танцуващи слонове и какво ли още не. Тези описания не вършат работа. Винаги имат подобен оттенък: „Хо-хо, момчетата пак се нацепиха, я да изкараме махмурлука мъжкарско занимание, хо-хо, ей, кръчмарю, донеси още деветнайсет халби, че снощи здравата се налюскахме, хо-хо…“ Впрочем не е възможно да се опише махмурлукът от шльокавица. Най-хубавото в него е усещането, че зъбите ти са се разтворили и са полепнали по езика ти.
По едно време ковачът се надигна и отвори очи.22
Дрехите му бяха подгизнали от утринната роса.
Главата му ехтеше от безплътен шепот.
Той се вторачи в камъните.
Каната от шльокавицата лежеше в папратта След миг-два я докопа и за всеки случай я надигна. Беше празна.
Подритна Тъкачев в ребрата.
— Събуди се, скапан дъртако. Останали сме тука цяла нощ!
Един по един мъжете от Ланкърската трупа извършиха краткото, но болезнено пътуване към пробуждането.
— Щом се прибера, Ева като размаха пръчката… — изстена Коларов.
— Може и да ти се размине — смънка Покриварски, който пълзеше да търси шапката си. — Ами ако се прибереш и тя се е омъжила за някой друг?
— Току-виж, са минали стотина годинки — обнадежди се Коларов.
— Ех, дано! — живна и Тъкачев. — Вложих седем пенса в Скъперническата банка на Охлюън. С оная тяхна сложна лихва ще съм милионер. Ще съм богат като Креозот!
— Кой е тоя Креозот? — озадачи се Покриварски.
— Прочут богат гадняр — обясни Пекарев, измъквайки единия си ботуш от торфеното мочурище. — Чужбински.
— Да не е оня, дето като пипнел нещо, го превръщал в злато? — предположи Коларов.
— А, не, оня е друг. Крал някакъв. Ей таквиз чудесии стават по чужбината. В един миг нищо ти няма, после пипнеш нещо и хоп — злато. Направо му се отровил животецът.
Коларов изпадна в недоумение.
— И как се е оправял, когато е искал да…
— Да ти е поука, млади ми Коларов — прекъсна Пекарев. — Стой си тука, щото при нас хората имат ум в главата, вместо да се размотаваш из из чужбинските земи. Там можеш ненадейно да се сдобиеш с богатство, дето няма за какво да го похарчиш.
— Спали сме тука цяла нощ — неуверено промърмори Джейсън. — Опасно си е, да знаете.
— Ей, много си прав, господин Ог — подкрепи го Коларов. — Май някаква гадинка ми се е изпикала в ухото.
— Не, бе, казвам, че разни щуротии могат да ти влязат в главата.
— Че нали и аз за същото ти говоря?
Джейсън примига. Нямаше съмнение, че бе сънувал. Помнеше, че е сънувал. Само че не можеше да си спомни самия сън. Но още долавяше в главата си гласове, които му мълвяха твърде отдалеч, за да ги различи.
— Добре, де — изсумтя и се изправи от третия път, — може нищо лошо да не е станало. Я да се приберем, че да видим кой век е сега.
— А кой век бяхме? — сепна се Покриварски.
— Не беше ли Векът на Плодния прилеп? — налучка Пекарев.
— Може вече да не е същият — с надежда подхвърли Коларов.
Оказа се, че все пак е Векът на Плодния прилеп. В Ланкър рядко използваха за измерване на времето единици, по-малки от час и по-големи от година. Хората провесваха пъстри флагове по площада, неколцина мъже издигаха увития с цветни гирлянди висок прът за танците на летния празник. Някой заковаваше на стената ужасно нескопосан портрет на Верънс и Маграт над надпис „Богувете да поживйът техни Виличества“.
Трупата се раздели безмълвно и всеки се повлече в своята посока.
Един заек подскачаше в утринната мъгла, докато стигна до древната къща, килнала се като пияна насред поляната в гората.
Спря до пън между клозета и Билките. Повечето горски животни отбягваха Билките, защото онези, които не го бяха правили през последните петдесетина години, обикновено нямаха потомство. Няколко листенца се полюшнаха на ветреца… а това си беше странно, защото ветрец нямаше.
Заекът седна на пъна.
Усети се някакво движение. Нещо излезе от заека и се понесе във въздуха към отворения прозорец на горния етаж. Беше невидимо поне за нормалното зрение.
И заекът се промени. Допреди малко в движенията му личеше устременост към незнайна цел. Сега се смъкна от пъна и се зае да приглажда ушите си с лапички.
Скоро задната врата на къщата се отвори и Баба Вихронрав излезе сковано, понесла паница мляко с надробен хляб. Остави я на стъпалото, влезе и затвори вратата, без да погледне заека.
Той подскочи по-наблизо до стъпалото.
Трудно е да се установи дали животните имат представа за задълженията и размяната. Всъщност няма значение. Затова пък тези понятия са вплетени в самата тъкан на вещерството. Ако искате да развалите сериозно настроението на някоя вещица, направете й услуга, за която не може да ви отблагодари. Неизпълненото задължение ще я „дразни като трънче в петата“.
Баба Вихронрав бе присъствала цяла нощ в знанието на заека. И му дължеше нещо. Няколдни щеше да изнася мляко и хляб зад къщата.
Трябва да се отплащаш и за доброто, и за злото Има различни задължения. Ей това хората не го проумяват, каза си тя, когато се върна в кухнята. Маграт също не го разбираше, както и новото момиче. Трябва да поддържаш равновесието. Не бива да се стараеш да бъдеш добра вещица или зла вещица. Няма да успееш, поне не задълго. Можеш само да бъдеш вещица, и то ако напрягаш силите си докрай.
Седна до студеното огнище и потисна желанието да приглади дългите си уши.
Те се бяха вмъкнали отнякъде. Долови това в дърветата, в главите на мъничките твари. Онази бе намислила нещо. И щеше да го стори скоро. Разбира се, летният празник не е особено събитие от окултна гледна точка… освен в умовете на хората. Тъкмо в тях елфите намират силата си.
Баба знаеше, че рано или късно ще се опълчи срещу Кралицата. Не Маграт, а истинската Кралица.
И ще загуби.
Цял живот бе упорствала да постигне власт над собствената си глава. Гордееше се, че е най-добрата в това.
Вече не беше вярно. Тъкмо когато трябваше Да разчита напълно на себе си, не можеше да се опре на собственото си съзнание. Усещаше как Кралицата опипва за проход. Помнеше добре онова съзнание, макар да бяха минали десетилетия.
Баба се увери, че не е загубила дарбата си в Заемането. Но как да се справи със себе си… Ако не си оставяше кратки бележки, щеше да се оплете като пате в кълчища. Да бъдеш вещица означава да знаеш точно коя си и къде си, тя обаче се объркваше. Снощи се сепна, когато вече нареждаше масата за двама. Опита се да влезе в стая, каквато липсваше в къщата. А не след дълго й предстоеше да си премери силите с Кралицата.
Ако се бориш срещу елф и загубиш… може и да умреш, стига да ти провърви.
Мили Чилъм поднесе закуската в леглото на Маграт, като се кискаше.
— Гостите вече пристигат, госпожо. Площадът е пълен със знамена и какво ли още не! А пък Шон намери каляската за шествия!
— Как е възможно да се загуби каляска?
— Ами била заключена в една стара конюшня, госпожо. Сега той я освежава със златна боя.
— Но нали ще се оженим тук — озадачи се Маграт. — Не е нужно да ходим никъде.
