Ден на гнева

Наблюдава как катерачът зареди и отново внимателно се прицели. Хората, които се катереха под него, спряха, за да гледат. Появи се светкавица и само след миг изстрелът от пушката-помпа стигна до ушите на Доук. Дъжд от искри се спусна по проводника и той потрепери. Разнесоха се радостни възгласи.

Мъжът запази равновесие и отново зареди пушката. За втори път се появи светкавица и после се чу изстрел. Проводникът развихри хиляди искри и се сви като гърмяща змия, ударена с камък. Отново шумно одобрение.

Трети изстрел. Този път силна огнена струя се проточи в мрака. Проводникът се скъса със звънко и плътно издрънчаване, което сякаш затрептя във въздуха, а отрязаният край падна като на забавен каданс, пръскайки огън и навивайки се на спирала над хората долу. Падна с поредица от гърмежи и мълнии от светлина и пушек и прогони хората, които се разбягаха с писъци.

Страхотно.

Доук отново насочи вниманието си към кулата. Мъжът пак зареждаше пушката-помпа и се прицелваше. Само че сега хората на кулата крещяха — какво? Да спре ли? „Не, направи го“, помисли си Доук.

Поредният изстрел на пушката. Парче от изолатор полетя надолу сред фойерверк от искри, вторият проводник се скъса и падна върху самата кула. Сякаш невидим великан помете кулата — хората просто се откъснаха от стълбата, телата им полетяха надолу, удряха се в по-долните прегради, отскачаха и се завъртаха и едно след друго тупваха глухо на земята.

Отскочилият проводник се метна настрани и полетя към него, пеещ като струна на гигантска китара. Доук изскочи от джипа само миг преди съскащият кабел да го удари всред изригнал фонтан от искри. Падна върху изпадналата в паника тълпа и запълзя над повалените хора в опит да се измъкне. Джипът пламна и само след миг той усети горещината от избухналия резервоар, ударната вълна, внезапното сияние.

Надигна се и огледа пораженията.

Проводникът беше паднал до средата на оградената зона и бе оставил огнена диря. Сградата на асансьора беше в пламъци заедно с половин дузина пинии. Мъртви и ужасно обгорели хора бяха осеяли мястото край горящото превозно средство.

„Още души в рая — помисли си Доук, — още души отдясно на Отца.“

68.

На плоския си монитор Кен Долби видя кривата на захранването да отскача силно нагоре и после рязко да се спуска надолу и да се завихря неистово.

— Изабела! — той отново набра кода за изключване. В отговор на екрана се появи:

ГРЕШКА В КОДА ЗА ДОСТЪП

— Мамка му!

Включи се някаква сирена, все едно крясък на вещица отекна над Мостика, и на тавана светна червена лампа.

— Претоварване! — кресна Сейнт Винсънт.

Глух тътен разтърси помещението и екранът на Визуализатора се пръсна на малки стъкълца, които се посипаха като градушка на пода.

— Изабела! — кресна Долби и стисна контролния пулт с две ръце.

Не се предавай, Изабела.

Сейнт Винсънт се бореше с клавиатурата и прекъсваше силовите вериги:

— Прекъснато е захранването на Първи! Как е възможно? Не може да бъде.

— Лъчът! — викна Мърсър и се вкопчи в един терминал. — Отклонява се! Получавам… извивка!

Хейзълиъс нададе вик.

— Чън! Последното съобщение! Изобщо не успях да го прочета. Ти записа ли го?

— Не мога да го намеря — отговори Чън. — Може да съм го изгубила… да съм изгубила всичко.

— Запази данните на хартия! — изрева Хейзълиъс.

Долби прогони хаоса наоколо от съзнанието си. Изабела не отговаряше на нито една от въведените команди. Нещо се бе случило — сигурно огромните процесори се бяха сринали. Долби се обърна към Едълстайн:

— Включи главния компютър директно. Прескочи всички начални процедури и тестови поредици. Просто включи копелето!

Електрическа дъга се извиси над натрошените остатъци от екрана. Глуха и разтърсваща експлозия прозвуча дълбоко в пещерата, последвана от още една. Звукът на Изабела рязко се промени, стана пулсиращ, мърморещ, треперещ. Стаята се напълни с пушек.

— Създаваме миниатюрна черна дупка — тихо каза Кейт.

— Това е невероятно! — кресна Уордлоу. — Знаете ли защо изгубихте мощност в Първи? Тези копелета прекъснаха проводника… Пред вратата на Изабела има тълпа… О, Исусе, губя охранителните камери — онези минават през асансьора…

Разнесе се съскането на компютърния сняг, а след това цяла редица монитори угаснаха.

— О, не!

Още съскане и пукане. Целият охранителен пункт угасна, предупредителните лампи също угаснаха. Изабела стенеше и трепереше.

— Принтираш ли? — кресна Хейзълиъс на Чън.

— Намерих го, сега търся работещ принтер! — Тя блъскаше по клавиатурата, а по лицето й струеше пот.

— О, божичко… Не го губи, Рей.

— Готово! — възкликна Чън. — Принтирам. — Тя скочи и се спусна към другия край на стаята при принтерите. Грабна хартията, която изплюваше принтерът, и я откъсна. Хейзълиъс я грабна от нея, сгъна я и я пъхна в задния си джоб.

— Да се махаме оттук!

Стаята се разтърси от поредния приглушен тътен, който метна Долби на пода. Светлината потрепери, електрически дъги пукаха по конзолите. Изабела стенеше дълбоко, като в предсмъртна агония. Долби се надигна и се върна до машината си.

Форд го стисна за ръката:

— Кен, трябва да се махаме оттук!

Долби дръпна ръката си и отново опита да въведе кода.

ГРЕШКА В КОДА ЗА ДОСТЪП

Главният компютър започна да прескача началните си операции.

— Алан! Казах ти да изключиш p5! — кресна Долби.

— Кен, престани! — намеси се Форд. — Да вървим.

Не ме оставяй, Изабела!

Той продължи да работи. Трябваше да стигне до Изабела. По един или по друг начин. Трябваше да я изключи безопасно. Разваленият магнит откачаше. Двата лъча блуждаеха около центъра в тръбата и се отклоняваха. Ако докоснеха ръба или се плъзнеха един по друг…

— Долби! — стисна го Хейзълиъс за рамото. — Не можеш да го предотвратиш! Трябва да тръгваме!

— Махай се! — Долби замахна към Хейзълиъс, но не улучи. Отново се обърна към монитора и се вбеси от видяното: — Алан, проклет да си, p5 все още работят! Казах ти да ги изключиш!

Никакъв отговор. Огледа се и се опита да види Едълстайн в задимената зала. Изтри насълзените си очи и се закашля. Навсякъде бе пълно с пушек. Мостикът беше празен.

Можеше да спаси Изабела. Знаеше, че може. А ако не успее, какъв смисъл има да живее?

Тук съм, Изабела. Остани с мен още малко.