— По-скоро вярвам, че той се смята за слуга на закона.
— Той е бюрократично нищожество и нагло парвеню!
— Боже мой. Не одобрявам силните ти емоции. Но щом настояваш, незабавно ще го заставя да се подчини.
— Благодаря ти.
— Няма защо. Не ме оставяй да те задържа.
Доктор Крусис се оттегли по посоката, подсказана му от небрежния жест на Патриция.
Лорд Ветинари отново се наведе над бумагите си и дори не вдигна поглед, когато се чу далечен, сподавен вик. Вместо това посегна надолу и разлюля малко сребърно звънче.
Един чиновник бързо се приближи.
— Би ли донесъл стълбата, Дръмнот? Доктор Крусис май падна в рова.
Резето на задната врата към работилницата на джуджето Пр’роден Хемърхок се вдигна и тя се отвори със скърцане. Той отиде да провери дали няма някой отвън и потрепери.
Затвори вратата.
— Малко е студен вятърът — каза на другия посетител в стаята. — Но все пак се търпи.
Таванът на работилницата беше на едва пет стъпки от пода. Това беше повече от достатъчна височина за джудже.
— ОЛЕЛЕ… — каза един глас, нечут от никого.
Хемърхок погледна към нещото, притегнато на менгемето, и взе отвертка.
— ОЛЕЛЕ!
— Удивително — каза той. — Мисля, че задвижването на този лост надолу по барабана кара, ъ-ъ, шестте гнезда да се приплъзнат, като докарва нов куршум, ъ-ъ, в цевта. Това изглежда съвсем ясно. Задвижващият механизъм всъщност е просто един кремък с огниво. Пружината… ето тук… съвсем е ръждясала. Лесно мога да я сменя. Знаеш ли — той вдигна поглед, — това е много интересно устройство. С тези химикали по цевите и всичко останало. Такава
Той зарови в един сандък с метални отломки за парче стомана, след което избра и пила.
— Бих искал да направя няколко скици след това — каза той.
Около трийсет секунди по-късно се чу едно „пук“ и се появи облак дим.
Пр’роден Хемърхок се съвзе и поклати глава.
— Ама че късмет! Можеше да стане много лоша злополука.
Опита се да отвее част от пушека, после отново посегна към пилата.
Ръката му мина през нея.
— ХМ.
Пр’роден опита отново.
И пилата беше нереална, също като пушека.
— Какво?
— ХМ.
Собственикът на странното съоръжение се беше облещил ужасено срещу нещо на пода. Пр’роден проследи погледа му.
— О!
Проумяването, което кръжеше на крайчето на съзнанието му, най-сетне го озари. Ето това беше характерното за смъртта. Когато ти се случи, си от първите, които го разбират.
Посетителят му сграбчи устройството от тезгяха и го натъпка в платнена торба. После се огледа диво наоколо, вдигна трупа на господин Хемърхок и го помъкна през вратата навън към реката.
Чу се далечно разплискване, или най-близкото до този звук, което може да се получи в река Анкх.
— О, боже — каза Пр’роден. — А не мога и да плувам.
— ТОВА, РАЗБИРА СЕ, НЯМА ДА Е ПРОБЛЕМ — успокои го Смърт.
Пр’роден го погледна.
— Доста по-нисък си, отколкото си те представях.
— ТОВА Е, ЗАЩОТО СЪМ КОЛЕНИЧИЛ, ГОСПОДИН ХЕМЪРХОК.
— Онова проклето нещо ме уби!
— ДА.
— Това е първият път, когато изобщо ми се случва нещо подобно.
— НА ТЕБ И НА КОГОТО И ДА БИЛО. НО НЕ И, ПОДОЗИРАМ, ЗА ПОСЛЕДЕН.
Смърт се изправи. Ставите на краката му изпукаха. Той вече не си удряше черепа в тавана. Вече нямаше таван. Стаята плавно беше избледняла в пространството.
Съществуваха такива неща като богове на джуджетата. По природа джуджетата не бяха религиозен вид, но в един свят, където подпорите на шахтите можеха да се съборят без предупреждение, а кухините, пълни с газ, внезапно можеха да експлодират, те бяха разбрали нуждата от богове като един вид свръхестествения еквивалент на каската. Освен това, когато си удариш палеца с четирикилограмов чук, хубаво е да има по кого да богохулстваш. Необходимо е да си много специален и решителен тип атеист, за да подскачаш нагоре-надолу, затиснал ръка под мишница и да крещиш: „О, произволни флуктуации във времепространствения континуум!“ или „Аааргх, примитивен и овехтял възглед на патерица!“
Пр’роден не си губи времето с въпроси. Много неща стават малко по-спешни, когато си мъртъв.
— Аз вярвам в прераждането.
— ЗНАМ.
— Опитвах се да водя добър живот. Това от полза ли е?
— НЕ ЗАВИСИ ОТ МЕН. — Смърт се прокашля. — РАЗБИРА СЕ… СЛЕД КАТО ВЯРВАШ В ПРЕРАЖДАНЕТО… ПАК ЩЕ СИ ПР’РОДЕН.
Той зачака.
— Да. Точно така — каза Пр’роден.
Джуджетата са известни с чувството си за хумор, в известен смисъл. Хората ги посочват и казват: „Тези малки дяволчета нямат чувство за хумор“.
— ХМ. ИМАШЕ ЛИ НЕЩО СМЕШНО В ТОВА, КОЕТО ТОКУ-ЩО КАЗАХ?
— Хм. Не. Не… Не мисля.
— БЕШЕ КАЛАМБУР ИЛИ ИГРА НА ДУМИ. ПР’РОДЕН ОТНОВО.
— Така ли?
— НЕ ЗАБЕЛЯЗА ЛИ?
— Не мога да кажа.
— О!
— Съжалявам.
— КАЗАХА МИ ДА СЕ ОПИТАМ ДА НАПРАВЯ ЦЯЛАТА РАБОТА МАЛКО ПО-ПРИЯТНА.
— Пр’роден отново.
— ДА.
— Ще си помисля.
— БЛАГОДАРЯ ТИ.
— Тъй ’начи — каза Сержант Колън, — т’ва, момчета, е вашта палка, известна още като ваша нощна палка или служебно оръдие на труда. — Той млъкна, като се опитваше да си припомни военните си години, и се развесели. — Ще се грижите за нея — извика той. — Ще ядете с нея, ще спите е нея…
— Извинете.
— Кой каза това?
— Тук долу. Аз съм, Волнонаемен Полицай Къди.
— Да, пилигримче?
— Как да ядем с нея, сержант?
Надъханата мъжественост на Сержант Колън спадна като балон. Той подозираше Волнонаемен Полицай
