Недей да пъшкаш, Кин. Идеята за Диска може да се впише в Политиката на Компанията по много начини. Между другото, на половин миля зад мен лети гарван.
Кин се втренчи в забързаните облаци под тях. Политика. Може би Дискът беше Политика…
Великите крале на Вретената, Колесарите, Палеотсхите, Хх-Тоните — народите на Вселената. Вселената — това бяха нейните народи.
Някога, много отдавна, астроисториците си представяли огромна, празна, осеяна със звезди сцена, бяло платно в очакване да го докосне четката на живота. Всъщност днес вече се знаеше, че един вид Живот се е появил три микросекунди след взрина на ядрото. И ако не беше така, Вселената сега щеше да представлява разпръсната напосоки материя. Животът — той бе насочил развитието й. Животът някога е пребивавал в огромните въртящи се облаци, превърнали се в звезди — всяка звезда е била скелет на един от огромните, трупащи прах динозаври от юрския период на Вселената.
По-късните форми на живот били по-дребни и по-умни. Някои като Колесарите се оказали слепите улици на еволюцията. Други, и по-специално Великите Крале на Вретената и хамелеоните, постигнали успех според единствената мярка, чрез която еволюцията измерва успеха — оцелели по-дълго. Но дори и расите, които крачели от звезда на звезда, измрели. Вселената представлявала гробници, издигнати върху гробове, изкопани върху мавзолеи. Кометата, огряла езическите небеса, била обруленият труп на учен отпреди три еона.
Политиката на Компанията беше проста: да направим Човека безсмъртен.
Щеше да отнеме доста време, пък и бяха започнали съвсем отскоро. Но ако Човекът можеше да се разпилее рехаво по много и най-различни планети и да се превърне в най-различни видове Човек, може би той щеше да оцелее. Вретената бяха измрели, защото всичките са били досущ еднакви. Сега по десетки светове хората се променяха под влияние на най-различни сили, най-различни луни ги подлудяваха, най- различни сили на тежестта ги кривяха и огъваха.
Тъй като не можеше да се твърди, че Вселената ще стигне до естествен край, защото тя не беше естествена, а представляваше само сумата от животите, които я бяха оформили, Хората възнамеряваха да живеят вечно. И защо не?
Запазете басейните с меми, запазете идеите — там беше тайната. Ако имаш на разположение сто планети, има място за най-различни науки, странни суеверия, нови технологии, стари религии, които да си процъфтяват в тихите кьошета на Вселената. Земята е била една обединена цивилизация и едва не загинала точно заради това. Ако има достатъчно разнообразие, то все някъде няма как да не намериш някой, способен да улови всичко, с което те замеря бъдещето.
Хора, живеещи върху диск, варден от демони и опасан от водопад — с какви ли меми можеха да допринесат те за генетиката на една цивилизация?
Опита се да го обясни на Марко.
— Какво е това меми? — попита кунгът.
— Мемите са… идеи, становища, схващания, техники — обясни Кин. — Ментални гени. Бедата е там, че всички меми, които има вероятност да се развият на този Диск, са самоунищожителни. Антропоцентризмът е един от тях.
Бледочервена луна се издигна над съсирените облаци. Сега те летяха на миля разстояние един от друг, летяха високо и бързо, за да използват максимално ефикасно часовете, с които разполагаха. Кин държеше под око петънцето Силвър и се тревожеше.
Разбира се, крайно погрешно беше да проектираш човешкия начин на мислене върху същество от друга раса, но човек в положението на Силвър би живял с надеждата, че рано или късно отнякъде ще се появи храна. Човеците бяха оптимисти.
Не можеше да се очаква от една шанда да мисли като човек. Лесно беше да мислиш за приятелите си като за човеци в друга кожа и хората бяха насърчавани да смятат съществата от други раси чисто и просто за хора със смешна външност поради основателни и благородни причини. Но това, че са се научили на покер или на латински, далеч не ги правеше човеци. Накратко, Кин се чудеше кога ли Силвър ще се опита да се самоубие. Повика Марко и му го каза.
— Нищо не можем да направим — рече той. — Вече реших да не поемам никаква храна, докато не стигнем главината, като жест на солидарност. Ние можем да поемаме белтъчините от Диска, ако анализът на масичката е бил верен — добави той.
— Това ще я накара ли да се чувства по-добре?
— Може да накара нас да се почувстваме по-добре. Както и да е, има още един проблем, който напоследък се натрапва на вниманието ми. Колебая се дали да ти го споменавам…
— Давай, давай, спомени го.
— Погледни пластината на лявата си китка. Там има една оранжева флуоресцираща линия на фона на зелена ивица. Забеляза ли я?
Кин присви очи срещу трепкащата светлина.
— Забелязах я. Само че е оранжева точка.
— Точка е, само че трябва да е чертичка. Горивото ни наистина привършва, Кин.
Известно време летяха в мълчание. После Кин попита:
— Още колко?
— За тебе и мене около шест часа. За Силвър — може би час по-малко. Това ще реши един от проблемите. Тя ще падне на Земята на мили зад нас.
— Само дето ние, естествено, няма да я зарежем така — сряза го Кин. Марко като че изобщо не я чу.
— Ако масичката беше с нас, проблемът нямаше да е не преодолим. Главината не е толкова далече. Можехме да ужасим жителите на Диска и да ги накараме да ни закарат до там. Хрумват ми стотина идеи. Би могло да е много приятно и добро като натрупване на опит.
— Опит в какво?
— В другаруване с местното население от позицията на висшестоящи. Запланувал бях, ако в главината не намерим нищо интересно, да основем империя. Без съмнение тази идея ти е минавала през ум и на тебе?
Беше й минавала — транзит. Кин се замисли за Чингиз Марко, Марко Цезар, Марко Абисински. Ако става за въпрос, него си го биваше за тази работа. Четирирък бог-господар.
— Колко време според тебе ще трябва, за да започне Дискът да развива космическите полети? — попита той. — Искам да кажа, ако си го поставят за цел? Ние разполагаме с необходимите знания.
— Не, не разполагаме. Мислим си, че разполагаме, но единственото, което знаем, е как да управляваме машините. Разбира се, можеш да построиш кораб за десетина години.
— Толкова бързо? Тогава бихме могли…
— Не, не бихме. — И Кин си беше мислила за това. — Онова, което можем да построим, е примитивна капсула, задвижвана от ракети с твърдо гориво, достатъчно натопорчена, че да продъни външната обвивка. Можеш да я изстреляш в пространството, като я пуснеш от водопада.
— Първо ще трябва да обединим Диска — продължи замислено Марко. — Няма да е трудно. Дай ми петстотин викинги и…
— Да, но имаме проблем със Силвър — прекъсна го Кин. — И освен това имам големи надежди по отношение на главината.
И въпреки това…
Тя беше мислила доста върху това още преди да загубят масичката. С масичката те можеха да завладеят Диска и да запълнят празнината, оставена от създателите на Диска, които, както се предполагаше, бяха си тръгнали оттук. Без нея те биха могли да се надяват в най-добрия случай на сносен живот. Странно, но за другите двама нямаше да е толкова зле. Те бяха същества от друга раса, изоставени в чужд свят. А тя щеше да е изоставена сред хора. Възможно беше да има повече общо със Силвър и Марко, отколкото с онези варвари там долу. Ужасяваща вероятност.
— Предполага се, че тези колани могат да те пренесат през половин слънчева система и да те приземят на някоя планета — оплака се тя.
— Но никой не е очаквал от тях да пренасят хора на хиляди мили в условия на гравитация, с
