лицето на партньорката му. А лицето на Наял бе заровено точно в същата част на нейното тяло. Но като че ли това не бе достатъчно. И двамата издаваха такива отвратителни звуци с уста, а и изобщо не забелязваха присъствието на Лон.
— Дявол да го вземе! — тихо прошепна Блар и пъхна главата си в палатката точно до брат си. Без да каже нито дума повече, той сграбчи Лон за качулката и го издърпа навън.
— О, небеса! — промълви Лан ужасено. — Мислиш ли, че могат да дишат така?
Като чу този въпрос, гневът на Блар премина и той с усилие успя да се въздържи да не се разсмее.
— Не мисля, че точно това ги интересува в момента. А ти? — попита той, като в погледа му се долови дяволит блясък, породен от относително големия му опит в това отношение.
Монашеската същност на Лон му повеляваше веднага да прогони от съзнанието си тази натрапчива картина и никога вече да не се връща към нея. Другата му половина обаче бе твърде любопитна, за да се откаже точно сега от този въпрос. Най-малкото, видението със сигурност не приличаше на нищо, което бе срещал досега в манастирското копие на писанията на Овидий.
— Колко невероятно! Но защо…
— Защо с уста ли? — прояви милост брат му, като довърши въпроса вместо него.
Лон кимна глава.
— Отговорът не ти ли е ясен? Въпреки, че си духовно лице. Не си ли съгласен, че семето не се посява с уста и език?
При тези думи Блар повдигна вежди нагоре, отметна глава назад и избухна в неудържим смях.
Лон преглътна при разкритието на този грях. Църквата винаги бе проповядвала, че отношенията между един мъж и една жена се определят изключително от целта за създаване на поколение. Самият факт, че слушаше за това отклонение от догмата, го въвличаше в почти толкова голям грях, колкото и само ако го наблюдаваше.
— Това… това е просто осъдително — процеди през зъби той и с мъка изправи рамене, за да възстанови осанката си на свят човек. — Моля те, върни се веднага в палатката и кажи на предводителя си, че брат Лон е тук.
— Точно това исках да направя, когато ме изпревари преди малко — отговори Блар точно толкова възмутен, колкото и Лон. — Мистър Мак Куган, църквата отново е тук — съобщи раздразнено той, като отново провря глава в палатката.
— Кажи й да дойде след половин час. Аз… аз и без това в момента съм на небето, благодаря — отговори Наял.
Накъдето и да се обърнеше Лон, навсякъде му се набиваха в очи полуголи войници, които лежаха пияни наоколо по тревата. Започна да му се повдига от явното неуважение, което му демонстрираха, като продължаваха да стоят голи в негово присъствие.
„Не! Вече не! Да те вземат дяволите, човече! Пътувам толкова дълго до лагера всяка седмица и ти няма да удължаваш и без това безкрайните часове с гнусните си забавления. Как смееш един ден да правиш предложение на едно момиче и още на следващия да се търкаляш в леглото с друго?“ — помисли си Лон, вбесен от гняв, но в същия момент прехапа устни, за да не изкаже мислите си на глас. Започна със съжаление да разбира, че за ранга, който имаше, навярно си бе позволил твърде много.
— Какво е това, Блар? — весело извика Наял. — Възможно ли е брат ти най-накрая да е избълвал някакви глупости?
— Май така изглежда. Да, сър.
— Добре тогава. Пусни го да влезе. Това е чудо, заради което почти си заслужава да прекъсна обслужването на тази добра дама.
— Ела с мен — заповяда му Блар, като дръпна монаха за ръкава.
Лон се намръщи и измъкна робата си от ръката на Блар.
— Онези двамата още ли са голи?
Блар се усмихна подигравателно.
— Като две грахови зърна в шушулка.
Лон изви очите си нагоре от отвращение. След това влезе в палатката. Домакинът и жената лежаха един до друг, завити с одеялото и с глави, поставени върху дървената подложка на леглото.
— Бре, бре — каза вместо поздрав Мак Куган, като се ухили срещу Лон. — Кое е това толкова належащо свято дело, заради което трябваше да прекъсна общуването си с моята сладка любов?
— Наред с другите неща, едно послание, дадено ми от бащата на другата ти сладка любов — отвърна на удара с удар Лон, като извади от вързопа бележката на Мира и я хвърли на леглото в краката им.
Наял погледна заинтригувано, наведе се и вдигна пергамента.
— Боже господи! Цялото е мокро. Какво си правил с него? — попита той, като махна восъчния печат и го разгъна.
— На път за насам вятърът го отнесе в един поток — отговори Лон спокойно. В края на краищата всичко това бе вярно.
Мак Куган се намръщи и напрегна очи, за да разбере какво пише в бележката.
— Но, глупако, тук не може нищо да се прочете. Как да разбера какво е искал да ми съобщи Мак Игън.
Твърдо решен да не трепва от гръмогласния рев на Мак Куган, Лон само вдигна рамене.
— Не зная, сър.
— Добре, каза ли ти той нещо за това, което е написано в бележката?
Лон поклати глава, отново спокоен, че не е извършил прегрешение, като е излъгал, защото всъщност не Сайлъс Мак Игън, а дъщеря му Мира бе тази, която го беше информирала за съдържанието на бележката.
— По дяволите! — изплю се Наял, като накъса мократа бележка на парчета и погледна навъсено Лон, сякаш го мислеше за откачил. — Та ти за куриер ставаш още по-малко, отколкото да пречистваш душите на моите мъже.
— Моля за извинение, сър, но много по-лесно бих пречистил душите на твоите мъже, ако техният предводител проявяваше поне малко уважение към ученията на църквата.
При тези думи Наял леко се надигна в леглото.
— Съжалявам, ако с нещо съм те обидил. Но трябва да разбереш, че да спасяваш живота на хората е много по-опасно от това да им спасяваш душите. Човек губи чувството си за почтеност, ако знае, че всеки следващ ден може да му бъде последен.
— Ако това е така, командире, бих искал да мисля, че желаеш да умреш с колкото е възможно по-малко грехове.
— О, престани да се заяждаш, брат Лон — озъби се Наял. — Спомена, че при мен те водят и други неща. Кои са те?
— Норвежци, сър — отговори Лон, като понижи глас, за да не предизвика голяма тревога с новината си.
— Норвежци ли?
— Да. Имат базов лагер долу на брега, при укреплението на моето племе. Под високите скали на юг.
— Какво? Шегуваш ли се? Ние с брат ти вчера бяхме там. Защо никой не ни каза за това?
— Ами защото само един човек от племето ги е видял и понеже те твърдят, че са наполовина ирландци, тя не е сметнала за необходимо да ти казва.
Наял свъси вежди.
— Наполовина ирландци ли? Как така?
— Не зная. Просто ми казаха, че са потомци на една отдавна изчезнала наша родственица — Елана Мак Айл, която бе отвлечена при едно нападение на викингите преди двадесет и пет години.
— Имат ли някакво доказателство?
— Да. Мира казва, че са донесли една стара брошка с герба на рода Айл. А Киарда, след като се срещнала с тях, се убедила, че наистина са деца на нейната братовчедка.
— Мира казва? Кога е попаднала на тези чуждоземци?
— Предполагам, че вчера сутринта, когато е излязла да бере ягоди. Спомена, че точно тогава
