Жътварят

Архиканцлерът се прокашля и подсказа:

— Да бягаме, а?

Полилеят падна.

Парчета от маси и съдове се забиха в стените. Смъртно опасни буци лой колкото човешка глава изхвърчаха с бръмчене през прозорците. Цяла свещ, изскочила с бесен рикошет от отломките, проби една врата.

Архиканцлерът се отскубна от останките на своето кресло и кресна:

— Ковчежнико!

Измъкнаха Ковчежника от камината.

— Ъ-хъм, да, Архиканцлер? — изписука той.

— Това пък какво беше?

Шапката на Ридкъли подскочи над главата му.

Беше типичната за магьосническото съсловие шапка е широка провиснала периферия и остър връх, но приспособена за любимия на Архиканцлера живот на чист въздух. В нея бяха забити риболовни кукички. Под лентата бе затъкнат мъничък арбалет с пистолетна дръжка, в случай че Ридкъли види подходящ дивеч по време на кросовете. Освен това Архиканцлерът бе установил, че острият връх е с идеални размери за бутилчица от „Твърде особеното престаряло бренди на Бентинк“. Той много се привърза към шапката си.

Но в момента тя явно не му отвръщаше с взаимност.

Зарея се полека из помещението. Чу се тихо, но ясно бълбукане.

Архиканцлерът скочи на крака.

— Що за безобразие! — изрева. — Тая пиячка е по десет долара четвъртинката!

Хвърли се към шапката, не я хвана и се понесе нататък, докато не спря метър-два над пода.

Ковчежникът вдигна ръка изнервен.

— Да няма нашествие на червеи-дървояди? — предположи колебливо.

— Ако туй продължи още — заръмжа Ридкъли, — ама дори мъничко, страшно ще се ядосам, чувате ли?!

Незнайната сила го пусна на пода в мига, когато голямата двукрила врага се отвори. Влезе забързано един от портиерите, следваше го цял отряд от дворцовата стража на Патриция.

Капитанът огледа Архиканцлера от главата до петите с изражението на човек, който произнася думите „цивилен“ и „хлебарка“ с един и същ тон.

— Ти ли си старшият тука?

Архиканцлерът приглади робата си и напразно се опита да повтори действието с брадата си.

— Да, аз съм Архиканцлерът на този университет.

Капитанът разглеждаше залата с нескрито любопитство. Всички студенти се бяха скупчили уплашено в отсрещния край. Разплескана храна покриваше стените чак до тавана. Около парчетиите от полилея бяха пръснати отломки от маси и скамейки като повалени дървета около забил се в земята метеорит.

Капитанът заговори с отвращението на тип, приключил с образованието си към своята девета година, затова пък наслушал се на разни историйки…

— Даваме воля на буйния си младежки дух, а? — процеди той. — Замеряли сме се с кифлички и малко сме прекалили, тъй ли?

— Мога ли да знам какво означава това нахлуване? — ледено изрече Ридкъли.

Капитанът се облегна на копието си.

— Ами ето какво става. Патрицият се е затворил в спалнята си, щото из двореца хвърчат мебели, направо не е за вярване, а готвачите не щат и да припарят до кухнята, сещате се там какво хвърчи…

Магьосниците упорито отбягваха да поглеждат върха на копието. Той започна да се отвинтва.

— Както и да е — продължи капитанът, без да се заслушва в чегъртането на метал, — викна ме Патрицият през ключалката и ми рече: „Дъглас, защо не отскочиш до Университета, за да попиташ старшия там ще бъде ли така добър да намине насам, ако не е прекалено зает?“ Ама ако предпочитате, да се върна и да му предам, че сте се увлекли в студентски шегички.

Острието на копието вече се клатушкаше.

— А бе, ти слушаш ли ме? — наежи се капитанът.

— Хъм? Какво? — сепна се Архиканцлерът и откъсна поглед от въртящия се метал. — О, да. Е, уверявам те, добри ми човече, че причината за всичко това не е в нас…

— Ааах!

— Моля?

— Острието ми падна на крака!

— Нима? — невинно се осведоми Ридкъли.

Капитанът подскачаше на едни крак.

— Казвайте, проклети фокусници, идвате или не?! — попита на пресекулки. — Щото шефът не е много доволен. Ама никак.

Огромен безформен облак от жизнена сила се стелеше по Диска като вода, събираща се зад бент. Смърт не беше наоколо да отнема тази сила, когато е завършила пътя си, и тя нямаше къде да се дене.

Тук-там се заземяваше в случайни прояви на полтъргайст, досущ като проблясъци на мълнии преди страшна лятна буря.

Всичко съществуващо се стреми към живот. В това е същината на жизнения цикъл. Тъкмо този двигател тласка огромните биологични помпи на еволюцията. Всичко напира да пропълзи нагоре по дървото на живота, да си проправи път с нокти, пипала или щипки към следващата ниша, докато не стигне до самия връх… и накрая да се окаже, че не си е струвало чак толкова усилията.

Всичко съществуващо се стреми към живот. Дори неживите неща, които притежават полуживот или негово подобие, ако ще и само метафорично. И както с внезапния горещ вятър разцъфтяват чудати и неестествени съцветия…

Имаше нещо странно в малките стъклени кълба. Човек се чувстваше принуден да вземе едно в ръка, да го разклати и да гледа как хубавичките снежинки се стелят и блещукат. А после да отнесе кълбото вкъщи и да го сложи на лавицата над камината.

И да не мисли повече за него.

Отношенията между Университета и Патриция, абсолютния властител и донякъде благ диктатор на Анкх-Морпорк, се отличаваха с изтънчена сложност.

Магьосниците твърдяха, че като служители на висшата истина не се подчиняват на светските закони в града.

Патрицият признаваше, че това е донякъде вярно, но заявяваше, че ще си плащат данъците като всички останали, иначе дяволите ще ги вземат.

Магьосниците напомняха, че понеже следват светлината на мъдростта, не се подчиняват на простосмъртните.

Патрицият допускаше, че и това може да е логично, но натъртваше, че дължат на града поголовен данък в размер двеста долара годишно, платими на тримесечие.

Магьосниците изтъкваха, че Университетът се намира на магическа територия и следователно е освободен от данъци, пък и бездруго не може да се плаща данък върху знанието.

Патрицият възразяваше, че може, и още как. Двеста долара на глава. Иначе никоя и друга глава ще падне от раменете си.

Магьосниците споменаваха, че Университетът никога не е плащал данъци на гражданските власти.

Патрицият подхвърляше, че би могъл да си послужи и с военна сила.

Магьосниците подпитваха няма ли данъчни облекчения.

Патрицият заявяваше, че им предлага именно облекчения режим. Строгият изобщо не би им харесал.

Магьосниците се подсещаха, че имало едни владетел още през… а, да, Века на волното конче, който се опитвал да дава заповеди на Университета. Патрицият би могъл да дойде и да разгледа този властник,