Кин вече от доста време го обмисляше. Това означаваше да се построи звезда от тип Г на няколко светлинни минути от Диска, освен ако не се намери някоя подходяща за преместване…
— Ще ни е нужен достъп до технологиите на Диска — рече тя. — Телепортация, теориите за предизвикване на ускорен растеж при отглежданите във вана организми, въобще всичко.
— РАЗБИРА СЕ, ЩЕ ГО ИМАТЕ.
— Тогава и вие ще имате новия си свят. Ако Компанията не е съгласна да го построи, мога да създам своя собствена Компания, щом като разполагам с подобна примамка. Мога да се обърна към някой от по- малките оператори — да, точно така ще направя.
— РАЗБРАХМЕ СЕ.
— Ама само това ли е? Не ви ли са необходими някакви… ами, такова, аз май не мога да ви дам никакви гаранции — възкликна изненадано Кин.
— ПРЕГЛЕДАХМЕ ТЕ. ПО НАША ПРЕЦЕНКА СЪЩЕСТВУВА 99,87 ПРОЦЕНТА ВЕРОЯТНОСТ ДА СПАЗИШ УГОВОРКАТА. СЛОЖИ СИ ШЛЕМА.
Кин погледна подплатения метален обръч над главата си.
— НИЕ ТИ ВЯРВАМЕ. ДОВЕРИ НИ СЕ И ТИ. ШЛЕМЪТ ЩЕ ТЕ СВЪРЖЕ С ОПРЕДЕЛЕНИ ЕЛВЕРИГИ, РАЗРАБОТЕНИ ЗА ПОДОБНА СИТУАЦИЯ. НИЕ МОЖЕМ ДА ТИ ДАДЕМ НЕ ИНФОРМАЦИЯ, А ЗНАНИЕ, КОЕТО НЕ МОЖЕШ ДА ДОБИЕШ НИКЪДЕ ДРУГАДЕ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.
— Смисълът на живота е в това да откриваш разни неща — рече несигурно Кин.
— ДА. КОЙ БИ ОТБЛЪСНАЛ ПОЗНАНИЕТО?
Кин въздъхна, протегна ръка, напипа, дръпна.
Роботите се суетяха в средата на палубата. Един от тях се плъзна към контролното табло, като мъкнеше подире си кабел. Останалите се бяха скупчили около странно изкривен прът, покрит с ярко огледално покритие. Щом Кин погледна нататък, я заболяха очите. Прътът сякаш беше изкривен под ъгли, под които нормалната материя просто не можеше да се огъне — което означаваше, че тя гледа право в сърцето на матричен двигател.
Зарадва се — беше й щукнала ужасната мисъл какво би се случило, ако не успееха да го построят.
Освен това роботите бяха построили пред командното табло и истинско пилотско кресло. Марко беше седнал в него и сипеше солени ругатни.
— Все едно да търсиш дупка в мъглата — рече той. — Надявам се, че тенекиените ти другарчета правят свестни дюзи.
— Дупката ще се покаже на екрана — предположи Силвър.
— Да бе, да. Но ще трябва да се провираме на косъм. Кин, сигурна ли си, че всичко е наред?
Кин се усмихна.
— Всичко, от скоростта на премятане на Диска до въртенето на Небесния купол. Не вярваш ли, че машините, способни да управляват Диска седемдесет хиляди години, са способни да…
— …да вдянат игла на височина десет хиляди мили, като пуснат конеца от водопад? Не. Искам да ми се предостави възможност да изпробвам дюзите.
— Ще я имаш.
Маховете на крилете на птицата рух проехтяха в нощта — тя описа кръг и се плъзна над тъмните води. Тя пусна долу кораба и трескаво запърха с криле, за да набере височина — връхчетата им забърсваха вълните.
Последва свободно падане и накрая корабът се шльопна във водата, отскочи и бавно се завъртя.
Птицата се устреми към звездите с грохот и отново се отправи към тайните си долини. А Кин си отдъхна. През обшивката на кораба проникна нов звук — тихото жужене на далечни мотори. Водопадът на Ръба на света.
Тя зачака — меката подплата на шлема се притискаше към затворените й очи. Нищо.
И тогава си спомни. Беше истински шок, но той постепенно се уталожи, щом Тя пое командването над тялото. Как ли е могла да забрави? После си спомни и това. Ако не забравяш, как би могъл да научиш нещо?
Усещаше Кин някъде в съзнанието си — малко шишенце, пълно с вкусове и характерни качества, усещания и опит. Покрай Себе си чувстваше Диска и усети, че там някъде се таи опасност. Много лесно щеше да й бъде да се изгуби в чистата, радостна наслада, която я бе обхванала. Тя отново насочи мисълта си към Компютрите.
— Добре сте се справили.
— ТОВА МИ Е РАБОТАТА.
— Ще позволя на Кин Арад да си спомни някои неща. В края на краищата тя е част от Мен. Когато се събуди, тя ще знае някои неща за Нас. И ще разбере защо е бил създаден Дискът.
— ДА.
Тя бръкна в съзнанието си и нанесе някои поправки. После, доволна, се остави да забрави…
Кин си спомняше. Спомените бяха там, в ума й — студени, твърди, истински като ледени отломки. Спомняше си Диска.
— Дискът — заговори тя с глух от шока клас — е ботушът във въглищния пласт, монетата в кристала. Пломбата в зъба на трицератопса. Тайният белег, който издава майстора. И те не са успели да устоят на това. Построили са идеално съответстваща на техническите изисквания вселена, но не са устояли да турят в нея и Диска — ключ, труден за намиране, но все пак ключ. Как така го знам? — извика тя.
Екранът си остана празен.
— Знам го! Те са построили не просто Диска. Всичко са създали — истинската Земя, кунгите, всички звезди. Те са заложили нашите вкаменелости. Ние си мислехме, че може да са били Великите Вретенови Крале, но Вретеновите Крале никога не са съществували. Всички те са били част от фалшивите пластове в новата Вселена. Чудехме се дали не сме еволюирали с помощта на Кралете. Но ние изобщо не сме еволюирали! Създали са ни, точно както ние възпроизвеждаме китове и слонове за нашите светове- колонии.
Ние сме вселена-колония. Строителите просто са дошли тук и са я построили и тъй като всеки има нужда от история, са ни дали история. Точно както постъпваме и ние с новите светове. Древни кости. Чудовища от приказките. Великите Вретенови Крале. Колесарите. А ние така и не сме го проумели. Самите ние го правехме — а то изобщо не бе идвало наум.
И тогава някой от тях е направил Диска. Вероятно почти на майтап? Със сигурност не е имал някаква важна причина да го създава. Упражнение по изобретателност. Може да му е хрумнало най-накрая — куп хитроумни хрумвания, събрани на едно място, след като е приключил с основната работа.
Седемдесет хиляди години! Това е възрастта на Вселената — че тя още я има, я няма драскотини по боята! А ние си мислехме, че е на четири милиарда години! Според както сочеха доказателствата, а ние вярвахме на доказателствата.
Тя се отпусна назад. Продължаваше да чувства спомените — сякаш бяха нещо старо, забравено досега. Сръчка ги предпазливо — като език, който опипва дупка в зъба.
— Стари. Интелигентни. Откъснати от материалното. Такива си спомням Строителите. Всеки — по-едър, отколкото можем да си представим, или може би по-дребен, защото… защото в техния свят няма какво друго да измерваш освен егото си. Стари ли казах? Дори и възрастта им не може да се изчисли, защото преди да построят Вселената, и време не е съществувало. Права ли съм?
— НЕ МОЖЕМ ДА ОТГОВОРИМ НАКРАТКО НА ТОЗИ ВЪПРОС. НЕ ЗНАЕМ НИЩО ЗА ТЯХ ОСВЕН ОНОВА, КОЕТО ТЕ СА НИ КАЗАЛИ.
— А какво знаете за тях?
— ПРЕДИ ТЯХ Е СЪЩЕСТВУВАЛА САМО ВЕРОЯТНОСТ. ТЕ СА НАЛОЖИЛИ ВЪРХУ ТАЗИ ВЕРОЯТНОСТ ОПРЕДЕЛЕН МОДЕЛ.
— Защо?
— ТВОЯТА КОМПАНИЯ СЪЗДАВА СВЕТОВЕ. ВСЪЩНОСТ ОТ ТОВА НЯМА НУЖДА. РОДНИЯТ ТИ СВЯТ НЕ Е ПРЕНАСЕЛЕН. ЗАЩО ТОГАВА ГИ СЪЗДВАТЕ?
— Някога той е бил пренаселен. И сме открили, че колкото повече хора има, толкова по-еднакви стават
