Виктор се озова притиснат между Джинджър и планински трол, на пръв поглед навлечен с ризница. Оказа се ризница марка „Света гора“, неумело изплетена от върви, боядисани в сребристо.
Момичето се заприказва оживено с гном, висок половин педя, и джудже, което носеше половината от сценичен костюм на мече. Виктор се почувства малко самотен.
Тролът му кимна и посочи с гримаса чинията си.
— И на туй му викат пемза… Поне да бяха откъртили лавата. А и пясъкът хич не се усеща на вкус.
И Виктор се вторачи в чинията пред трола.
— Не знаех, че ядете камъни — изтърси, преди да си прехапе езика.
— Що пък да не ядем?
— Нали и вие сте от камък?
— Ъхъ. Вие нали сте от месо? И к’во ядете?
Виктор премести погледа си към своята чиния.
— Уместен въпрос…
— Вик участва във филм на Среброриб — подхвърли Джинджър на седящите наоколо. — И май ще бъде в три ролки.
Надигна се оживена гълчава.
Виктор старателно махна от чинията си нещо жълто и пружиниращо.
— Я ми кажете — подхвана замислено, — докато се снимате, някой от вас не е ли… дочувал нещо… не сте ли се чувствали… — Подвоуми се. Всички го зяпаха. — Исках да попитам не ви ли се е струвало, че нещо друго играе вместо вас? Не знам как да го кажа…
Седящите до него си отдъхнаха.
— Тъй е в Света гора — увери го тролът. — Влиза ти в главата. Заради пустата творческа енергия, дето се плиска наоколо.
— Твоят пристъп обаче беше от по-тежките — бодна го Джинджър.
— Тук това е нормално — вметна разсеяно джуджето. — Света гора, какво да я правиш? Миналата седмица с момчетата участвахме в „Легенди за джуджетата“ и изведнъж се разпяхме. Ей така, без причина. Все едно песента ни се наби в главите изведнъж. Нещо да кажете?
— А какъв беше текстът? — прояви интерес момичето.
— Де да знам. Нарекохме я песента „Хай-хо“. Друго нямаше — „Хай-хо, хай-хо“.
— Като всички джуджешки песни, дето съм ги слушал — промърмори тролът.
Минаваше два часът следобед, когато се върнаха на снимачната площадка. Майсторът на ръчката чегърташе дъното на кутията с малка лопатка.
Диблър дремеше на платнения стол, покрил лицето си с носна кърпа. Среброриб обаче се оказа буден и настръхнал.
— Вие двамата къде се отнесохте? — разкрещя им се веднага.
— Огладнях — сподели Виктор.
— Още много има да гладуваш, момчето ми, защото…
Диблър надигна единия край на кърпата.
— Да започваме — промърмори сънено.
— Но нима ще търпим изпълнителите да ни казват кога…
— Довърши филма и
— Правилно! — Среброриб заканително размаха пръст към Виктор и Джинджър. — Повече няма да си намерите работа в този град!
Някак избутаха следобеда. Диблър ги накара да доведат кон, после изсипа куп проклятия към майстора на ръчката, защото снимачната кутия още не можеше да се върти и мести. Духчетата мрънкаха непрекъснато. Затова обърнаха коня с главата към кутията, а Виктор се подрусваше на седлото. Както заяви Гърлото, за подвижните образи и такова изпълнение беше предостатъчно.
Накрая Среброриб с крайно нежелание даде по два долара на Виктор и Джинджър и ги отпрати.
— Ще ни оплюе пред всички останали алхимици — унило предрече момичето. — Гарван гарвану око не вади.
— Няма как да не забележа, че ние получаваме надница два долара, а троловете — три. Защо ли?
— Защото няма чак толкова много тролове, напиращи да участват във филми — обясни Джинджър. — А добър майстор на ръчката взема по шест-седем долара на ден. Изпълнителите са най-евтини. — Тя спря и го опари с поглед. — Добре се справях. Не че постигах нещо особено, но не се оплаквах. Получавах много роли. Хората смятаха, че на мен може да се разчита. Изграждах кариера…
— В Света гора не можеш да градиш кариера — прекъсна я Виктор. — Все едно да си построиш къща в тресавище. Нищо не е истинско.
— Харесваше ми! А ти провали всичко! И сега май по неволя ще се върна в гнусното селце, за което не си и чувал! Пак ще доя проклетите крави! Много ти благодаря! Щом видя кравешки задник, ще си мисля за теб!
Тя изфуча гневно към градчето, без повече да погледне Виктор и троловете. След малко Скалата се прокашля.
— Имаш ли къде да отседнеш?
— Не ми се вярва — обезсърчено промълви Виктор.
— Леглата все не стигат — вметна Моренчо.
— Мислех да спя на брега — сподели Виктор. — Бездруго е прекалено топло. И наистина имам нужда от почивка. Лека нощ.
Помъкна се към морето.
Слънцето залязваше и бризът леко поизстина. Около тъмнеещото туловище на хълма заблещукаха светлинките на Света гора. Тук си позволяваха отдих чак когато се смрачи. Ако светлината ти е суровият материал, не я хабиш.
На брега беше доста приятно. Рядко някой идваше насам. Плавеите, напукани и облепени със сол, бяха негодни за строителство. Трупаха се в дълга бяла купчина по линията на прибоя.
Виктор събра един наръч, за да си стъкми огън, легна и се загледа във вълните.
А от билото на съседната дюна иззад туфа суха трева замислено го наблюдаваше Гаспод, Кучето — чудо.
Два часът след полунощ.
Вече бяха във властта на нещото, което игриво се стичаше от хълма и вливаше своя блясък в света.
Виденията на Света гора…
То сънуваше вместо всекиго.
В задуха на шперплатовата си колиба Джинджър Уидъл сънуваше червени килими и обезумели от възторг тълпи. Присъни й се някаква решетка. Отново и отново пристъпваше върху нея и блъвнал топъл въздух вдигаше полите й…
В не по-прохладната тъма на малко по-скъпа барака творецът на подвижни образи Среброриб сънуваше обезумели от възторг тълпи, а някой му връчваше награда за най-добрия филм в историята на изкуството. Наградата беше грамаданска статуя.
Сред дюните Скалата и Моренчо дремеха неспокойно — троловете по природа са нощни създания и отдихът в тъмните часове противоречеше на прастарите им инстинкти. Двамата сънуваха планини.
А на брега под звездите Виктор сънуваше трополящи копита, развяващи се наметала, пиратски кораби, бой с мечове, свещници…
На съседната дюна Гаспод, Кучето — чудо, спеше с полуотворени очи и сънуваше вълци.
Но Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото не сънуваше, защото не спеше.
Пътува дълго до Анкх-Морпорк, а и предпочиташе да продава конете, вместо да ги язди, но все пак стигна до целта си.
Бурите, които толкова старателно заобикаляха Света гора, изобщо не се притесняваха от Анкх-Морпорк. В момента валеше проливен дъжд. Това не пречеше на нощния живот, макар и да го подмокряше
