Тринити дълго стоя неподвижна, след като окачи слушалката. Седеше до телефона и мислеше. Беше сигурна, че ако постоеше достатъчно дълго, би открила някакво справедливо възмездие във факта, че повтори на Чейс думите, които много отдавна бе изръмжал на нещастната Мелиса. Но не това бе важното. Чувстваше се така, сякаш нищо вече не би имало значение за нея. Беше се вцепенила и се надяваше да не излезе скоро от това състояние. Напълно сигурна, че е убедила Чейс в края на техните отношения, тя се усети странно безжизнена.
Беше я нарекла история. А това бе любов, но само от нейна страна. И нищо повече. Любовта й към Чейс беше мъртва — още от нощта преди отлитането му за Европа, нощта, когато най-сетне трябваше да приеме, че Чейс никога няма да я обикне.
Мислеше, че е усетила някаква скрита тъга у Чейс, но това по-скоро бе празнотата на егоистичния му живот. Мислеше, че е открила някаква негова вътрешна нужда, но това се оказа нуждата да задоволи похотта си. Вярваше, че в него има нежност, но дори и да бе така, тази нежност бе съвсем мимолетна.
Телефонът я стресна и прекъсна мислите. Не можеше отново да е Чейс.
— Да.
— За какво, по дяволите, мислиш? — изрева Лари в ухото й.
— Ами мислех да поискам да прекъснат телефона ми — уморено отвърна Тринити.
— Сиси досега ми говори колко ти е дебела тиквата.
— Прекрасна фраза! От новата ти книга ли е?
— Тринити, не си мисли да ми създаваш неприятности — излая Лари, — защото няма да ти позволя. Достатъчно време боледуваш, затова отиваш на лекар. Уговорил съм преглед за два часа утре следобед и ти ще бъдеш там, защото аз лично ще те закарам. Ще те взема в един и половина. Някакви въпроси?
— Само един. Кой е умрял, та ти си станал началник?
— Довиждане, Тринити.
Следобеда на другия ден, когато се връщаха от града, Тринити се смееше, макар и съвсем безсилно, на зет си:
— Истина ти казвам! Можеш да вдигнеш и повече от трийсет мили. Това, че докторът е потвърдил нещо, в което дълбоко в себе си вече сама бях убедена, не означава, че трябва да се връщаме вкъщи пълзешком.
Лари се ухили глуповато.
— Преживял съм четири бременности — три на Сиси и една твоя, но новината винаги ме разтърсва.
— Зная как се чувстваш — отнесено каза Тринити. — Трябва да си призная, че и мен самата ме разтърси донякъде.
— И какво ще правиш сега, когато вече знаеш?
— Какво искаш да кажеш? — Тринити сбърчи чело озадачена. — Не мога да сторя кой знае какво. Фактът си е факт. Знаеш вица, нали: „Няма начин да си малко бременна.“
Лари я погледна и внимателно каза:
— Имаш няколко възможности и мисля, че трябва да прецениш добре. Първото, което ми идва наум, е да кажеш на Чейс.
— Не, Лари. — Тринити Категорично поклати глава. — Сигурно е жестоко, но дори не ми е минало през ума да кажа на Чейс.
— Жестоко е, но не е чак толкова странно — отвърна предпазливо той. — Винаги съм казвал, че си твърде независима, за да е за твое добро.
— Не искам да чувам това, което винаги си казвал — почти изстена Тринити. Беше започнало да й се повдига от пътуването. — Би ли натиснал газта?
— Виж, сладур. Това, което искам да кажа, е, че ти износи бременността си със Стефани сама, без баща й, защото нямаше избор. Но този път имаш. Човекът има право да знае, че носиш неговото дете.
— Чейс няма права що се отнася до мен — разгневи се Тринити и веднага съжали. Енергията, която изразходи за гневния си протест, предизвика нов пристъп на гадене. Тя сложи ръка на устата си и изчака да отмине.
Това изчакване бе добре дошло за Лари.
— Зная, че все още не си имала време да обмислиш всичко, но можеш и да абортираш.
— Лари! — Тринити не помръдна главата си, а само завъртя очи и процеди през зъби: — Ако не млъкнеш, ще повърна в хубавата ти чистичка кола.
Ухилен до уши, Лари направи последния завой по алеята към дома й. Когато спря, той се обърна към нея, взе ръката й и съвсем сериозно каза:
— Знаех отговорите, преди да ти задам въпросите, Тринити, защото те познавам добре. Но това, което исках да изтъкна, не бе колко трудно ще ти бъде да имаш бебе и да го отглеждаш сама, защото очевидно вече го знаеш. — Той я погледна загрижено. — Но вероятно не разбираш, че ще последват два пъти по- остри реакции, отколкото за Стефани. Повечето хора в тази община са от по-старото поколение, с по- различни морални ценности от разпространените днес. Хората може да са ти простили, че си сбъркала веднъж, но сега го правиш отново. Този път може и да не проявят толкова разбиране.
Тринити невъзмутимо сви рамене. Лари, както винаги, беше прав, но не я интересуваше какво мислят хората.
— Ако не приемат безусловно моето положение, значи не си струва да се безпокоя за тяхното отношение. Просто няма да имам нищо общо с тях.
— Зная, че Стефани по-скоро е обогатила, отколкото ограбила живота ти и съм напълно съгласен с теб. Мислила ли си как ще й се отразят всички приказки, когато стане голяма и тръгне на училище?
Тринити прокара пръсти през косата си и уморено облегна лакът на прозореца на колата.
— Ако това стане, ще се преместя.
— Ти обичаш това място, Тринити.
— Но обичам и дъщеря си, а вече обичам и това дете, което расте в мен. Няма да позволя нещо да им навреди.
Лари се засмя под мустак и целуна ръката, която все още държеше.
— Макар че си инат и корава тиква, аз те обичам. Както казах вече, знаех отговорите, преди да задам въпросите, а ти бъди сигурна, че със Сиси ще направим всичко, което можем, за да ти помогнем и облекчим положението ти. С теб сме сто процента.
Тринити му се усмихна.
— Най-щастливият ден в живота ми бе този, в който сестра ми те улови и се омъжи за теб.
Лари игриво я щипна за носа.
— Не съм сигурен дали щях да бъда толкова лесен, ако Сиси ми бе казала първо за малката си сестричка. По-добре да си вървя и да почвам да ям новата партида фондан, който Сиси без съмнение е направила, докато ни нямаше.
— Благодаря, Лари — каза Тринити с искрена нежност.
— Винаги можеш да разчиташ на мен, сладурче, ти знаеш това.
Тринити лежеше неподвижно в хамака, опънат между два гигантски ореха в страничния й двор, и се наслаждаваше на лекия ветрец. Източен Тексас тази година беше благословен с красива пролет и тя се възползваше от това, като лежеше вън в хамака, вместо вкъщи на дивана. Бяха изтекли няколко седмици, откакто разбра, че е бременна. Всички дни бяха станали еднакво сиви за нея.
Като много бременни жени, сутрин започваше да й се гади, но при нея това продължаваше двайсет и четири часа в денонощието. Изпитала бе нещо подобно и когато беше бременна със Стефани, но не в такава тежка форма. А този път й беше много по-трудно да се справя. Имаше и четиригодишно дете, за което да се грижи. Ако се почувстваше зле преди, просто не ставаше от леглото по цял ден. А сега трябваше да стане, да приготви чисти дрехи за Стефани, да я храни добре и да се грижи за нея.
През тези дни успявам да правя само това, отчаяно си мислеше Тринити. Струваше й се, че колкото повече работа вършеше, толкова повече оставаше да се свърши. Колкото и да се опитваше да поддържа всичко, фермата започваше да добива изоставен вид, а тя знаеше, че това проличава много бързо.
Сиси вземаше Стефани у тях толкова често и за толкова време, за колкото Стефани беше съгласна да
