остане. Малката все още обичаше да ходи при леля си и чичо си и да бъде с братовчедите си, но сега, когато знаеше, че ще си има братче или сестриче, беше станала много загрижена за майка си и настояваше да стои при нея и да й помага. В повечето случаи обаче тя по-скоро пречеше, отколкото помагаше. Тринити въздъхна печално. Как става така, че когато майките са болни, децата винаги се забъркват в най-големите бели?
Добре че Стефани беше предпочела да отиде при Сиси и Лари през деня. Тринити твърдо беше решила да си почива. Напоследък непрекъснато й се спеше. Беше толкова приятно да лежи неподвижно в хамака, със затворени очи, да усеща лекия полъх на вятъра и да не чува нищо, освен нежното шумолене на листата над себе си и мученето на кравите от далечното пасбище.
— Тринити?
Тя се стресна и отвори очи. Застанал до хамака в обикновена карирана риза и черни джинси, които подчертаваха широките му рамене и дългите му мускулести крака, Чейс изглеждаше изумително мъжествен. Но тя забеляза, че беше и уморен. Какво правеше той тук? Тя затвори очи, за да не го гледа.
— Тринити? Моля те, погледни ме. — Гласът му звучеше колебливо, почти умолително.
— Не си очакван тук — злобно отвърна тя, без да отвори очи. — Върни се в Лондон… или Далас… или Женева… откъдето си дошъл. — Не беше ли странно? Тя наистина не можеше да си спомни къде е бил и не я интересуваше.
— Бях в Ню Йорк допреди няколко часа — внимателно й подсказа той. — Работих без почивка, за да се върна колкото е възможно по-бързо. И сега, когато съм тук, смятам да поостана.
Тя отвори рязко очи.
— Не и тук! Ти нарушаваш границите на имота ми.
Напусни земята ми.
— Оставам, Тринити, докато поговорим и изясним нещата между нас.
Тринити разбра, че от своето легнало положение тя определено беше в неизгодна позиция. Но не се бе помръднала, откакто Чейс се бе появил, защото щеше да й стане лошо. Само да си тръгнеше той!
Чейс я огледа изпитателно.
— Какво има, Тринити? Изглеждаш бледа. Да не си болна?
За миг Тринити се паникьоса. Боже мой, нима й личеше? Тя трескаво започна да преценява. Не, не беше възможно. Не бе имала апетит напоследък и по-скоро бе отслабнала, отколкото напълняла. Следователно джинсите, с които беше, не й бяха тесни й той не можеше да разбере, че е бременна.
— Благодаря. Чувствам се отлично. А сега, ако нямаш нищо против, наистина бих желала да напуснеш. Няма за какво да говорим.
Очите му замислено спряха върху лицето й, а после с поглед на познавач той огледа двора.
— Какво се е случило? Как така си изоставила до толкова нещата? Не е в твой стил. В краставиците ти има бурени, високи по две педи. Какво става тук?
— Какви краставици? — Тринити се улиса и се надигна любопитно на лакти да погледне градината. Изведнъж я обхвана силен пристъп на гадене и тя легна назад със затворени очи.
— Това са тиквички, Чейс — с отвращение процеди тя. — Чуй ме. Не ти е тук мястото и аз не те желая. Иди си!
Последва абсолютна тишина и най-сетне тя отвори очи да види дали Чейс наистина си беше тръгнал.
Де тоя късмет! Той все още стоеше там и я наблюдаваше замислено.
— Тръгвам, Тринити, но ще се върна. Можеш да бъдеш сигурна в това!
Тринити въздъхна облекчено, докато го гледаше да се отдалечава. Слава богу, беше си отишъл. Знаеше много добре, че насила не можеше да го принуди да си тръгне дори и в най-добрата си форма. Никога преди не се бе чувствала толкова слаба.
В последните му думи заплахата бе повече от намек, но странното бе, че ги беше изрекъл по-нежно, отколкото тя предполагаше, че е способен да говори. Това не я тревожеше сега. Чейс си беше отишъл и това беше най-важното. Повече не беше част от живота й. Нейният свят се състоеше от нея, Стефани и бебето, което растеше в нея. Гаденето донякъде се бе уталожило и като се прозя, тя спокойно заспа.
След час и нещо Тринити се събуди изведнъж с чувството, че нещо не е наред. Тя предпазливо пусна краката си от едната страна на хамака и бавно се надигна. Веднага я завладя силен пристъп на гадене и тя не помръдна поглед от земята, докато най-лошото не отмина.
Накрая, когато се почувства малко по-стабилна, вдигна поглед и започна да се изправя, но моментално седна пак, защото видя Чейс. Той се беше настанил удобно на един от нейните столове, които тя изнасяше на моравата. Очевидно беше го пренесъл сам и го беше поставил на място, откъдето можеше да я наблюдава, докато спи.
Беше се излегнал спокойно, небрежно кръстосал крак върху крак. Лицето му беше безизразно, а сините му очи имаха твърд блясък, който Тринити не можеше да разгадае.
— Прекарах много интересно при Сиси и Лари — безгрижно каза той.
Тринити го наблюдаваше предпазливо. Той стана и тръгна отпуснато към нея, нехайно мушнал ръце в джобовете си.
Спря пред нея и спокойно продължи:
— Най-странното бе, че щом Сиси ме видя, започна да събира продукти да прави фондан. Бях чувал за тази нейна слабост, когато е притеснена, но на такова явление не бях ставал свидетел досега. Трябва да призная, че беше страхотно преживяване. Реших, че само с няколко поставени на място въпроса можех да разбера какво не е наред. Бях сигурен, че каквото и да беше, бе свързано с теб. — Чейс спря за миг и после тихо подсказа: — И знаеш ли какво?
Тринити инстинктивно кръстоса ръце върху стомаха си и поклати безмълвно глава. Не й беше минало през ума, че ще отиде при Сиси и Лари, след като си тръгне. Вече бе започнало да й става ясно, че много неща не беше взела предвид. Напоследък при нейното състояние всичко и се струваше безкрайно сиво и противно и не бе мислила за други неща, освен как да изкара деня.
— Сиси ми каза, че си бременна. — Загадъчното му изражение не се промени, но той посегна към кръстосаните на корема й ръце и като хвана едната, внимателно й помогна да се изправи. — А после дойде Лари. Него малко по-трудно го накарах да се разприказва, но щом се убеди в моята загриженост за теб, той се отвори като някои от книгите си. Изглежда, доста е разтревожен за теб.
Чейс затвори за миг очи, сякаш нещо го болеше, а след това меко попита:
— Защо не ми каза, Тринити? И аз имах право да се тревожа за теб.
Зави й се свят и отново започна да й се повдига, но тя отвърна твърдо, без да трепне:
— Не ти казах, защото не е твоя работа.
— Ти носиш моето бебе и това е точно моя работа.
— Не, не е! — Тринити издърпа ръката си и отново я сложи върху корема си. — Бебето е мое и на никой друг. И ако се махнеш и ни оставиш на мира, обещавам ти, че никога няма да изявим претенции към теб или голямото богатство, което си така зает да трупаш, така че не се притеснявай.
— За бога, Тринити, не се притеснявам за това и ти го знаеш!
Но, тя не го знаеше. Измери го с поглед. Чудеше се какво е намислил.
— Това, което ме притеснява, си ти, както и фактът, че ти е било доста трудно. Но сега, когато съм тук, ще помагам с всичко, с което мога… И след като се оженим…
Краката на Тринити се подкосиха и тя сграбчи Чейс, за да не падне.
— Добре ли си? — загрижено питаше той, докато я водеше към стола, на който бе седял.
Веднага щом възстанови що-годе нормално за състоянието си равновесие, Тринити изломоти:
— Какво нахалство! Кое те кара да вярваш, че ще се омъжа за теб? Да не си мислил, че ще се върнеш и бедната малка Тринити ще бъде така благодарна за твоето предложение, че ще припадне в ръцете ти?
— Всъщност ти това и направи — изтъкна спокойно Чейс, коленичил пред нея. — Никога не ми е идвало наум, че може да си толкова упорита и глупава, че да ми откажеш.
— Достатъчно съм умна, за да не се излъжа да приема — възмутено отвърна тя. — Да ти е ясно, Чейс Колфакс. Ще отгледам детето си сама, с много любов и без теб и парите ти.
Чейс се изправи с нетърпелив жест.
