Подвижни образи

Ръката на Виктор се смръзна.

— Два пенса — заяде се отегчено кучето. — А аз съм единственото куче в целия скапан свят, дето свири на хармоника. Два пенса…

„Да, сигурно е от слънцето. Не носих шапка. След малко ще се събудя в постеля с мокри чаршафи.“

— Е, не свиреше особено умело. Не познах мелодията — смънка със страшничка усмивчица.

— Че от тебе не се иска да познаеш проклетата мелодия. — Гаспод седна тежко и усърдно се почеса със задна лапа. — Аз съм куче. От тебе се иска да си смаян, че изобщо изтръгвам някакъв звук от гнусната хармоника.

„Как да му го кажа? Извинявай, ти май гов… Не, ще прозвучи глупаво.“

— Ъ-ъ…

„Ей, доста си приказлив за… И така не става.“

— Бълхи — обясни заниманието си Гаспод. — Адски сърбеж.

— Виж ти…

— А и всички онези тролове… Не ги понасям. Имат сбъркана миризма. Смотани ходещи камънаци. Ухапеш ли ги, ще си изплюеш зъбите. Не е нормално.

„Като ще говорим за нормалното, не мога да не забележа, че ти…“

— Ех, че задръстена пустиня е това местенце — оплака се Гаспод.

„Ти си говорещо куче.“

— Сигурно се чудиш как е възможно да говоря — подхвърли кучето, отново впило пронизващия си поглед във Виктор.

— Изобщо не ми е хрумвало — отрече Виктор.

— И на мен — призна Гаспод. — Допреди две седмици. През целия си живот една тъпа думичка не бях изтърсил. Размотавах се с един тип в града. Правех разни номера. Балансирах топка на муцуната си, ходех на задни лапи, скачах през обръч, такива ми ти работи. И обикалях зяпачите с шапка в устата. Знаеш как е в шоубизнеса. После някаква жена ме погали по главата и задърдори: „Ох, какво сладко кученце и как гледа, сякаш разбира всяка наша дума.“ Аз си помислих: „Хо-хо, госпожо, то пък все едно си струва да ви разбирам глупостите.“ И докато се усетя, чувам същото от устата си. Захапах шапката и хукнах с все сила, докато още се блещеха.

— Защо? — учуди се Виктор.

Гаспод изви очи от раздразнение.

— Ти как си представяш живота на едно говорещо куче? Що ли изобщо си отворих тъпата уста…

— Но сега говориш с мен — напомни Виктор.

Гаспод го изгледа лукаво.

— Вярно, ама я се опитай да разкажеш на някого и ще те съсипят от подигравки. А и ти си свестен. Отгоре на всичко завеяният ти поглед си личи от цял километър.

— Какво искаш да кажеш, по дяволите? — ядоса се Виктор.

— Ти да не си въобразяваш, че сам решаваш? — сопна му се кучето. — Вече си знаеш, че нещо друго мисли вместо тебе, нали?

— Ох…

— Затуй гледаш изтормозено — осведоми го Гаспод и ръфна шапката. — Два пенса — замрънка сърдито. — Не че мога да ги харча, ама… два пенса.

— Защо пък изтормозено? — не мирясваше Виктор.

— Всички гледате така. Мнозина са призовани, ала малцина са избрани, тъй да се каже. Събрали сте се тук, но не знаете защо. — Гаспод пак се помъчи да си почеше ухото. — Видях те как играеш Коен Варварина.

— И… как ти се стори?

— Мене ако питаш, ако дъртият Коен не чуе нищичко за тебе, може и да се отървеш.

— Попитах докога беше тук? — изврещя Диблър.

На малката сцена Руби пееше сладкогласно като кораб със сериозни затруднения, попаднал в гъста мъгла.

— ГрууУУауауногджрхууУУуу…7

— Ей сега излезе! — ревна Скалата. — Що не ме оставиш да слушам песента, а?

— … УууаугрхффрджхууУУу…8

Диблър Гърлото сръга Детритус, който вече не се подпираше на юмруците си и се пулеше към сцената.

Старият трол бе живял простичко до този момент — хората му плащаха, за да удря други хора.

За пръв път се сблъска с усложнения. Руби му намигна.

Очуканото сърце на Детритус запърха от непознати и необичайни чувства.

— … грууУУУууухууфууУУуу…9

— Хайде, де! — подкани го Гърлото.

Детритус отправи към сцената последен поглед, пренаситен с копнеж.

— … ууУУУгууУУмуу. УУхххууу.10

Руби му изпрати въздушна целувка. Детритус придоби цвета на току-що откъртен гранат.

Гаспод го поведе по уличката, минаха през проскубаните храсталаци и треви отвъд града.

— Има нещо сбъркано в туй място — мърмореше гърлено.

— Различно е от другите — съгласи се Виктор. — Но защо сбъркано?

Гаспод сякаш се канеше да плюе от досада.

— Вземи за пример мен — подхвана, без да го слуша. — Аз съм куче. Не съм сънувал през живота си друго, освен че гоня котки. Сънувах и секс, разбира се. Ама изведнъж се почнаха едни такива сънища… Цветни. Уплаших се, та чак ми се смръзна… Сещаш се, де. Щото преди не познавах цветовете, ясно? Кучетата виждат в черно-бяло, ама ти сигурно знаеш, като си чел толкова книжки. Червеното страшно ме втресе, ако щеш вярвай. Открай време си мислиш, че вечерята ти е някаква си бяла кост с малко сиво по нея, пък ненадейно излиза, че от години си гризкал тая червена гнусотия…

— Но какви бяха сънищата? — прекъсна го Виктор.

— А бе, срамна работа, казвам ти — промърмори Гаспод. — Веднъж някакъв мост е отнесен от пороищата и аз трябва да тичам, за да предупредя хората, като лая до побъркване, схвана ли? Друг път една къща се запалва и аз измъквам хлапетата. После пък други хлапета се губят в пещери, аз ги намирам и отвеждам спасителите при тях… Пък аз мразя хлапетата, да знаеш. Напоследък не мога да дремна, без да отърва някого, да проваля някой обир и разни други глупости. Помисли — на седем години съм вече, имам мазоли по лапите, пада ми козината, тормозят ме бълхи. Що ми е да съм герой всеки път, когато заспя?

— Брей… Интересно нещо е животът — отбеляза Виктор, — особено ако го видиш през чужди очи…

Гаспод пак изви гуреливите си очи към небето.

— А… къде ще ходим сега? — сети се Виктор.

— Ще се видим с едни жители на Света гора — съобщи кучето. — Щото наистина става нещо смахнато.

— Горе на хълма ли? Дори не подозирах, че на хълма има хора.

— Не съм споменавал за никакви хора — натърти Гаспод.

Малко огънче от съчки озаряваше склона на Света гора. Виктор го запали, защото… е, защото така се чувстваше по-уверен. И защото хората си палят огън.

А той имаше нужда да си напомня, че е човек и вероятно още не е полудял.

Не се притесняваше чак толкова, че говори с куче. Хората често си приказват с кучета. Същото важеше за котарака. Може би дори за заека. Но разговорът с мишока и патока не беше от най-обичайните случки.

— Ти да не мислиш, че сме искали дар словото? — изфуча заекът. — В един миг съм си заек като всички