат напред! Останалите да се отдръпнат!
Около трийсет мъже си проправиха път напред.
— Стройте се и ми покажете оръжията си. Вдигнете ги!
Мъжете с възглас вдигнаха оръжията си — пушки и пистолети. Еди огледа мъжете в редицата един по един. Отстрани неколцина със стари пушки, които се зареждаха през цевта, няколко младежи с пушки за
