коленичилите хора да се дръпнат. — Слава на добрия Бог! Амин, братко!
— Слава на Бога! — долитаха механичните отговори. — Слава на Исус!
— Приятелю християнин — обади се Доук и се изправи, — кой си ти?
— Слава на Исус! — отново се провикна Уили. — Ние се братя в името на Христос! Дойдох да се присъединя към вас!
Конете бяха неспокойни, подскачаха и пръхтяха нервно, хората се бояха от тях и се отдръпваха. Зад конете на червеникавата светлина се появи още една фигура, яхнала кон и подканяща животните отзад. Форд позна шамана Нелсън Бигей. Беченти спря неспокойната група коне точно пред учените, животните се скупчиха едно до друго, въртяха очи, мятаха глави и бяха почти неконтролируеми. Настана истинска суматоха.
Тълпата се разпръсна, хората се защураха насам-натам, пазейки се от тежките копита и озъбените разпенени муцуни.
— Какво правиш с тези коне! — сърдито кресна Еди и също отстъпи назад.
— Искаме да се присъединим към вас! — изумено го изгледа Беченти като кръгъл идиот. Предният кон се опита да се дръпне, Уили „изпусна“ въжето на конете и го настъпи, за да го възпре. — Опа, кучи син такъв! — викна Беченти. Наведе се рязко да вдигне края на въжето. При това бързо движение заговори на групата припряно и едва чуто: — Като дам знак, скачате на конете и изчезваме веднага.
Доук пристъпи на откритото място и застана пред Еди и Форд.
— Добре, приятел, по-добре кажи кой си и какво каза току-що на затворниците.
— Чу ме, човече — провлече Беченти пискливо, — аз съм свой, християнин! И аз искам да участвам. Помислих си, че може да ви дотрябват коне!
— Пречиш на делото ни, идиот такъв! Махни тези коне оттук!
— Разбира се, разбира се… извинявай, човече, просто се опитах да помогна. — Беченти се извърна. — Спокойно, кончета! — провикна се той и дивашки размаха ръце. — Спокойно! Хо! Спокойно!
Виковете му само допълнително раздразниха конете. Беченти грабна юздите им и започна да ги обръща, за да ги изведе обратно отзад, само че явно не успяваше да се справи с животните. Когато те не се обърнаха и той размаха пред тях едно навито ласо, конете внезапно рязко се завъртяха, принудиха Еди и Доук да отстъпят назад и се наместиха между тях и пленниците. Един от конете се изправи на задните си крака и тълпата отстъпи още по-назад.
— Махни конете, копеле! — кресна Доук побеснял и се опита да ги избута.
— Слава на Исус и на светците! — отново размаха пистолета над главата си Уили и изкрещя: — Сега!
Форд грабна Кейт за ръката и я метна на един дорест кон, а Беченти хвърли Чън на едно петнисто индианско пони, после дръпна Чечини зад себе си на сиво-жълтеникав кон. Инес се метна на червеникавокафяв жребец и след по-малко от десет секунди всички бяха на конете, някои по двама.
Доук се опита да си проправи път със сила през струпалите се хора и кресна:
— Спрете ги! — Пресегна към пушката и я измъкна от кобура на рамото си.
Еди вече беше вдигнал пистолета и се целеше във Форд.
— Слава на Бога! — крещеше Беченти. Завъртя коня си и копитата връхлетяха върху пастора. Той стреля, не улучи и падна, а в този момент индианецът светкавично връхлетя върху Доук, който изпусна пушката си и залитна назад. Беченти вдигна навитото ласо. Размаха го и кресна: — Иииааа!
Възбудените коне не се нуждаеха от повторна покана. Те се втурнаха сред хората, разпръснаха ги и излетяха на свобода. След като се измъкнаха, Беченти рязко зави надясно и ги поведе към прикритието на песъчлива клисура. Зад гърба им избухна безредна стрелба, разпокъсани изстрели в мрака, но те вече бяха на сигурно място в клисурата и куршумите просто свистяха над главите им.
— Иииааа! — крещеше Беченти.
Конете поеха в галоп по пясъчната клисура, взимаха завой след завой, докато изстрелите не се превърнаха в слабо пукане някъде в далечината, а виковете и крясъците на тълпата почти заглъхнаха. Забавиха ход до бърз тръс.
Зад тях в далечината Форд чу рева на мотоциклет.
— Чу ли това, Уили? — провикна се Бигей отзад. — Някой има мотоциклет.
— Мамка му! — изруга Беченти. — Ще трябва да избягаме на този негодник! Дръжте се!
Поведе ги извън клисурата нагоре по висок каменен бряг, а копитата на конете кънтяха по пясъчника. Когато се изкачиха горе, той се понесе сред дюните и се отправи към дълбоко пресъхнало дере в далечния край.
Разнесе се грохот и цялото плато потръпна. Тъмни облаци от прах се издигнаха към нощното небе. От земята, на стотина метра вдясно от тях изригнаха пламъци. Една пиния изпращя и пламна, последвана от още една. Зад гърба им в източния край на платото се разнесе гръмовна експлозия, после още една.
Отново се чу ревът на мотоциклета, този път много по-близо. Настигаше ги бързо.
— Ииааа! — отново се провикна Беченти, докато се носеше по ръба на сухото дере, а после рязко се насочи надолу към дъното му.
Форд го последва, вкопчил с все сила краката си в дорестия кон. Ръцете на Кейт го държаха здраво.
78.
Препускаха по тъмното плато. Конят на Форд се поколеба на ръба на сухото дере, след това се спусна по мекия пясъчен склон, политна назад и заби копитата си, докато наполовина се хлъзгаше, наполовина скачаше по дългия склон, а край тях се сипеше пясък.
Ревът на мотоциклета се чуваше горе от ръба. Разнесоха се изстрели и Форд чу как един куршум профуча и се заби в скалата отляво. Стигнаха дъното на сухото дере и се понесоха по него. Форд чуваше как мотоциклетът горе продължава да се носи по ръба на дерето.
Беченти дръпна поводите на коня си:
— Ще ни пресрещне! Обръщайте!
Мотоциклетът рязко спря на ръба и в дерето се изсипа водопад от пясък. Доук стъпи здраво, извади пушката си от кобура и се прицели.
Обърнаха конете, когато прозвуча първият изстрел и предизвика пясъчен вихър непосредствено до Форд. Прикриха се временно зад купчина свлекли се скали. Проехтя друг изстрел, който изсвистя в горната част на скалите. Форд осъзна, че в дерето са като в капан. Не можеха да отидат нито напред, нито назад. Мъжът горе можеше да се прицели без проблем и в двете посоки. А брегът над тях беше твърде стръмен, за да се покатерят.
Друг изстрел пръсна бучка пясък точно зад тях. Отгоре се разнесе дрезгав смях.
— Можете да избягате, безбожни либерални скапаняци такива, но не можете да се скриете!
— Уили! — обади се Бигей. — Сега е моментът да използваш пистолета си!
— Той не е… зареден.
— Защо, мамка му?
— Не исках никой да пострада — стеснително отвърна Беченти.
— Направо прекрасно, Уили! — отчаяно вдигна ръце Бигей.
Пушката отново стреля, куршумът изсвистя точно над главите им и глухо удари отсрещния бряг.
— Слизам долу! — победоносно обяви Доук.
— По дяволите, човече, какво ще правим? — попита Беченти. Конят му пръхтеше и лудуваше, притиснат натясно.
Форд чу как Доук се плъзга и скача по склона. След миг щеше да стигне дъното на дерето, откъдето щеше да има чудесна видимост за стрелба и в двете посоки. Може би нямаше да улучи всички, но със сигурност щеше да избие доста хора, преди да успеят да се скрият зад следващия завой.
— Кейт, премести се на коня на Бигей.
— Какво правиш? — попита тя.
— Побързай.
— Уайман, не умееш да яздиш…
