Брута разкопча кошницата и извади костенурката. Едно влажно око огледа обстановката.
— О! Типична кръчма — каза Ом. — Хубаво. За мен една чинийка от каквото те пият.
— Кръчма? Място, където се пие алкохол?
— Много се надявам случаят да е точно такъв, да.
— Но… но… Септатюхът, най-малко седемнайсет пъти ни заклева най-настоятелно да се въздържаме от…
— Ума ми не го проумява защо — каза Ом. — Виждаш ли онзи мъж, дето мие халбите? Кажи му: Дайте ми…
— Но той прави съзнанието на Човека за смях, казва Пророк Оссори. И…
— Още веднъж ти казвам! Никога не съм го казвал! А сега кажи на мъжа!
Всъщност мъжът заговори на Брута. Той изникна като магия на другия край на бара, като продължаваше да бърше една халба.
— Добър вечер, господине — каза той. — Какво да бъде?
— Бих искал чаша вода, моля — каза Брута, много бавно и предпазливо.
— А нещо за костенурката?
— Вино! — каза гласът на Ом.
— Не знам — отговори Брута. — Какво пият костенурките по принцип?
— Тези, които ние ги имаме, обикновено пият мляко с малко хляб в него — отвърна барманът.
— Имате ли много костенурки? — високо попита Брута, като опитваше да се отърве от грубите крясъци на Ом.
— О, много полезно философско животно е това — средно статистическата костенурка. Изпреварва метафорични стрели, побеждава диви зайци в надбягвания… много е удобна.
— Ъ… аз нямам никакви пари — каза Брута.
Барманът се наведе към него.
— Знаеш ли какво — рече той.
— Декливитис току-що почерпи всички по едно. Няма да има нищо против.
— Хляб и мляко?
— О! Благодаря. Много благодаря.
— О, всякакви ги имаме тука — каза барманът, като се облегна назад. — Стоици. Циници. Много пият, това циниците. Епикурейци. Стохастици. Анамаксандрити. Епистемологисти. Перипатетици. Синоптици. Всякакви. Това казвам винаги. Това, което казвам винаги е… — той взе друга халба и започна да я суши, — всякакви са нужни, за да стане света.
— Хляб и мляко! — крещеше Ом. — Ще изпиташ гнева ми за това, ясно ли ти е? Питай го сега за боговете!
— Кажете ми — попита Брута, докато сърбаше от чашата си с вода — някой от тях знае ли много за боговете?
— За такава работа ти трябва свещеник — отвърна барманът.
— Не, имам предвид… какво са боговете… как са се появили боговете… такива неща — каза Брута, като се опитваше да влезе в крак с особения начин на говорене на бармана.
— Боговете не обичат такива неща — отвърна барманът. — Получава се някои нощи, когато някой си е пийнал повече. Наистина съществуват космически спекулации за боговете на времето. И после, през покрива минава светкавица с една бележка, увита около нея, на която пише „Да, ние съществуваме“, както и чифт сандали и пушек, който излиза от тях. Такива ми ти работи, изпаряват всякакъв интерес от метафизическите спекулации.
— Поне хлябът да беше пресен — мърмореше Ом, забил нос дълбоко в чинията си.
— Не, аз прекрасно знам, че боговете съществуват — припряно каза Брута. — Просто искам да разбера повече за… тях.
Барманът сви рамене.
— Тогава ще ви бъда много задължен, ако застанете по-надалеч от всички ценни неща — каза той. — От друга страна, всичко ще бъде все едно след сто години. — Той вдиша друга халба и започна да я лъска.
— Вие философ ли сте? — попита Брута.
— Това сякаш се прихваща след толкова време — отвърна барманът.
— Това мляко е развалено — каза Ом. — Казват че Ефеб бил демокрация. Тогава на това мляко би трябвало да му разрешат да гласува.
— Струва ми се — внимателно започна Брута, — че тук няма да намеря това, което искам. Хм. Господин ВиноПродавецо?
— Да?
— Каква беше тази птица, която влезе, когато Богинята — той изпробва непознатата дума, — на Мъдростта беше спомената?
— Тук съществува малък проблем — каза барманът. — Малко неудобство.
— Моля?
— Беше — каза барманът, — пингвин.
— А тя мъдра птица ли е?
— Не. Не много — отговори барманът. — Не се слави с мъдростта си. Тя е на второ място по обърканост в света. Може да лети само под водата, така поне казват.
— Тогава защо…
— Не обичаме да говорим за нея — каза барманът. — Разстройва хората. Скапан скулптор — добави той под сурдинка.
В другия край на бара философите отново се бяха сбили.
Барманът се наведе напред.
— Ако нямаш пари — рече, — не мисля, че някой ще ти помогне. Из тези места приказките не са хич евтини.
— Но те просто… — започна Брута.
— Като начало, разход на сапун и вода. Хавлиени кърпи. Кърпи за бърсане. Люфи. Пемза. Соли за баня. Всичко се натрупва.
От чинийката се понесе бълбукане. Омазаната с мляко глава на Ом се обърна към Брута.
— Никакви ли пари нямаш? — попита той.
— Не — отвърна Брута.
— Е, на всяка цена трябва да имаме философ — категорично каза Ом. — Аз не мога да мисля, а ти не знаеш как. Трябва да намерим някой, който го прави непрекъснато.
— Естествено, можете да опитате със стария Дидактилос — рече барманът. — Той е почти толкова евтин, колкото дойде.
— Не използва ли скъп сапун? — попита Брута.
— Мисля, че може да се каже без страх от противоречие — тържествено произнесе барманът, — че той не използва абсолютно никакъв сапун по никакъв начин.
— О, добре. Благодаря ви — каза Брута.
— Попитай го къде живее този човек — изкомандва Ом.
— Къде мога да намеря Г-н Дидактилос? — попита Брута.
— Във вътрешния двор на двореца. Съседната врата до Библиотеката. Няма начин да го пропуснете. Просто следвайте носа си.
— Ние тъкмо идваме… — започна Брута, но вътрешният му глас му подсказа да не довършва изречението. — Ние тъкмо ще тръгваме тогава.
— Да не си забравиш костенурката — каза барманът. — Хубаво месо има по една такава животинка.
— Всичкото ти вино да се превърне във вода, дано! — изкрещя Ом.
— Ще се превърне ли? — попита Брута, щом стъпиха навън в нощта.
— Не.
— Кажи ми пак. Защо точно търсим философ — попита Брута.
