В този момент бе невъзможно да не почувства цялото й тяло с неописуемите й форми, за които монашеските клетви му бяха забранили даже и да мисли, камо ли да стои така плътно притиснат до нея, и то полуоблечен. Ако някой от другите монаси в манастира случайно ги видеше сега, брат Лон със сигурност щеше да отнесе поне двеста удара с камшик.
— Мира, в името на всички светии, съвземи се — процеди Лон през зъби и се опита да се отскубне от ръцете й.
Тя бе толкова мека, прекрасната й кестенява коса ухаеше на полски цветя точно под носа му. Никой друг мъж на негово място за нищо на света не би се отказал от това удоволствие и въпреки това разбираше, че трябва да се освободи колкото е възможно по-бързо.
— Моля те, пусни ме и се дръпни назад или и двамата ще обезумеем. Не виждаш ли?
— Не. — Тя го стисна още по-здраво и Лон с учудване забеляза, че бе ужасно силна за крехката си конструкция. — Ти си единственият, когото мога да моля за това, повелителю мой! Ти си единственият човек, който може да ме спаси.
В този момент Лон замръзна на място. За Бога! Нещо ставаше с него. Въпреки усилията, които полагаше, слабините му изпитаха най-неописуемото за един мъж състояние и той разбра, че трябва да я отблъсне от себе си, преди и тя да го е разбрала. Просто не можеше да поеме отговорността да поквари и себе си, и това невинно същество с такива презрени, животински инстинкти.
— Ми-ра! — изръмжа той през стиснатите си зъби и започна да се бори, за да се измъкне от ръцете й. — Ми-ра! — повтори, като този път наблегна на сричките, издърпа и двете й ръце напред и здраво ги стисна между своите. Те като че ли се молеха, заловени за ръце. Молеха се за спасението на душите си, с тела, все още намиращи се в греховна близост.
Съвсем ясно бе, че Мира не търсеше от него любовна утеха. Ако трябваше да бъде съвсем точен, Лон също не изпитваше някакво особено любовно увлечение към нея. Истината бе, че в случаи като този смъртното му тяло просто не искаше да приеме никакви ограничения и с охота би грабнало нейното, отново и отново, ако не бе ясното съзнание и волята, че трябва да спре. Осъзна, че именно това бе грехът на Ева, че тя бе осъдена през вековете не толкова заради предизвикателната си фигура и чар, колкото заради първичното желание на мъжа.
— Мира, чуй ме! — започна отново той, като шепнеше настойчиво. — Не съм решил да отхвърля молбата ти. Просто трябва да разбереш колко неблагоразумно постъпваш, като отхвърляш Наял. Защото наистина едно на хиляда момичета може да спечели любовта на такъв забележителен мъж и само едно на стотици племена може да отгледа такова момиче.
Мира отново отвори уста да каже нещо в своя полза, но монахът поклати глава.
— Моля те, дете, позволи ми да свърша. Трябва да знаеш, че ние с брат ми Блар накарахме този род да се гордее с нас не за да задоволим някакви свои капризи, а чрез постоянно себеотричане. Мисълта да ставам всяка сутрин в два часа за молитва не ме привлича повече от опасността брат ми Блар да бъде ранен в боя. И въпреки това изпълняваме задълженията си, водени единствено от любовта към призванието. Така би трябвало да бъде и при теб. Да не се отдръпваш, щом първия път не ти хареса нещо, а да продължиш напред, уверена, че Той, Господ, ще ти даде сила и воля за величието, което ти е определено.
Като се поуспокои малко от уверенията на монаха, че още не е решил да отхвърли молбата й, Мира издърпа ръцете си от неговите.
— Но аз не търся величие, отче. Търся любов. Искам любов, която винаги съм знаела, че Наял Мак Куган не е в състояние да даде. Той може и да е забележителен, но както сигурно си разбрал като мен, е и точно толкова пустословен и неспособен да отдаде напълно сърцето си на никое момиче. Вие с Блар, макар и да не харесвате някои неща от работата си, по принцип сте напълно отдадени на призванието си. А аз, като стана съпруга на Наял, едва ли ще намеря някакво удоволствие от това да бъда с него нощ след нощ и година след година.
— Петата божия заповед казва, че трябва да почитаме родителите си. Трябва да им се подчиняваме, Мира. Такава е божията воля. А не е ли волята на баща ти да се предложиш на Наял?
— Да, така е. Вече ти казах. Но нали няма баща ми да легне в леглото на Мак Куган!
За момент монахът изпита желание да я удари за нахалството и нетактичността да говори толкова откровено с едно духовно лице. След това изведнъж присви очи, сякаш се бореше със себе си, за да не покаже възхищението си.
— Много добре! Ако останалите решат да ти го наложат, не е грях, че го казваш. Права си. А в брачното ложе ще бъдете само вие двамата с Наял.
— А за мен ще ми остане грехът да прелюбодействам, тъй като мога да намеря любов само в прегръдките на друг.
Точно според очакванията на Мира светият човек остана шокиран от допускането на такова порочно намерение.
— Той трябва да е идеален във всяко едно отношение, след като заради него отхвърляш мъж като Наял Мак Куган — каза Лон тихо и предпазливо.
— Да, що се отнася до това, което е от най-голямо значение за мен. Любовта. И аз мисля, че това винаги ще бъде по-важно от ранга.
— Става въпрос за викинга, който целуна ръката ти на брега, нали? — попита Лон, като я погледна право в очите.
При тези думи Мира шумно преглътна.
— Същият — призна си тя след малко. — Предводителят.
— Но, за Бога! Той е чуждоземец, езичник. И да имаш някаква причина да му се доверяваш, не е възможно да го смяташ за подходяща партия.
— Ще трябва да се покръсти. Зная. Трябва да влезе в лоното на църквата. Но аз съм сигурна, че той иска това, защото е наполовина ерс, както ти казах вчера… А защо, като си ме видял да говоря с него на брега, не ми го каза?
— А ти защо не ме попита? — възрази й той.
— Аз… аз не исках да знаеш за тях. Не и преди…
— Преди какво?
— Преди Киарда да се е срещнала с него първа. Тъй като е син на нейна братовчедка…
— Син на нейна братовчедка? Що за лудост е това?
— Истина е. Иди да питаш Киарда, ако не ми вярваш. Тя също е сигурна, че норсът, когото ти видя, е син на отдавна изгубената нейна братовчедка Елана Мак Айл. Донесъл е като доказателство една семейна брошка, а освен това говори нашия език удивително добре.
— Елана бе отвлечена от викингите преди повече от двадесет и пет години. Не сме чули и дума от нея или за нея, или пък за другите, които бяха откарани в Туле още тогава, и никога няма да чуем. Отвлекат ли веднъж ерс от тези брегове, той никога не се връща, още по-малко пък негов потомък. Просто нещата са такива.
— Досега — предпазливо го поправи Мира. — В Норвегия нямат повече обработваема земя и затова са започнали да идват в Ирландия с мирната цел да се заселят. Те искат само да ни станат съседи.
Монахът повиши глас от изумление.
— Наши съседи? Мира! Трябва да си останала без мозък, за да мислиш, че това е възможно. Нашите крале няма да искат и да чуят за това. Това е ирландска земя и тя си е наша.
— Твоите братя не пътешестват ли на изток, за да се заселят в Европа и да разпространяват там божията вяра.
— Това е друго. Ние ходим като мисионери при тези, които имат нужда от нас, а не като мъже, които някога са нападали същите брегове.
— Но тези викинги са наполовина ирландци. В жилите им тече нашата собствена кръв. Това няма ли да има значение за тях?
Лон поклати глава, сякаш бе твърде обезпокоен от тази новина, както и от упоритата защита на Мира, за да продължи разговора. Като въртеше очите си, той прекоси поляната, отиде до близкото дърво, седна на земята и се подпря с гръб в ствола на дървото. Тялото му може и да жадуваше от време на време за плътски удоволствия с такава жена, но подобни разговори го изпълваха с желание да се върне към
