Ръсел Еди го направи. Уби човек. Бог му беше дал сила. Вече участваше в битката.
Убийството на грешника като че ли зареди тълпата с електричество. Бръмчаха от вълнение. Усетил прилив на енергия, Еди закрачи към голямата титанова врата. Застана пред нея, обърна се и вдигна пистолета:
— „И даде му се да вложи дух в зверовия образ!“ Кой ще се изправи заедно с мен пред Антихриста?
Тълпата ревна одобрително.
— Кой ще се изправи заедно с мен пред Антихриста?
Още един неистов вик. Еди усети как го изпълва прилив на сила.
— Той е извън закона!
Рев.
— Нечестивия!
Тълпата ревеше неконтролируемо.
— В името на Господ и на единствения му син Исус Христос ние ще го унищожим!
Хората се спуснаха вкупом вратата, но титанът не поддаде.
— Отдръпнете се! — викна Еди. — Ще минем през тази врата. — Той насочи пистолета си, но нечия ръка го стисна.
— Пасторе, този револвер няма да свърши работа. — Войник в камуфлажна униформа и с карабина AR–15 на гърба пристъпи напред. — Виждате ли тази установка? — попита той и посочи трите конични устройства, насочени към вратата. — Това е устройство за проникване с взлом, готово за използване. Войниците също са имали намерение да пробият дупка в тази врата. И те са искали Изабела.
— Откъде знаеш?
— Аз съм Майк Фрост, бивш служител от пета група на спецчастите. — Той за малко не строши ръката на Еди, когато я стисна.
— Вкарай ни вътре, Майк.
Фрост внимателно обиколи установката и надникна в металните конуси.
— Кукличката вече е заредена с C4. Адски късмет е, че някой куршум не е улучил тези неща по време на престрелката. Кабелите свързват трите устройства в едно, а ето това са детонаторите — вдигна той един малък цилиндър с прикрепена към него жица. Бяха общо три и мъжът внимателно пъхна всеки един в C4 и здраво ги натъпка.
— Кажете на всички да се дръпнат. Много назад. Ето там встрани и да се обърнат с гръб.
Еди бързо поведе тълпата далеч от установката. Фрост разпъна изцяло кабелите, вдигна капачето над копчето на детонатора и постави пръста си върху него.
— Запушете си ушите.
69.
Форд и екипът последваха Уордлоу в компютърната зала зад Мостика. Беше дълго и голо помещение със сиви стени и с три редици притихнали сиви пластмасови шкафове. Тук се намираше най-бързият и най- мощен суперкомпютър на света. Процесорите тихо бръмчаха, отделните панели на всеки шкаф бяха осеяни с мигащи светлинки, повечето от които бяха червени или жълти. В дъното се виждаше една-единствена стоманена врата.
— Долби няма да дойде — присъедини се към тях Хейзълиъс.
— Имаме три проблема — каза Уордлоу. — Първо, Изабела ще избухне. Второ, вън има заредена бомба, и трето, не можем да се обадим за помощ.
— Какво ще правим? — проплака Тибодо.
— Стоманената врата в дъното води към старите тунели на мините. Трябва да излезем оттам. Трябва да поставим доста голяма част от тази планина между себе си и Изабела, преди да избухне.
— А как ще излезем от тунелите на мините? — попита Форд.
— В другия край има стара вертикална шахта, превърната в изход за метан в далечния край на мината. Там все още има стар скрипец. Сигурно не може да се използва. Ще трябва да скалъпим нещо.
— Това ли е най-доброто, което можем да направим?
— Или това, или през предната врата — в тълпата.
Мълчание.
Експлозията, разтърсила компютърната зала, повали Форд и останалите на колене, като че ли бяха камъчета в консервена кутия. Звукът отекна напред и назад, а детонацията отекна като гръм в планината. Лампите в стаята примигнаха и през конзолите преминаха електрически дъги. Форд се изправи и помогна на Кейт да стане.
— Това Изабела ли беше? — провикна се Хейзълиъс.
— Ако беше Изабела, щяхме да сме мъртви — каза Уордлоу. — Тълпата взриви титановата врата.
— Невъзможно!
— Не и ако са използвали военните експлозиви.
Внезапно по вратата на мостика отекнаха ударите на юмруци. Форд отиде до вратата и се ослуша. Виждаше как Долби се труди като привидение, приведен над компютъра си.
— Хейзълиъс? — долетя през вратата приглушен писклив глас. — Чуваш ли ме, Антихристе? Идваме за теб!
Пастор Ръсел Еди крещеше на стоманената врата:
— Хейзълиъс, ти богохулства срещу Бога, срещу неговото име и срещу онези, които са на небето!
Вратата беше от дебела стомана, а те нямаха повече експлозиви. Да стреля с револвера си в ключалката от толкова близо би било безполезно и направо налудничаво.
Въпреки това тълпата напираше към вратата, блъскаше и крещеше.
— Християни! — прокънтя гласът на Еди в огромната пещера. — Чуйте ме, християни!
Тълпата притихна неспокойно, чуваше се пъкленото стенание на машината в тунела пред тях.
— Отдръпнете се от вратата! Трябва да организираме атаката си!
Посочи с пръст и каза:
— В другия край на пещерата има стоманени греди. Искам най-силните мъже — само мъже! — да вземат една греда и да блъскат с нея вратата. Останалите имате не по-малко важна задача. Разделете се на две групи. Искам първата група да отиде в дългия сводест тунел ето там — посочи той овалния отвор, облян от кондензат. — Нарежете и смажете с чукове тръбите, кабелите и проводниците, които захранват суперкомпютъра, Звяра! — Вдигна лист, на който бе разпечатал нещо от интернет. — Това е карта на Звяра. — Посочи към един мъж, който му се стори по-спокоен от останалите, който носеше оръжието си с лекота и имаше излъчване на ръководител. — Това е за теб. Ти ще ги водиш.
— Слушам, пасторе.
— Минем ли през тази врата, искам втората група да ме последва в контролната зала, да заловим Антихриста и да унищожим оборудването там.
Одобрителен рев. Двайсет мъже вече бяха вдигнали стоманената греда в дъното. Тълпата се раздели, когато те тежко се придвижиха напред с насочена към вратата греда.
— Напред! — ревна Еди, застанал отстрани. — Смажете я!
— Смажете я! Унищожете я!
Тълпата се раздели и мъжете се понесоха в бавен тръс към вратата. Гредата се удари в нея със силен и глух трясък и я огъна навътре. От удара гредата отскочи и мъжете се олюляха в опита си да я удържат.
70.
Приглушен тътен разтърси стаята и металната врата издрънча, сякаш тълпата я бе ударила като камбана. Форд с мъка си проправи път в пушека, намери Долби и го стисна за рамото.
— Кен, моля те! Ела с нас, за Бога!
— Не. Съжалявам, Уайман — отговори Долби. — Оставам тук. Мога… Мога да спася Изабела.
