Сблъсък

здраво — беше си я заслужил. Натисна здраво греблата, толкова силно, че те изскочиха от гнездата си. Проклинайки, с треперещи ръце, той ги пъхна обратно и загреба. Скоро „Марея“ изчезна в мъглата и след няколко минути собствената му лодка изскочи през очите му, покрита с ръжда и омазана с масло.

Той се качи на борда и се спусна в малката каюта, където държеше лулата и метамфетамина. Извади една бучица с треперещи пръсти, опита се да я пъхне в лулата, изпусна я, изруга, наведе се да я вземе и най-накрая успя да я натъпче и да я запали.

Ох, мамка му, колко беше хубаво. Той се излегна назад със стон, усещайки члена си толкова твърд от притока на кръв, и в главата му се завъртяха картини на това, което щеше да причини на двете кучки, когато ги спипа.

Аби продължаваше да пълни кофата с кал и да изхвърля навън камъни, постепенно изчиствайки дъното на кратера, където беше пропуканата скала. Дъждът не спираше, дори се засилваше, и тя започна да чува вълните, които се разбиваха в камъните в подножието на хълма. Надигаше се буря — трябваше да свършат по-бързо.

Тя изкопа един изключително голям камък и Джаки слезе при нея, за да й помогне да го изтикат от дупката. Заби лопатата няколко пъти, след което падна на колене и бръкна с ръце в студената кал.

— Тук наистина е голяма каша, но мисля, че приближаваме.

— Изглеждаш много страховито — рече Джаки през смях.

— И ти не изглеждаш като абитуриентка на бала си.

Последваха още камъни, изхвърли се още много кал. Студеният дъжд се стичаше по врата й. Тя отново спря и зарови ръце в калта.

— Аби, никакъв метеорит не намираме.

— Тук е. Трябва да е тук.

Остана на колене и започна да изгребва с ръце калта от гранитната скала. Дъждът започна да я измива. С нарастващо въодушевление Аби забеляза радиално разположените пукнатини в скалата, но калта отново ги засипа.

— Не може да не е тук — каза тя настоятелно на висок глас, сякаш за да го накара да се случи. Хвърли още камъни и кал в кофата. — Къде се е заврял, по дяволите?

— Да не е някой от камъните, които изхвърлихме? — попита Джаки.

— Нали ти казах, трябва да е метеоритно желязо!

— Хей, просто попитах.

Ядосана и премаляла от умора, Аби се свлече на дъното на кратера. Може би метеоритът се беше вклинил толкова здраво, че се беше превърнал в част от скалата. Тя изгреба с ръце колкото можа от калта и чакъла, напълвайки кофата още няколко пъти.

— Джаки, напълни кофата с морска вода, за да измием всичко.

Джаки грабна кофата се изгуби надолу по хълма. Върна се след няколко минути, носейки я пълна с вода. Аби я взе и я плисна върху калната, напукана скала.

Чу се бълбукащ звук и водата се изтече през една дупка в скалата като в мивка.

— Какво, по дяволите… — Тя бръкна с пръсти в дупката.

— Ще донеса още вода.

Джаки хукна обратно с пълна кофа, плискайки водата по хълма. Аби я грабна и я изля в дупката. Тя отново изчезна, този път разкривайки една идеално кръгла дупка в скалата, широка около четири инча в диаметър, която продължаваше надолу в земята. Около нея се простираше мрежа от пукнатини.

Аби свали ръкавицата си и пъхна пръсти в дупката, опитвайки се да стигне колкото се може по- надълбоко. Стените бяха гладки като стъкло, цилиндричната дупка беше толкова перфектна, сякаш бе издълбана със сонда.

Тя взе едно камъче и го пусна в дупката. След миг чу слабо чукване отдолу.

Аби погледна към Джаки.

— Няма го. Метеоритът не е тук.

— А къде е?

— Просто е продължил надолу. — И въпреки всичките опити да потисне сълзите си, тя избухна в ридания.

32.

Порутеният манастир беше претъпкан с бегълци, монасите отвеждаха болните хора в бомбардирания храм и им даваха храна и вода. Звуците на плачещи деца и хлипащи майки се смесваха с брътвежите на объркани и ужасени гласове. Когато Форд се огледа, търсейки игумена, той с изненада забеляза, че облечените в оранжеви роби монаси, тежковъоръжени и препасали патрондаши, обикалят наоколо, явно охраняваха пътеките, които слизаха от планината. В далечината, над хълмовете, се забелязваше черен стълб от пушек, които се издигаше към нажеженото небе.

Най-накрая откри игумена, коленичил до едно болно момче, да го утешава и да му дава вода от стара бутилка от кока-кола. Мъжът го погледна.

— Как успя да го направиш?

— Дълга история.

Игуменът кимна с глава и каза просто:

— Благодаря.

— Нуждая се от усамотено място, за да проведа един разговор — каза Форд.

— В гробището. — Той махна с ръка към обраслата с трева пътека. Форд тръгна към мястото, където гората беше пооредяла, загърбвайки хаоса в манастирския двор. Сред дърветата бяха пръснати десетки будистки ступи, малки кули, в които се съхраняваше прахът на почитани монаси. Някога ступите са били позлатени и боядисани, но с времето цветовете бяха избледнели, някои от кулите се бяха срутили и образуваха малки купчинки. Форд откри едно тихо местенце сред гробниците, извади сателитния си телефон, включи го в нетбука си и набра номера.

Миг по-късно се чу плътния глас на Локууд. Във Вашингтон сега беше два сутринта.

— Уайман? Успя ли?

— Ти си проклет лъжец, Локууд.

— Хей, чакай малко, успокой се. Какво имаш предвид?

— През цялото време си знаел къде се намира мината. Тя е огромна, не може да бъде пропусната от космоса. Защо ме излъга? Каква беше целта на цялата тази шарада?

— За всичко си има причини — отлични причини. Сега: събра ли данните, които ти поръчах?

Форд овладя гнева си.

— Да. Всичко. Снимки, радиационни измервания, джипиес координати.

— Отлично. Можеш ли да ми ги пратиш?

— Ще си получиш данните, след като аз получа обяснение.

— Не си играй с мен.

— Никакви игрички. Просто обмяна на информация. В твоя кабинет.

Последва дълга пауза.

— Много глупаво от твоя страна да следваш такава линия на поведение спрямо нас.

— Аз съм глупав човек. Вече го знаеш. А, и между другото, взривих мината.

— Какво си направил?!

— Взривих я. Няма я. Сайонара.

— Да не си полудял? Нали ти казах да не я докосваш!

Форд се опита да потисне гнева си. Той си пое дълбоко дъх и преглътна.

— Те са поробили цели села, жени и деца. Стотици хора умираха. Имаше един масов гроб пълен с мъртъвци. Не можех да позволя това да продължава.

След кратка пауза Локууд каза:

— Стореното — сторено. Ще се видим в кабинета ми веднага, щом пристигнеш.

Форд прекъсна връзката, изключи телефона и го угаси. Пое си няколко пъти дълбоко въздух, за да