Човекът, маскиран с бяла конска глава, го видя отдалеч. Разбира се, това беше Мак Кугън. Лон си спомни как преди няколко часа Брандър бе описал костюма му. Освен това, когато „свещената бяла кобила“ заговори, именно гласът на Мак Кугън се разнесе:
— А кой остана да пази съкровището, което ти поверих, отче?
Дори и под маската Лон долови колко неуверено произнасяше думите. Беше пил, както обикновено, и духовникът се помоли опиянението да отслаби възприятията и рефлексите му.
Той продължи да се приближава бавно към Наял и се опита да говори спокойно.
— Другите монаси, вожде. Не се бой. А какво правите тук ти, и Блар, и другите ти хора? Нали друга година през тази нощ поправяте стените на крепостта и я стягате за зимата? Защо сега не сте там?
— Много добре знаеш защо — изрева Мак Кугън. — Бяхме пред манастирските стени точно преди два часа и те видяхме да си шушукаш нещо с водача на викингите! Затова сега го чакаме да се появи заедно с придружителката си Мира, за да ги изгорим заедно със скъпите му братчета — завърши той и пиянски заплаши с пръст Рурик и Ланг.
Лон изумено го погледна.
— Да изгориш сънародници? Но защо?
— Защото явно са обсебени от лоши духове! Всеки вижда, че те са без специални костюми през тази опасна нощ.
— Хъм — отвърна Лон и се почеса по главата. — Все пак, май че трябва да поговоря с тях. Щом са толкова здраво вързани, не са опасни. — Той се запъти към двамата викинги и усети на гърба си алчните като на лешояди погледи на Мак Кугън, Блар и другите няколко воина.
Като се приближи до пленниците, Лон им се усмихна, но така, че само те да видят. Ясно долови колко много лицата им приличаха на неговата мила Астрид и това му донесе някакво внезапно успокоение.
Когато застана пред тях, хвана големия златен кръст, който висеше на колана му, и го насочи към тях като за благословия.
— Ще се опитам да ги убедя да ви освободят — прошепна той и веднага след тези думи на ерс, започна на висок глас да произнася латински молитви. После отново зашепна: — Ако не успея, Киарда или аз ще прережем въжетата. А вие стойте, където сте, и не мърдайте, докато не дойде някой да ви отведе и да ви скрие в колибите.
Двамата викинги бяха приятно изненадани от това предложение. Изпълнени с надежда за спасението си, кимнаха с благодарност и отвърнаха на усмивката му.
— Ей, вожде — викна Лон, когато се върна при Мак Кугън и останалите. — Изрекох едни заклинание над тях и трябва да те уверя, че те не са обсебени.
— Не е вярно, обсебени са.
— Така е — намеси се и Блар, — така че най-добре ги остави там, където са, братко!
— Извинете ме, господа, но, надявам се, ще признаете, че аз, монахът, по-добре от вас мога да разпозная истинското обсебване. Виждал съм такива неща много по-често от вас.
— Така е — разнесе един глас от местен жител, после го подкрепиха и други гласове. Киарда, която продължаваше да се безпокои за съдбата на племенниците си, се приближи и застана до Лон, сякаш в очакване на утешение от негова страна.
Духовникът обхвана с ръка раменете й и още веднъж погледна към Мък Кугън и Блар.
— Ще си имаш работа с мен, вожде, ако се опиташ да ми противоречиш.
— Но те са чужденци. Викинги. Врагове на краля. — Наял се дръпна назад. — Само заради това можех да ги убия още преди няколко часа.
— Да, ама не си го направил. Защо? — настоя Лон.
Мак Кугън не успя веднага да отговори на този въпрос.
— Ами, защото… защото са обсебени, нали ти казах! И исках всички да разберат, че ще ги убия не само защото са врагове, но и за благото на хората в кралството. Не можем да оставим по нашата земя да се разхождат лоши духове, обсебили телата на норвежци!
— Но нали на разсъмване Самхейн, Богът на мъртвите, ще си прибере демоните обратно? Нали това също се знае от древните вярвания на нашите друидски предци.
Мак Кугън, затруднен да намери подходящо възражение, просто кимна с конската си глава.
— Тогава трябва да ги оставим живи до сутринта и тогава да преценим дали наистина са обсебени от духове.
— Това са мои пленници, отче — заяви Наял с желязна твърдост в гласа. — И само аз мога да реша кога да умрат!
Лон притегли старата Киарда пред себе си, обви ръцете си около раменете й с нежност и упование.
— Може би си прав. Но преди това трябва да ти напомня, че те първи пострадаха от твоите нападения, когато слязоха на нашия бряг. Ти и хората ти ги нападнахте и изгорихте лагера им. Освен това зная, че отвлякохте едно тяхно момиче. Според Светото писание хората се познават по делата им, уважаеми Мак Кугън.
— Хванахме една тяхна жена, защото те бяха откраднали една от нашите — опита се Наял да се защити.
— И коя е тази наша жена?
— Мира, разбира се.
— Мира? Откъде знаеш?
— Защото тя беше с тях днес следобед. Престани да изопачаваш думите ми, фанатик такъв! Много добре знаеш, че днес тя беше заедно с главатаря на викингите пред манастирската порта!
— И похитена ли беше? Вързана, със запушена уста, доведена там въпреки волята си? Защото самият ти каза преди малко, че е била открадната. Или това просто са обвинения поради заслепението на един изоставен любовник?
— Затвори си човката, отче! Преди да съм я запушил аз!
Хората от племето около тях, които до този момент пазеха мълчание, сега нададоха гневен ропот при тази явна заплаха срещу духовника.
— Няма да го направиш — възрази Лон. — Няма да посмееш да тръгнеш срещу Църквата, особено в нощ като тази, когато единствено Бог би могъл да ни защити, и хората знаят това. Ако се осмелиш да изпълниш заплахата си, ти и войниците ти ще бъдат прокълнати от всички.
Бяха стигнали до задънена улица. По различни причини отецът и Мак Кугън си бяха извоювали еднакво силно влияние сред племето. Така че, ако Наял наистина искаше да получи съгласието на племето, преди да убие норвежците, би било глупаво от негова страна да продължи да настоява.
Въпреки това той извиси глас още веднъж:
— Къде са те, отче? Настоявам да ми кажеш?
— За кого говориш, вожде?
Ръцете на Мак Кугън се свиха в юмруци, а дори изпод маската му Лон долови гневното потрепване на лицето му.
— Мира и този водач на викингите. Досега трябваше вече да са пристигнали тук! Тръгнаха след нас, когато ние потеглихме от манастира. После, разбира се, изостанаха.
Монахът въздъхна с облекчение.
— Уважаеми Мак Кугън, не ми ли е много и това, че всеки празник на Вси Светии изоставям задълженията си в манастира и идвам тук, за да попреча да бъде сторено някакво зло? Наистина ли очакваш да държа сметка за това кой и къде ходи извън манастирските стени.
Наял не отговори. Просто зададе следващия си въпрос със същото ожесточение.
— И за какво бяха дошли при тебе?
Лон вдигна глава, сякаш се мъчеше да си припомни.
— Заради сестра му, нали? — продължи Мак Кугън. — По някакъв начин са научили, че е при тебе и си я поискаха обратно.
Дъхът на Лон спря, той инстинктивно дръпна по-надолу качулката си в желанието си да скрие своята скандална тайна от всичките тези хора наоколо.
— Каква сестра? Не зная нищо за някаква сестра на викинга, защото, както добре знаеш, абатът не би позволил на жена да влезе в манастира между монасите!
