бяха забелязали.
— Nein! — изръмжа Брандър. — Тя е нашата вироглава сестра и ние сами ще си вземем кръвния данък за нея. — Той сигурно бе успял да каже това с обичайния си авторитетен тон, защото останалите мъже изобщо не възразиха. — Освен това — продължи той вече по-спокойно, така че съотечествениците му да могат да разберат, бе е благодарен за тяхното великодушно предложение — двама мъже ще могат по-лесно да се промъкнат незабелязано на брега, за да я спасят, отколкото всички ние на една лодка.
Разбира се, Брандър искаше да е напълно уверен в правотата на това свое изявление. Наистина искаше да е сигурен, че братята му притежаваха някакви, макар и минимални, шансове за успех в тази почти невъзможна авантюра. В действителност обаче той изобщо не вярваше в това.
Глава 9
Наял Мак Куган не си спомняше някога да е изпитвал удоволствие да напада и да отблъсква удари с меча си, но сегашният му противник истински го забавляваше. Тя наистина бе такова чудо, че той с изненада забеляза колко съсредоточено посрещаше ударите на меча й. През всичките тези години на борба срещу викингите никога не бе срещал такава жена между тях. Тя имаше огромен ръст, може би само с половин глава по-ниска от него и сигурно тежеше поне двеста фунта. Беше се появила от една палатка само преди минути. Задният подгъв на леко набраната й рокля бе пъхнат между краката й и пристегнат заедно с предния от две метални скоби, закрепени на престилката й. Това бе странен начин на обличане и на пръв поглед можеше да реши, че носи едни от онези широки и дълги до коленете бричове, които понякога можеха да се видят сред ирландските мъже. И въпреки всичко това бе единственото практично облекло, подходящо за едно момиче, твърдо решено да излезе насреща на една цяла банда от мъже.
Разбира се, Наял можеше да заповяда да я убият веднага. Въпреки че тя се оправяше удивително сръчно и бързо с меча, войниците дотолкова я превишаваха по брой, че веднага можеха да я заколят, ако той не бе слязъл от коня и не им бе заповядал да я оставят на мира. О, не, за бога! Тя им трябваше жива и невредима. В края на краищата това бе единственият им коз срещу останалите чуждоземци, които вече бяха далеч в морето.
Нещо повече, тази изключителна жена по някаква причина говореше доста добре ирландски и вече бе постъпила достатъчно глупаво, като е заявила с гордост, че е не само член на екипажа на норвежкия предводител, но и негова сестра.
Сърцето на Наял бе подскочило от радост при това разкритие. Той току-що бе видял този дявол да му се изплъзва от ръцете и да изчезва в морските дълбини. Но съдбата не бе го изиграла напълно. Сега държеше стръвта, с която да примами разбойника отново на сушата. А на твърда земя той можеше да го победи открито и честно.
— Защо те оставиха тук? — попита Мак Куган, като вдигна меча си откъм тъпата му страна, за да отклони удара на момичето.
Като пъшкаше като едър брахмански бик, тя плъзна тежкия си меч отдолу на неговия и замахна за миг зад себе си. След това, като изгрухтя, отново го завъртя нагоре и напред.
— Не са ме оставили. Аз реших да остана.
Той отново отби удара й. Общо взето, Наял се отбраняваше, но тъй като противникът му бе жена, едновременно с това и я предизвикваше. От 590 г. сл. Хр. не бяха виждали ирландски жени да се бият с оръжие и той знаеше, че случаят наистина е изключителен.
— Защо? — настояваше той, без да чувства някаква умора от двубоя.
— За да пазя чеиза си. Може да го вземеш само ако ме убиеш!
Докато казваше това, тя замахна към краката му и Наял осъзна предимството, което ниският й ръст й осигуряваше. Веднага парира удара и го отклони настрани.
— Ако ти взема зестрата, това би означавало и по вашия, и по нашия закон, да се нагърбя и с теб. Затова не искам и да я докосвам.
За огромно негово удоволствие всички мъже избухнаха в гръмогласен смях, който за нещастие разяри още повече неговата противничка. И сякаш в нея се отприщи някакъв нов източник на енергия. Тя изведнъж го надхитри с маневрите си и замахна с меча между краката му. Наял се опита да препречи удара й, но разбра, че е закъснял да й отговори с удар, и просто отскочи настрана. За да предпази най-уязвимото си място, той изви долната част на тялото си назад. Опитът му обаче се оказа безуспешен. Само след минути усети пареща болка в слабините. Като погледна надолу, видя, че тя бе успяла да разкъса не само панталоните му, но и една малка част от деликатната плът отдолу. Наял бе сигурен, че раната е повърхностна. Независимо от това болката и объркването, които изпита от тази малка нейна победа, го накараха да потърси с поглед Блар О’Файл, който бе следващият по чин. Без да се колебае повече, той му заповяда с поглед да повали в безсъзнание момичето.
Разбира се, Блар веднага изпълни заповедта. Той изтегли меча си от ножницата и я удари точно отзад по главата, преди още да е забелязала сигнала на Наял. В първия момент момичето изглеждаше само зашеметено от удара. След това, за облекчение на Наял, тя завъртя изпъкналите си сини очи и изгуби съзнание.
Мечът й я повлече надолу, краката й се огънаха под тежестта на тялото й и тя тежко се сгромоляса на пясъка.
Вече освободен от противника си, Мак Куган най накрая успя да разгледа чертите на лицето й. Макар че изглеждаше съвсем обикновена, тя имаше прекрасна гъста руса коса. Това поне не можеше да й се отрече.
— Защо се би с нея, милорд? — попита озадачено Блар.
Наял вдигна рамене и внимателно издърпа надолу дъното на панталоните си.
— Мисля, че защото тя го желаеше — отговори той с усмивка, като се стараеше да изглежда напълно спокоен въпреки нараняването. — Беше предизвикателна, О’Файл. Тя е предизвикателна. Погрижи се да я завържат на някой кон и да я вземем за заложница. Обзалагам се, че брат й скоро ще се появи —
Блар кимна с глава и прехапа устната си, за да не се засмее садистично.
Наял остана още малко на брега, докато преместят отпуснатото тяло на момичето и вържат ръцете му отзад на гърба й. После, като заповяда на другите да вземат за плячка само това, което могат да носят, а останалото да запалят, той се измъкна по стръмния ляв склон, без никой да го вижда. За малко трябваше да остане сам, за да провери дали раната е сериозна. За щастие и на новата му пленница, всичко бе наред.
Гребците успяха да се справят със силното течение и задържаха лодката, която нямаше котва, почти на същото място, където Рурик и Ланг я оставиха. Вече се смрачаваше и дори и светлината, която идваше откъм опожарения лагер, не позволяваше на Брандър да разбере какво е станало с братята му.
Само допреди минути на брега се мяркаха сенките на десетки фигури. Хората на Мак Куган бяха измъкнали всичко ценно от скривалището и бързо се метнаха на конете си. Астрид също бе качена на един кон и откарана, независимо от това дали бе мъртва или не.
Нямаше и следа обаче от евентуалните й спасители. Брандър се опасяваше, че те са загубили смелост и в момента се намират някъде между лодката и сушата, и затова нареди на гребците да направят завой и да тръгнат назад към лагера.
Следващите няколко минути не се чуваше нищо освен ритмичните удари на греблата по повърхността на водата. Звуците приличаха на погребална песен. Те накараха Брандър да почувства колко печално изглеждаше всичко.
Нощният студ падаше заедно с мрака, и тръпките, които го побиха по цялото тяло, го накараха да си помисли, че това бе най-тъжният час в живота му. Сестра му току-що бе отвлечена. Братята му бяха изчезнали. И всичко, което бяха донесли със себе си, бе или откраднато, или гореше в пламъци.
Тъй като в миналото си бе участвал в много такива нападения, той много добре знаеше какъв данък плащаха жертвите. Досега бе смятал, че има известно понятие за това в какви зверства бе участвал. А
