Сянката се за вихри, после се изгуби. Силвър продължаваше да барабани.
— Пушен гуаракук с гринци? — предложи тя.
Над кристала се мярна смътен силует и само след миг се разсея.
— Дадуги в брин? Сладки хапки чаки? Ксиква? Сушен кумкум?
Кин въздъхна и бутна купата със сладолед, неначената.
— Проблем Ли Има? — обади се Азрифел.
— Масичката не може да достави шандски белтъчини — обясни Силвър, отпусна се тежко на пода и придърпа колене към брадичката.
— Какво Е Белтъчини?
Абу Ибн Инфра се настани удобно на отсрещния край на масата, протегна ръка и сграби кристалната чаша с биеща на розово течност, която се материализира току пред него. Щом заговори, Азрифел се размърда и кимна.
— Моят Господар Иска Да Говори С Вас За Летящите Ви Дрехи И Други Такива. — Последваха нови консултации. — Моят Господар Поднася Почитанията Си На Своите Колеги-Събирачи И Предлага В Замяна На Всичките Три Костюма Огледало, В Което Всичко Се Вижда Ако Не Е Много Много Далече И Две Бездънни Кесии.
Кин усети, че другите двама я гледат.
— Нека оставим засега настрана неговите донякъде унизителни предложения. — Имаше чувството, че липсата на дух за пазарлък би била отметната като признак на обща слабост. — Ние идваме от много далече и не разбираме много добре какво имаше предвид той под „събирачи“. Събирачи на какво?
Щом изслуша превода, Абу Ибн Инфра се намръщи. После изплю отговора си. Кин не подозираше, че е възможно да изплюеш няколко дълги-предълги изречения, и то наведнъж, но той успя, и още как.
— Господарят Ми Е Озадачен. Вие Притежавате Божии Дарове, Но Не Знаете За Събирачите. И Казва: Как Е Възможно?
— Виж какво, демоне — сопна му се Кин. — Ти това си го знаеш. Ти си проекция, също като Сфандор. Нали?
— Забранено Ми Е Да Отговоря На Този Въпрос Точно Сега — рече лукаво Азрифел. — Доколкото Разбирам, Яката Сте Го Закършили. Ако Си Мислите, Че Ще Се Измъкнете Живи, Ето Какво Ще Ви Кажа Аз: Хо-Хо-Хо!
— Ще го убия — надигна се Марко от мястото си. Стражите зад Ибн Инфра се размърдаха.
— Сядай долу — изсъска му Кин. — А ти, демоне, отговори на въпроса. Какви са тия събирачи?
— Господарят Ми Казва, Че Това Не Е Тайна. Той Самият Някога Е Бил Скромен Рибар, Докато Един Ден Хванал Една Риба И Открил Вътре Божи Дар, А Именно, Лампата, В Която Съм Заробен, За Срамотиите. Аз Съм Азрифел От Деветия Доминион На Прокълнатите. Всичко Мога Да Намеря — Дори И Сили Да Говоря С Вас. Такава Е Моята Власт. Пет Години Усилно Се Трудих За Тая Свиня Тук, Парвенюто Му Недно, Бивш Рибар Смотан, И Мъкнах В Тоя Бая Претенциозен Дворец Всякакви Божи Дарове, Непоискани От Други Събирачи Или Собственост На Събирачи, Извадили Кофтия Късмет Демоните Им Да Са По-Слаби От Мен. Изръшкал Съм Морските Дълбини И Търбусите На Вулканите, Пребъркал Съм…
— Задръж — прекъсна го Кин. — Летящото килимче, масичката, тия проклети кесии — те са Божии дарове, така ли?
— О, Да. Килима Освободих От Един Търговец В Басра, Масичката Намерих Цяла Облепена С Миди На Морското Дъно…
— Но господарят ти не знае как работят? Искам да кажа, те за него са просто вълшебни предмети?
— Че Да Не Би Да Не Са? — ухили се демонът.
— Точно както си го мислех — тросна се Марко. — Невежа, който познава природата на Диска не повече от всеки друг по тези краища. Ще измъкна навън тия стражи, после ще го насметем, яхаме килима и дим да ни няма.
— Чакай малко! — сопна му се Кин.
— Какво да чакам? Той не знае нищо освен как да управлява играчките, които това чудовище му намира!
Кин поклати глава.
— Само веднъж. Хайде да опитаме с дипломация. Демоне, кажи на господаря си, че ние не сме събирачи. Ще му дадем летящите колани за колекцията му, ако ни превози с летящото килимче до кръглия остров край брега на югоизток оттук.
Усети се, че е казала нещо, което не е трябвало да казва, веднага щом думите излязоха от устата й. Щом Азрифел млъкна, лицето на Абу пребледня.
Марко въздъхна и се изправи.
— Айде стига толкова дипломация — рече той и скочи.
Азрифел също. Сивожълто размазано петно изникна във въздуха. Екна не много силен гръм. После демонът се появи отново цял и невредим.
— Какво му направи? — възкликна Кин.
— Биде Преместен На Сигурно Място. Нищо Му Няма, Освен Може Би Няколко Изгаряния От Триене.
— Разбирам. И откупът са нашите летателни колани, така ли?
Абу заговори. Демонът преведе:
— Не, Моят Господар Казва, Че Е Разбрал, Че Сте Дошли От Друг Свят. Преди Известно Време Оттук Мина И Друг Такъв Пътешественик, Който…
— Джаго Джало? — възкликна Кин. Абу я изгледа кръвнишки.
— Тъп идиот! — изфуча Силвър.
— Така Се Казваше — съгласи се демонът. — Откачалка. Обиди Гостоприемството Ни. Окраде Колекцията. И Той Търсеше Забранения Остров.
— Какво стана с него? — попита Кин. Демонът сви рамене.
— Избяга Оттук С Килимче, Бездънна Кесия И Наметало С Необикновени Свойства. Дори И Аз Не Успях Да Го Намеря. Но Според Господаря Ми Не Всичко Е Загубено.
— Така ли?
— Той Има Три Нови Летала, Двама Демони-Пленници И Вас.
Кин скочи. На балкона бяха дотърчали още стражи — и то въоръжени с лъкове. Помисли си дали да не включи колана до дупка и да се метне през прозореца. Можеше да се удари. Съмняваше се дали медицинските услуги на Диска са на задоволително ниво. Пък и без туй това надали щеше да реши проблема на Силвър.
И тя се свлече на пода, потънала в неутешими сълзи.
Чу как демонът и господарят му си размениха няколко думи. Извикаха две прислужници да я отведат.
Преди да я изведат от стаята и да я поведат сред лабиринт от натруфени арки и паравани, тя мярна безстрастното лице на Силвър. Зад нея вървеше страж с гол меч в ръката.
Жените й дърдореха загрижено. Щом стигнаха една врата с арка, стражът ги остави и застана на пост пред портата. Тълпа дребни тъмнооки жени в оскъдно облекло наобиколи Кин за миг, но по-възрастната от придружителките й ги разпъди. Усети как грижливи ръце я настаняват на една пейка. Седна и се вторачи напред.
По-късно една жена на средна възраст й донесе храна. Кин я погледна с благодарност. Под странния грим жената я гледаше с простодушие съчувствие.
Тъй че Кин тихичко й се извини, след като я фрасна по възможно най-милия и любезен начин. Жената изпусна дъх и се строполи на земята, но Кин вече беше скочила на крака и се юрна да тича.
Притича през няколко просторни стаи с нисък таван и остана със смътното впечатление за някакви фонтани, пойни птички и крайно отегчени жени, насядали по големи възглавници. Щом минеше покрай тях, те вперваха в нея силно гримираните си очи, а когато Кин събори някаква прислужница с табла в ръце, се разпищяха.
Далече зад нея нова серия писъци й подсказа, че някои страж по неволя е нахълтал в сарая.
