Кин изскочи на един балкон, огледа двора долу и се покатери на декоративната решетка. Решетката се разлюля, въпреки че Кин беше съвсем лекичка. Тя се изкатери върху плоския покрив — обедното слънце там печеше с всичка сила.
Крясъците долу означаваха, че някой страж е стигнал чак до балкона. Кин залегна. Гърдите й се повдигаха тежко. Надяваше се той да си помисли, че е избрала леснината и е скочила в двора. Обаче той не си го помисли. Последва внезапна тишина, нарушавана от тежко дишане.
После изпука дърво. Извиси се стон, който завърши със звук като от мъж, паднал отвисоко върху корави каменни плочи.
Тя притича по покрива до по-близката от двете пронизващи го кули. Изборът й никак не беше умен, но за друго не можа да се сети. Там имаше арка без врата и тъмно вито стълбище, което й се стори леденостудено след онзи пек на покрива.
Стълбището водеше до кръгла наблюдателница с прозорци без стъкла, които гледаха към града. Кин се огледа в мрака. Като че се намираше в някакъв склад. До стената бяха подредени няколко навити килима, а до тях — криво-ляво нахвърляни купчини от сандъци. Висока бронзова статуя в облекло, което смътно напомняше средиземноморска носия, бе подпряна на трикрака масичка, по която бяха пръснати като че останки от як запой. Имаше няколко меча, включително и един, който изглеждаше… Кин не повярва на очите си, но по-внимателният оглед потвърди първоначалното впечатление — мечът
Посред стаята имаше статуя на кон, отлята от някакъв тъмен на цвят метал. Мускулатулата му бе добре изваяна, но позата никак не беше вдъхновяваща. Жребецът просто си стоеше на четири крака, забил поглед в пода.
— Боклуци — подметна Кин. Опита се да издърпа един обкован с желязо сандък през входа на стълбището, после се отказа и седна отгоре му. Не последва никакъв звук.
— Човек може да изкара тук седмици наред — помисли си тя. — Така де, ако има храна и вода.
Храна! Сети се с копнеж за вълшебната масичка, че дори и за сложи-масичката. Но не можеше да яде, когато Силвър я гледаше жално-милно отсреща и когато знаеше, че след два дни Шандата напук на себе си ще се превърне в побесняло кръвожадно животно.
— Марко? Силвър? — прошепна тя.
На петия опит Марко се обади.
— Кин! Къде си?
— Горе в… Има ли някой при вас?
— Сложиха ни в зоопарк! Направо да не повярваш! Трябва да ни измъкнеш оттук!
— Аз пък попаднах в нещо като тавана на музей — рече тя. — Ще трябва да изчакам, докато се стъмни. Къде точно се намирате?
— Предполагам, че някъде в околностите на двореца. Трябва да действаш бързо. Със Силвър сме в една клетка.
— Тя какво прави?
— Овесила е нос.
— Ох…
— Какво?
Кин въздъхна.
— Ще се постарая максимално — каза тя. Пристъпи до един от прозорците и погледна навън. Нейде в далечината някой крещеше, но покривът под нея беше нажежен и празен. Забеляза, че в небето кръжи черна точица. Едно от Божиите очи, който и да беше тоя Бог.
Повечето мечове едвам успяваше да вдигне с две ръце, така че ги отписа.
— Нека погледнем фактите очи в очи — рече си тя. — Как точно възнамеряваш да осъществиш голямото героично спасение?
— От друга страна — отговори си тя, — те точно това очакват от тебе. Всички галактически раси смятат човеците за необходимите луди.
Тя отстъпи назад и се блъсна в масата. Каната отгоре се прекатури и по масата и по пода в тънка струйка се разля вино, което вонеше на оцет. Кин го погледа, погледа, после внимателно изправи каната.
Каната зашумоля.
Кин погледна вътре и забеляза как тъмната течност се надига. Изчака, докато каната се напълни догоре с бълбукаща червенина, после я сграбчи за дръжката, ливна течността на пода и трясна яко каната върху масичката.
Чу се цвърчене. Лъхна на озон. По пода се посипаха парчета кабелна обшивка.
— Чудесно — прошепна си тя. — Направо прекрасно. Щом не са феите… — От друга страна, Компанията пък не вярваше в телепортацията. Но може би на дъното на каната имаше, да речем, мъъъничка сложи- масичка с една-единствена функция, която всмукваше молекули от обкръжаващия въздух. Тя реши, че би повярвала във всичко, само не и в магия.
Долу, в основата на стълбището, някой се размърда.
Нямаше къде да се скрие. Поправка — стаичката направо бъкаше от скривалища, но никое не обещаваше да изтрае дълго време неразкрито. Кин сграбчи една сабя от купчината наблизо и се замисли дали да не замахне към първата глава, която се появи на стълбището.
Не ставаше. Тя погледна малката капандура в тавана и реши, че ще е по-лесно да оварди нея. Ако извеждаше на покрива, може би гарванът щеше да я види — все едно пък това щеше да оправи нещо. Но пък от такова положение можеше да кълца пръсти.
Приближи се до статуята на коня, покачи се на стремето, изправи се на пръсти на седлото и заопипва капандурата.
Конят забръмча. Кин залитна и се приземи право в седлото, но с такава сила, че дъхът й секна. И тогава усети, че не може да помръдне краката си. Погледна надолу, обзета от паника. От хълбоците на коня се подаваха тапицирани щипки, които придържаха нозете й внимателно, ала здраво. Вратът на жребеца се вдигна нагоре. Главата се завъртя на сто и осемдесет градуса и конят впери в Кин светнали очи подобни на очите на насекомо.
— ТВОЕТО ЖЕЛАНИЕ Е ЗАПОВЕД ЗА МЕН — чу Кин думите му в главата си.
— По дяволите!
— ЗАДАДЕНИТЕ КООРДИНАТИ НЕВАЛИДНИ.
— Ти робот ли си?
Усещаше тракането и бръмченето на чаркове под себе си.
— АЗ СЪМ ЗНАМЕНИТИЯТ МЕХАНИЧЕН КОН НА АХМЕД, КНЯЗ НА ТРЕБИЗОНД.
Кин долови забързани стъпки, които се изкачваха по стълбището.
— Измъкни ме оттук! — прошушна тя.
— МОЛЯ ВИ, ДРЪЖТЕ ЗДРАВО ЮЗДИТЕ. МОЛЯ, НАВЕДЕТЕ ГЛАВАТА НИСКО. В СЛУЧАЙ НА ВЪЗДУШНА БОЛЕСТ МОЛЯ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПРЕДОСТАВЕНОТО ВИ ПЛИКЧЕ.
Вътре в животното нещо рече „пуф!“, а после затрополиха тежки колела. Конят потегли. Двамата се плъзнаха гладко през прозореца — Кин рязко залегна напред, за да избегне сблъсъка с ръба на стената. А после жребецът се втурна към свободата — краката му препуснаха в галоп из въздуха и той се заиздига в медното небе.
Кин погледна меча в ръката си. Беше черен като нощта и неестествено лек, но все щеше да свърши работа. Много щеше да се изненада, ако Абу вече бе успял да се ориентира как точно се използват летателните колани, така че по всяка вероятност единственото летателно средство, което му беше подръка, беше летящото килимче.
Щом нещата опираха до въздушен полет, то тя предпочиташе коня.
— СЛЕДВАЩОТО ВИ ЖЕЛАНИЕ Е ЗАПОВЕД ЗА МЕН.
— Можеш да започнеш с това да ми обясниш как точно летиш — Кин се загледа в градините под тях.
— АБАНАЗАРД МАГЬОСНИКЪТ МЕ СЪЗДАДЕ. ЛЕТЯ, КАТО ИЗПОЛЗВАМ СЛОЖЕН ПОДЕМЕН ДВИГАТЕЛ, КОЙТО ИЗИСКВА ПОСТОЯННА НАМЕСА НА ДЖИНА ЗОЛА В КРИТИЧНИЯ МОМЕНТ.
