невнимателни, за да продължат да пушат цигари, бяха смятани за убийци.
Пасищата вече не можеха да изхранват животните, които зависеха от тях за прехраната си. Бедните овце във вълнените си палта, изглежда, страдаха най-много. Те само лежаха по гръб с крака във въздуха. Овчарите не можеха да направят нищо. Козите и кравите спряха да дават мляко и лежаха на сянка, правейки си вятър с листа от лапад. Всички животни се обезводниха. После отслабнаха и се сбръчкаха. Мария Календа прекарваше дните си в изпомпване на вода и къпане на прасетата с нея. Беше невъзможно да се бие масло или да се прави сирене.
Кучетата полудяха и повечето трябваше да бъдат застреляни, включително Макс, кучето на моя беден Аркадио, по чиято муцуна не след дълго се появи пяна. Мнозина, разбира се, приеха това за знак. Котките също започнаха да полудяват. Последваха ги паяците. Те плетяха къдрави паяжини като кичури коса. Мухите вече не си правеха труда да летят и лежаха където си бяха, като се молеха за смърт. Плъховете също легнаха по пътищата и на праговете, дишайки тежко.
Един ден Фернанда Пондероза се върна в къщи от „Щастливото прасе“, за да открие, че маймуната й Оскар е родила близнаци. Намери го седнал в клетката да кърми миниатюрните създания с размерите на нарове. Оскар я погледна с очи, изпълнени с укор, че не е помогнала по-рано с нещо в тази ситуация, но Фернанда Пондероза наистина не бе подозирала нищо. Тя дори не беше забелязала, че маймуната е наддала на тегло, въпреки че моряшките костюмчета, с които неизменно обличаше Оскар, наистина го стягаха повече. Тя нарече бебетата Соле и Луна — Слънце и Луна, и прие раждането им за добър знак, макар да бе изненадана, че не го е предвидила.
Пълничките граждани на града не помнеха толкова горещо лято. Хората станаха флегматични и разсеяни и загубиха апетит даже за хляба на Бордино. Само Сузана Бордино, единствената личност в региона без излишно тегло, продължи да се чувства комфортно и публично изразяваното от нея задоволство я направи още по-непопулярна. Но Луиджи Бордино беше доволен, че бизнесът страда. Той обмисляше продажбата на пекарната. Щеше да й вземе добри пари и да има повече време да преследва Фернанда Пондероза. Какво го интересуваше хлябът? Сякаш способна да чете мислите му, Сузана Бордино планираше следващия си ход и ако очите на Луиджи не бяха заслепени от любов, той щеше да изтръпне от злобния й поглед към него.
Докато повечето хора се излежаваха по цял ден и се оплакваха от жегата, жегата и пак жегата, някои предприемчиви индивиди обърнаха трудната ситуация в своя полза. Себастиано Монфрегола, бръснарят, никога не се бе радвал на такава голяма заетост. От жегата косите на всички растяха толкова бързо, че мнозина от клиентите му се нуждаеха от подстригване всеки ден.
Федра Брини започна да прави дрехи от паяжините си, вместо от платна. Това бяха възможно най- леките дрехи, практически безтегловни като шепот, както и модни, и тя можеше да им слага високи цени.
Моята господарка, разбира се, поставяше дълга си преди всичко и спазваше изморителния си график за лечение на болни и ранени из целия район.
Съвсем логично, топлинните удари и обривите ни държаха твърде заети. Имаше огромно разнообразие от обриви, вариращи от зачервени петна през зеленикави гъбички, до сложни многоцветни спирали, които приличаха на татуировки. Наблюдаваха се и други странни реакции. Амелберга Фидоти си пусна брада, защото хормоните й се объркаха от жегата. Берардо Марта разви буца на плещите си, която приличаше на втора глава, и много хора го избягваха, убедени, че това е работа на дявола. Прекалено пълните страдаха от сърцебиене и невероятно потене, поради което оставяха след себе си следи като охлюви. Господарката ми можеше само да ги съветва да стоят на сянка и да пият много вода, но не след дълго и водните запаси намаляха.
Дори през нощта нямаше облекчение от жегата. Хората спяха на верандите си в опит да уловят мимолетния бриз.
От седмици не беше валяло. Реките пресъхнаха и коритата им се свиха. Езерото се изпари и остави лебедите на сухо. Калта, останала от оттеглящите се води, се превърна в прах и вятърът я разнесе. Даже сухите речни корита изчезнаха. Хората непрекъснато усещаха прах в очите си. Белинда Фонди беше обсадена от хора, които настояваха да узнаят кога ще завали, но тя не можеше да им каже. Нямаше никакви признаци за промяна на времето. Небето си оставаше ослепително синьо.
Щеше да стане и по-лошо. Дълбоко под земята се долавяше зловещо буботене. Посред нощ и даже посред бял ден се чуваха скърцания и стонове. За всички бе ясно, че земната кора възнамерява да се отвори. И земетресението нямаше да бъде слабо като тези, които редовно разтърсваха околността.
По пътищата зейнаха дупки. Мазилката падаше. В голямата камбанария камбаните се отвързваха и звъняха непрекъснато, макар никой да не ги биеше. Механизмите на часовниците също бяха засегнати и сега никой не можеше да бъде сигурен колко часът е всъщност.
Сузана Бордино разтревожена проверяваше по няколко пъти на ден пекарната отвън и всяка допълнителна пукнатина бе още една пукнатина в сърцето й. Имаше свличания на земни маси и се появяваха нови свлачища. Дърветата се движеха.
В маслиновата горичка на моя Аркадио дърветата, които стояха на същото място от хиляда години, танцуваха наоколо, реагирайки на налягането под корените си. Призракът на Ремо Карнабучи, който бе обичал маслиновата горичка повече от всичко на света, полудяваше. Той проклинаше своя нещастен син, призоваваше го да спре да мързелува в леглото и да се върне в горичката. Но дори Аркадио да станеше от леглото, не можеше да направи нищо.
Къщичката, в която живееше моята истинска любов, се срути при едно от поредните свличания на земни маси, така че сега той, освен че бе в безсъзнание, беше и бездомен. Доста от оскъдните му вещи, които лежаха разпръснати наоколо, бяха прибрани от безскрупулни хора, които гледаха на това като на ровене в боклука.
Някои хора напуснаха района, събираха вещите си и тръгваха на север или юг, изток или запад с надеждата да избегнат земетресението, когато то удари. Дори отшелникът Недо напусна своето убежище и се завърна при жена си и дванайсетте си деца, които живееха на крайбрежието близо до Фано. Това беше ужасен удар за нас, защото Недо живееше в планините от много години и гражданите го смятаха за светец и благословия за града. Той, разбира се, не каза нищо и с раница на рамо напусна бос нашия клатещ се регион и нашия живот. Макар някои да последваха стъпките на Недо, повечето хора решиха да останат. В края на краищата това беше нашият дом и даже да бъдеше разрушен, какво щяхме да правим някъде другаде? Навсякъде витаеше усещането, че нещо щеше да избухне.
Втора глава
В „Щастливото прасе“, този затворен свят, часът беше ударил. Примо Касторини твърде дълго бе понасял бремето на разпадащия се бизнес. Фиделио никога нямаше да се върне. Той нямаше синове, които да поемат бизнеса му. Някой ден трябваше да се откаже от него. Защо не сега? Нека фабриката за свинско на Пучило да го погълне. Какво значение имаше? С парите, които щеше да получи от продажбата, той щеше да купи яхта и да отплава с Фернанда Пондероза. Далеч от всички и всичко и най-после сам с нея.
Дори месарницата се предаде на жегата. Някога оазис на хладина и спокойствие, сега жегата повече не можеше да бъде държана отвън. Тя проникваше през керемидите на покрива, през стъклената витрина на магазина, въпреки че беше покрита с брезент. Проникваше в мазилката, тухлите и хоросана; промъкваше се под вратите. Примо Касторини също се сгорещяваше. Да, той направо излъчваше топлина. Можеше да се изпържат яйца върху кожата му. И това не се дължеше на времето, а защото кръвта му кипеше вътре в него. Кипеше от похот за Фернанда Пондероза.
Фактически в месарницата беше по-горещо, отколкото навън. И разбира се, нямаше да мине много време, преди стоката да започне да се разваля. Пушеното свинско се запазва по-добре от прясното, но скоро горещината щеше да започне да разваля шунките, съхранявани навсякъде в сградата. Ако времето не започнеше бързо да захлажда, трябваше да се вземат драстични мерки. Студената стая, макар вече да не бе студена, бе по-хладна от всички останали помещения, и Примо Касторини се усамотяваше там, като си позволяваше да се носи върху сала на своите фантазии.
Все още не можеше да я разбере. Да пробие нейната резервираност. Тя се отнасяше с него винаги сдържано, любезно, но студено. Несъмнено се бе пристрастил към нея, но никога не успя да получи
