обитатели през столетията. Самата обстановка лъхаше на стени, чиито тапети са осеяни с дупчици от кабърчета, прикрепяли плакатите на отдавна разпаднали се рокаджийски групи. Човек не можеше да остави отпечатъка си върху тези камъни, защото те си го връщаха тъпкано.
За Маграт влизането в мъжка спалня беше все едно изследовател да стъпи в територия, отбелязана на картата с „Тук май има дракони“.23
И не беше точно каквато трябваше да бъде според Маграт.
Верънс стигна до идеята за спалня на доста зрели години. Като малък спеше с цялото си се-мейство на сламата в мансардата. Като чирак в Гилдията на смешниците спеше на нар в дьлго помещение с още мнозина тъжни и потиснати младежи. Щом заслужи титлата на пълноправен Шут, традицията изискваше да спи свит на кравай пред прага на господарската спалня. На по-солидна от обичайното възраст най- неочаквано се сблъска с факта, че има и меки дюшеци.
А сега Маграт проникна в голямата му тайна.
Той не успя да свикне.
Пред нея се мъдреше Голямата спалня на Ланкър, която според мълвата можеше да побере десетина човека, макар историята да мълчеше в какви обстоятелства и защо това би било необходимо. Ложето беше огромно и изработено от дъб.
Освен това личеше, че никой не спи на него.
Маграт дръпна завивките и подуши миризмата на попрегорели чаршафи. Нямаше миризми, оставени от преспал тук мъж.
Тя се заозърта, докато погледът й не се спря на малкия натюрморт в ъгъла зад вратата. Състоеше се от сгъната нощница, свещ и малка възглавница.
Короната на главата на Верънс изглежда само бе променила възгледа му от коя страна на вратата трябва да спи.
О, богове… Винаги се бе свивал пред прага на господаря си. Сега беше крал и се свиваше пред прага на кралството си.
Очите на Маграт се напълниха със сълзи.
Как да не обича нещо толкова трогателно, та чак блудкаво?
Маграт се прехласна. Съзнаваше, че приличието изисква да не е тук, но си издуха носа и продължи да тършува. Купчината до леглото доказваше че Верънс е усвоил майсторски подреждането на дрехите, присъщо на половината човечество. Затова пък го затрудняваха сложните топологични похвати, необходими, за да не оставяш чорапите си обърнати наопаки.
Имаше миниатюрна тоалетна масичка с огледало. В рамката бе пъхнато изсъхнало и избледняло цвете. На Маграт й се стори, че е от онзи вид, който тя обичаше да вплита в косата си.
Не биваше да продължава ровичкането. По-късно често си го натякваше. В момента обаче бе загубила всякаква власт над себе си.
На тоалетната масичка бе поставена дървена купа, пълна с разни монети, шнурчета и обичайния боклук от джоба, изпразнен преди лягане.
Имаше и сгънато листче, толкова протъркано, че явно бе престояло дълго в споменатия джоб.
Тя взе листчето и го разгъна.
Навсякъде по обърнатите към Главината склонове на Овнерог гъмжеше от кралства. Всяка тясна долина, всяко равно местенце, където би могъл Да стъпи не само планински козел, се наричаше кралство. В Овнерог дори имаше толкова дребни кралства, че ако някой дракон започне да ги тормози, а пък млад герой убие дракона и кралят му даде половината кралство съгласно чл. 3 от Кодекса на героите, от територията не би останал нищо. Войни за завладяване на нови земи се проточваха с години, просто защото някой искаше да си построи и барака за въглищата.
Ланкър беше сред най-големите кралства. Дори можеше да си позволи редовна армия.24
Крале, кралици и всевъзможни по-низшестоящи аристократи вече прииждаха на потоци по Ланкърския мост. Зяпаше ги вкиснат мокър трол, който бе зарязал задълженията си през остатъка от този ден.
Вратите на Голямата зала бяха широко отворени. В тълпата се мотаеха жонгльори и огнегълтачи. Горе в галерията за музикантите малък оркестър свиреше на ланкърска еднострунна гъдулка и прочутите овнерожки гайди. За щастие шумът на гъмжилото почти ги заглушаваше.
Леля Ог и Баба Вихронрав се смесиха с въпросното гъмжило. За да почете празничния повод, Леля носеше вместо всекидневната черна островърха шапка друга със същата форма, но червена и с восъчни черешки по нея.
— Всички тузари са тук — отбеляза тя, взимайки си пълна чаша от най-близкия поднос. — Нашият Шон разправя, че дошли магьосници чак от Анкх-Морпорк. И единият казал, че съм се забелязвала. Цяла сутрин се чудих кой ли е той.
— При толкоз спомени не е лесно да се сетиш — отвърна Баба, но без да влага искрена заядливост, а по-скоро по навик.
Леля Ог се тревожеше, защото нейната приятелка изглеждаше някак отнесена. Някои благородници хич не ни трябват тук — изсумтя Баба. — Няма да се успокоя, докато всичко туй не свърши.
Леля Ог се премести, за да погледне над главата на един дребничък император.
— Маграт никаква не се вижда. Ей го Верънс, приказва с разни други крале, но нашта Маграт никъде я няма. Нашият Шон пък чул от Мили Чилъм, че тая сутрин Маграт била като топка от нерви.
— Множко титуловани особи ни се събраха — отбеляза Баба, взирайки се в коронованите глави наоколо. — Тук не съм си на мястото.
— Е, мен ако питаш, ние винаги сме си на мястото — отвърна Леля, докато вземаше печена пилешка кълка от бюфета и я пъхаше в ръкава си.
— Ти не прекалявай с пиенето. Гита, трябва да сме нащрек. Не забравяй какво ти казах. И не се оставяй да те разсейват…
— О, нима очите ми съзират възхитителната госпожа Ог?!
Леля се обърна. Не видя никого зад себе си.
— По-надолу — упъти я гласът.
Тя сведе поглед към широката усмивка.
— Леле, ще се пръсна…
— Това съм аз — Казанунда — напомни джуджето, още по-смалено под огромната напудрена перука. — Не ме ли помните? Танцувахме цяла нощ в Генуа.
Но не и гигантска в сравнение с някои други перуки. В историята на човешкия упадък е имало множество великански перуки, често с вградени джаджи, за да не скучаят окол — Няма таквоз нещо.
— Е, но можеше и да се случи.
— Брей, и ти ли се пръкна тук?! — немощно промълви Леля.
Нямаше как да забрави, че колкото по-силно сриташ Казанунда, толкова по-неудържимо отскача обратно, често в твърде неочаквана посока.
— Звездите ни събират — заяви джуджето. — Об-речени сме един за друг. Желая тялото ви, госпожо Ог.
— А, не, още си го ползвам.
Макар Леля Ог да подозираше, че Казанунда прилага все същия подход към всичко, което поне донякъде е от женски род, тя не отрече пред себе си, че е поласкана. На младини бе имала предостатъчно обожатели, но покрай отминалите години се сдоби с тяло, което в най-добрия случай можеше да се нарече удобно. Лицето й пък напомняше за стафида. От отдавна угасналата жарава в душата й се издигна струйка дим.
Отгоре на всичко Казанунда й беше симпатичен. Повечето мъже прибягваха до увъртания, а неговата прямота действаше освежаващо.
— Няма да стане — опита се да го убеди. — Поначало не си подхождаме. Аз съм метър и шейсет, а ти дори до метър и двайсет не си изкласил. Да не споменавам, че мога да ти бъда майка. [???] ните, зяпайки само купчините коса. Някои са побирали дресирани мишки или украшения с часовникови механизми Мадам Купидор, държанката на Лудия крал Супа II, имала перука с клетка за птички, но за тържествените случай
