малко…
Баба Вихронрав погледна над рамото й и я прекъсна:
— Тия кой са?
Трите момичета се смутиха.
— Виж какво — подхвана Леля, — те дойдоха в мойта къща и ми казаха, че…
— Нека аз да позная — пак я сряза Баба. Излезе и огледа отблизо триото. — Брей, брей. Леле-мале. Три момичета, дето ще стават вещици, нали? — Изтъни гласа си до фалцет. — „Ох, много ви молим, госпожо Ог, проумяхме грешките си, затуй искаме да се учим на сериозно вещерство.“ Е, тъй ли беше?
— Да, горе-долу — съгласи се Леля, — но…
— Туй е вещерство — натърти Баба. — Не е… не е игра с кукли! Ех, майчице… — Разходи се покрай късичката редичка от треперещи момичета. — Ти как се казваш?
— Магента Фротидж, госпожо.
— Хващам се на бас, че майка ти не те нарича тъй.
Магента се загледа в обувките си. — Нарича ме Виолета, госпожо.
— Тоя цвят е по-приятен от магента — сподели Баба. — Ще ти се да си малко загадъчна, а? Искаш хората да си мислят, че владееш окултното, нали? А магии можеш ли да правиш? Научи ли ви на нещо вашата приятелка? Я ми събори шапката.
— Какво, госпожо?
Баба Вихронрав се дръпна и й обърна гръб.
— Събори я. Няма да ти преча. Опитай. Магента-Виолета изведнъж стана розова.
— Ъ-ъ… Тъй и не схванах номера с онази пси-хо… как беше думата…
— Брей, брей. Е, да видим какво умеят другите… Ти коя си, момиче?
— Аманита, госпожо.
— Ей, че хубавичко име. Добре, да те видим сега.
Аманита се заоглежда нервно.
— Аз… ъ-ъ… май не мога, докато всички ме гледат…
— Жалко. А ти, дето стоиш накрая?
— Аз съм Агнес Нит — обади се момичето, което схващаше далеч по-бързо от предишните две и реши да не рискува с името Пердита.
— Хайде, опитай. Агнес се съсредоточи.
— Олеле-мале — въздъхна Баба. — А шапката още е на главата ми. Гита, я им покажи туй-онуй.
Леля Ог също въздъхна, взе изсъхнал клон от земята и го запрати към шапката. Баба го улови светкавично.
— Но… но вие казахте да използваме магия… — оплака се Аманита.
— Не съм — възрази Баба.
— Това би могъл да стори всеки — вметна Ма-гента.
— Вярно, но важното е, че не го сторихте. — Баба пусна една неприсъща за нея усмивка. — Вижте сега… Не че искам да се държа гадно с вас. Млади сте. В света има всякакви занятия, можете да си изберете, което щете. Хич не ви трябва да ставате вещици, особено пък ако проумеете какво означава туй. Сега си вървете. Приберете се у дома. И не се захващайте с паранормалното, преди да сте опознали нормалното. Хайде, тичайте.
— Само хитрини! — избухна Магента. — Точно както казваше Диаманда! Служите си само с думи и хитрини…
Баба вдигна ръка.
Птичките по клоните млъкнаха изведнъж.
— Гита…
Леля Ог сграбчи шапката си с две ръце, за да я опази.
— Есме, я почакай, струваше ми цели два долара…
Грохотът отекна надалеч из гората. Парцалчета подплата заваляха полека от небето.
Баба завъртя показалеца си към момичетата, които заотстъпваха.
— Защо не идете да видите как е вашата приятелка? Тя загуби. Може би не й е весело. В такъв ден не е хубаво да я изоставяте.
Още я зяпаха. Пръстът сякаш ги хипнотизираше.
— Току-що ви помолих да се приберете по домовете си. И го казах много сдържано. Иска ли ви се да кресна!
Те се обърнаха и побягнаха. Леля Ог омърлушено провря пръст през периферията на съсипаната шапка.
— Цяла вечност я приготвях тая отвара за прасето — мърмореше си под носа. — Трябва да сложиш вътре осем различни вида листа. От върба, от вратига, от дядови гащи… Цял ден ги събирах. Да не би листата да растат по дърветата…
Баба Вихронрав не откъсваше поглед от смаляващите се в далечината момичета. Леля помълча и подхвърли:
— Как да не си спомниш младостта? Като бях на петнайсет, стоях пред старата Стрина Зъркел, а тя ми ръмжеше с оня неин глас: „Каква искаш да станеш?!“, пък аз тъй се уплаших, че замалко да се нап…
— Никога пред никого не съм стояла — унесено промълви Баба Вихронрав. — Не мръднах от градината на Чепатото лелче, докато не обеща да ме научи на всичко, което знае. Ха… Проточи се цяла седмица, а накрая дори изкрънках следобедите да са ми свободни.
— Значи не си била Избрана?
— А, не. Аз избрах. — Леля нямаше да забрави скоро изражението на Баба, макар че сигурно щеше да се мъчи упорито. — Аз избрах, Гита Ог. И искам да го знаеш отсега нататък, щото всичко може да се случи. Никога за нищо не съм съжалявала. Ясно ли е?
— Щом казваш, Есме…
Що е магия?
Магьосниците дават два различни отговора според възрастта си. Старите приказват за свещи, кръгове, планети, звезди, банани, заклинания и руни, както и за значението на поне четири обилни хранения дневно. По-младите, особено онези бледите, които повечето време се свират в Крилото за високоенергийна магия16, дърдорят неуморно за променливи течения в морфичната основа на Вселената, за същностната нетрайност дори в наглед най-устойчивата пространствено-времева структура, за неправдоподобието на действителността и така нататък. По-накратко това означава, че държат в ръцете си нещо нажежено и съчиняват в движение физическата му теория, докато тичат с него нанякъде…
Наближаваше полунощ. Диаманда тичаше нагоре по склона към Танцьорите, а изтравничетата и пирените й късаха роклята.
Унижението блъскаше като тежка топка из главата й. Тъпи зли старици! И тъпи селяндури!
Тя победи. Според правилата победата се падаше на нея. Но всички й се присмяха.
Изгаряше я споменът за тъпо ухилените лица. Всеки застана на страната на ужасните дъртофел-ници, които и представа си нямаха какъв е смисълът на вещерството и докъде може да напредне то.
Ще им даде да се разберат!
Отпред Танцьорите тъмнееха под огрените от луната облаци.
Леля Ог надникна под леглото, да не би да се е скрил някой мъж отдолу. Знае ли се, може да й излезе късметът.
Канеше се да заспи рано. Денят се оказа възтежичък.
До леглото си беше приготвила кутия с бонбони и бутилка от дебело стъкло, пълна с прозрачна течност от сложно устроената спиртоварна зад бараката с дървата. Не беше нито уиски, нито джин, затова пък имаше точно 45 градуса спирт и неизменно утешаваше Леля в тревожните мигове към три сутринта, когато се събуждаше и не се сещаше веднага коя е. След пълна чаша от прозрачната течност пак не си спомняше, но нямаше никакво значение, защото и без това питието я правеше друг човек.
Оправи четирите пухени възглавници, срита мъхнатите си чехли в ъгъла и дръпна завивките над главата
